Една универсална, една изключително ерудирана и също така с невероятна работоспособност личност – така можем да определим художника Райко Алексиев. В това се уверяваме, когато посетим неговата ретроспективна изложба в Софийска градска художествена галерия – 26 години след представянето на камерната му експозиция. Дали е само име на галерия в София или знаков персонаж от трагичните събития от есента на 1944 година? Малко повече биография, защото публиката не познава неговия сложен и интересен творчески път. В годините на Първата световна война, с крайно острите си карикатури във водещите списания „Българан“ и „Барабан“ Райко Алексиев вече е задминал доайена Александър Божинов.
Той е човекът – издател на седмичника „Щурец“, който списва сам и в изложбата са показани около 30 броя на това издание, станало символ на смели карикатури, поезия и други хумористични текстове. Женитбата с младата актриса Весела Грънчарова, после Алексиева, е вероятният тласък да се впусне с авантюрата да издава този хумористичен вестник, който излиза до края на 1932 година. Това не е пречка за трескавата му обществена дейност – дълго време Райко Алексиев е председател на Съюза на дружествата на художниците. По време на четирите мандата се открива галерията на улица „Раковски“ 125, която сега носи неговото име, организира парични помощи за членове на Съюза, защитава от властите преследвани художници.
И друг интересен факт – през новото време, след ноемврийските събития, може би 1992-1993 година неговата съпруга Весела Алексиева се завръща в България за да види родината си.
Златният фонд на Националното радио притежава уникален неин запис за живота ѝ с Райко Алексиев, за гоненията и арестите, за разграбването на тяхното имущество.
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" на особена почит е трудната и дори чепата, но много нужна в нашето сложно време рубрика "Право ти, куме, в черните очи". В нея без фалшив свян, без шикалкавене и недомлъвки говорим за нередности, за неща, които ни се набиват в очите не по хубавия начин. Този път в тази рубрика сме..
"ХаХаХа ИмПро Театър" отбелязват 15 години от създаването си с празничен спектакъл в "Топлоцентрала" на 13 декември. Те са първата импровизационна трупа у нас, започват случайно, самообучават се с импроенциклопедия в интернет и репетират в Борисовата градина. "Никой не беше правил такова нещо, пробвахме да видим. – разказва Ивайло Рогозинов,..
Световнопризнатият кулинарен фотограф Илиан Илиев представи най-новата си книга "Тя – какво ще готви" с повече от 130 лесни и вкусни рецепти, споделени от 21 жени, изявени кулинари. Готвачи, сладкари, шоколатиери, диетолози, телевизионни водещи, фитнес инструктори, кулинарни преподаватели, инфлуенсъри и блогъри – всички те споделят любими..
Концертите на тъмно "Невидима сцена" (Unseen Scene) се завръщат със зимно издание. По този начин публиката ще се потопи в свят, където светлината отстъпва, а тъмнината и музиката отключват сетивата. "Невидима сцена" е с участието на проекта WOOMB на Георги Линев (Kan Wakan) и Христо Йорданов. Целта е да създаде пространство, освободено..
Фотографът Деян Йорданов разказва за изложбата "Занаятчиите на София" като творчески процес и като част от професионалния му път. Деян Йорданов се занимава с фотография от 12 години. Последното творческо предизвикателство за него е заснемането на кадрите за изложбата, която може да бъде видяна на сцена "Централни хали" до утре (5..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg