Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Една българка в Съвета на Европа

БНР Новини
Анелия Торошанова и проф. Ирена Илиева (вдясно) в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Росица Михова

„Дейността на Института за държавата и правото през 2019 г. е посветна на 150-годишнината от основаването на БАН. Освен голямото честване, което ще се проведе на 12 октомври 2019 г. в голямата зала на НДК, ще има много събития, сред които изложба с постиженията на институтите и други звена на БАН на т. нар. „Мост на влюбените“ при НДК. Подготвямe чествания на двама видни учени от Института – за проф. д-р Стефка Наумова и за проф. д-р Емил Константинов. Сборникът в чест на проф. Константинов излезе от печат.
В рамките на програмата за отбелязване на бележитата годишнина проведохме кръгла маса „140 години конституционализъм в България“, както и едно събитие съвместно с Центъра за юридически науки на Бургаския свободен университет на 10-11 май 2019 г. по проблемите на миграцията.“ Това каза днес в „Законът и Темида“ проф. Ирена Илиева, директор на Института за държавата и правото при БАН.

„Съвместно с Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване на 27 и 28 юни 2019 г. в София се проведе голяма международна конференция „МОТ и България – 100 години и занапред“, посветена на 100-годишината от учредяването на МОТ (Международната организация на труда). Участваха проф. дюн. Васил Мръчков, доктор хонорис кауза на СУ „Св. Кл. Охридски“ и почетен председател на БАТПОО, президента на Асоциацията на МОТ в Корея проф. Куанг-Таек Лии, Кристина Михес от Бюрото на МОТ за Централна и Източна Европа, колеги от Република Северна Македония, Беларус, Дания, Чешката република и др.
Създадена през 1919 г. МОТ е организация с изключителна дълготрайност и жизнеспособност. В основата на нейното създаване е философията, че няма свят без справедливост и че трудът не е стока. Тя играе важна роля в различни исторически моменти: голямата депресия през 20-те години на 20 век, деколонизацията, премахването на политиката на апартейд в Южна Африка, създаването на „Солидарност“ в Полша, изграждането на етична и продуктивна рамки за справедлива глобализация. За своята 50-годишнина през 1969 г. МОТ получава Нобелова награда за мир.
В предаването с проф. Ирена Илиева говорим и за Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността. Проф. Илиева е единствената българка член на тази комисия на Съвета на Европа.
2019 е година на чествания и за Съвета на Европа – 70 години от създаването на организацията, но също и за Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността. Тя ще чества много тържествено в Париж на 26 и 27 септември 2019 г. 25 години от създаването си. В Париж сме подготвили силни послания за обществото. Комисията е орган за наблюдение на правата на човека, който е специализиран по въпросите на борбата срещу расизма, дискриминацията на основа „раса“, етнически/национален произход, цвят на кожата, гражданство, религия или език (расова дискриминация), ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността. Статутът на Комисията е приет от Комитета на министрите през 2002 г. Комисията се състои от 47 члена, назначени на основата на тяхната независимост, безпристрастност, морал и експертиза по въпросите на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността. Членовете не сме представители на своите държави, а заседаваме от тяхно име, но в лично качество.
Комисията поддържа специални отношения с органите за защита на правата на човека във всяка от страните-членки на СЕ, с релевантните органи на международни организации, най-вече на ЕС, ООН и ОССЕ.
Работата на комисията е в няколко направления. Едното е изготвянето на доклади по страни, които се извършват в определена последователност. Завършихме 5 кръг от доклади и от 2019 г. започнахме 6-и кръг от доклади. Във всеки кръг има фокус върху определени теми. Така например, в петия тематичен кръг една от темите беше словото на омразата, заедно със законодателни въпроси, насилието и интегративните политики.
В шестия кръг акцентът е миграцията (по-специално положението на незаконните мигранти), инклузивното образование и др. Сред сравнително новите теми е положението на хората ЛГТБ, сега е прибавено и „И“ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър). И – включва интерсексуалните хора. Комисията прави разлика между сексуалната ориентация и идентичността на пола. Джендър идентификацията означава, че всеки човек дълбоко в себе си чувства вътрешен джендър опит, който може да кореспондира, но и да не кореспондира с пола му по рождение, включително лично усещане за тялото (може да има свободен избор да промени това чрез медицински, хирургични и други методи), и различни изрази на джендъра като облекло, говор и маниеризъм.“
Всичко това ни разказа днес в „Законът и Темида“ нашият консултант проф. Ирена Илиева, директор на Института за държавата и правото, член на Европейската комисия срещу расизма е нетолерантността на Съвета на Европа.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам - идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември, Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47

"Камино де Сантяго" и магията на срещите

Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..

обновено на 22.11.24 в 09:24
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45