Рак краде като сврака на Марианските острови

И в това издание на „Покана за пътуване“ ще изостря апетита ви с рубриката „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“. Този път ще ви водя в държавата-джудже Лихтенщайн, където обаче имат великански апетит за гурме ястия.
В столицата Вадуц, в чиито център пасат крави, а жителите са малко над 5000 жители, се запознах с Хубертус Реал, носител на златен медал от Олимпиадата за готвачи в Сидни през 1996 година и на една звезда Мишлен. Ако използваме армейски вместо гастрономически термини, да имаш една, две или три звезди на „Miсhelin“ е все едно да си генерал, маршал или генералисимус в кулинарията. А тъкмо тези магьосници диктуват модата, че храната вече не е само за наяждане! Тя е лекарство, произведение на изкуството, икебана за душата и тялото.
Хубертус Реал подготвя за гостите си седемстепенно меню от малки, но изключително колоритни порции. Той използва отгледани в градината му билки, подправя с трюфели почти всичко и не издава тайната как превръща в пяна... козето сирене.

„Не е задължително диетичната храна да бъде безвкусна. Така тя просто те кара да ламтиш за още и още. Когато се заситиш първо с очи, а после и от разнообразието на продуктите в малките порции, не усещаш глад“, каза специално за „Покана за пътуване“ майстор-готвачът. Личният комплимент на г-н Реал към гостите му са чашка с големината на напръстник със студена краставичена супа, което си е най-банален български таратор. Само че отлично пасиран и украсен със споменатата пяна от козе сирене. В друго миниатюрно чашле, колкото шот от 15 грама, има мус от целина с „ангелски коси” от глазиран лук.
Гаспачото – в превод: испанска студена доматена супа, Хубертус поднася в чаша за мартини с хрупкаво запечени корички от портокал. Домашно правените равиоли са с ръчно накълцана телешка кайма и въздушен лимонов сос с компот от манго.
Финото заешко месо майсторът-готвач запича в чабата – тесто с червено желе. За десерт сервира сорбе от босилек с пресни ягоди. И цялото това гурме-пиршество в кукленски порции, без да се лишавате дори от прясно изпечените черни хлебчета с много полезни ядки.

Чували ли сте за Марианските острови? Не? Добре дошли в клуба на 95 на сто от човечеството. Ако знаете, обаче, че Марианската падина е най-дълбокото място на земята, имате шанс да се доближите до 5-те процента отличници. Елица Стоилова, която е в студиото, сякаш на шега подава документите си на конкурса за аниматор с английски и руски на остров Сайпан и… остава там 17 години. На 11 401 километра от родната София. Е, има ли по-подходящ човек от Елица да ни разкаже за Марианските острови, част от Микронезия.
Тя представя и любопитния животински свят на остров Сайпан, на 200 км от най-дълбокото място на земята – кокосов рак, който си къса орехите от палмата и пада с тях от 3-4 метра височина с идеята да ги счупи и да се докопа до вкусната сърцевина. Разказва и за марианската летяща лисица, чиито размах на крилата стига до метър и половина, млекопитаеща е и се храни с плодове.

Мира Баджева е известно име в българската журналистика, тя е първата носителка на наградата „Черноризец Храбър“ и дългогодишен главен редактор на „Жената днес“, а в момента – издател на списанието за пътешествия „Воаяж“. Тя бе на една мечтана разходка из Централна, или както Мира я нарича, Мезо Америка – Гватемала, Никарагуа, Ел Салвадор, Хондурас…
Понеже в съзнанието ни Никарагуа присъства главно със словосъчетанието „оръжие-пари-контри“ и диктатора-трафикант Мануел Нориега, помолих Мира Баджева да ни покаже другото лице на тази непозната страна – бедна, но колоритна. С колониална архитектура, градове, където на всеки ъгъл се чете поезия, музей на шоколада, в който го сервират под формата на напитка със стрити люти чушки и разходки с карета из старинни квартали. Освен това Никарагуа е фиеста, страхотни плажове на двете океански крайбрежия, езеро, вулкани, сладководно море … И много вкусна кухня. Е, Мира Баджева не се е престрашила да опита печена игуана, но пък си е хапнала на воля от местните специалитети.