Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

За 85-ия рожден ден на маестро Васил Казанджиев като личен и на музикалната ни култура празник

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Васил Казанджиев
Снимка: Иво Хаджимишев

Има личности, които струват колкото неимоверно много други събрани заедно. В техния ум и дух има вложено познание и разбиране, което може да задвижи и тласне доста напред тази област, територия, място, където им е отредено да бъдат. Ако областта е музикалното изкуство от най-висок ранг, а територията една страна, исторически изостанала в традициите на това  изкуство, раждането в България на музикант, композитор, диригент, педагог от мащаба на Васил Казанджиев си е един Божи дар.

От друга страна човек, с творческа дарба, дала толкова силни, великолепни, категорични знаци е спечелил завинаги своето място  в определящата националната ни култура част. Не можем да си представим музиката ни без „Картини от България“ и „Живите икони“, но и без „Симфония на тембрите“ (Симфония № 2), Симфония № 3, „Празнична музика“. Самочувствието, че не сме били извън модерното тоново изкуство от втората половина на 20 век дължим и на не малко композиции на Васил Казанджиев, на  „Комлекси сонори“, „Илюминации“, Концерта за цигулка и оркестър, на сонатите за отделни инструменти и камерни ансамбли. Ако днес новите заглавия в некомерсиалната ни музика са доста по-малко, появата на последните четири симфонии на Васил Казанджиев - „Нирвана“ (№ 4 ), „Вечна светлина“, посветена на Добрин Петков (№ 5), „Каскади“ (№ 6) и последната засега 7-ма Симфония, на поредицата от пет струнни квартета в последните 10-тина години (последният – 8-ми бе изпълнен за първи път през тази година) създават една истинска радост за ценителите и са разбира се необходим стимул за новите поколения музиканти. Васил Казанджиев показва не само завидно творческо дълголетие, но и редкия дар да бъде истински съвременен с остротата и дълбочината на усещанията си за днешната чувствителност и присъствие.

С дългия си съзидателен диригентски стаж той остава с най-високото публично признание в категорията на културните строители. Не само високият стандарт на незабравимите концерти на Софийски камерен оркестър („Софийски солисти“) у нас и техните международни успехи, но и десетките концерти с всички големи симфонични оркестри у нас. Годините му със Симфоничния оркестър на БНР са една епоха в историята на състава и на музикалния ни звукозапис. За проф. Васил Казанджиев като преподавател по дирижиране е достатъчно да се изредят известните имена на днешните български диригенти, които работят успешно у нас и в чужбина, повечето минали през ценните професионални уроци на маестро Казанджиев.

Дългото живеене и творческа активност на проф. Васил Казанджиев се дължи и на неговия характер, който съчетава и постоянство в ценностите, които е избрал и служенето на таланта, който му е даден да общува чрез музиката с всички големи музиканти от всички епохи и да изразява най-тънките и многообразни собствени преживявания с великолепно музикално въображение и пълнота в творчеството си.

Юбилейният повод дава възможност на мнозина да си кажат, имах щастието много пъти да бъда свидетел на изкуството, което  поднася една от най-силните творчески натури, които са се раждали в България. Бъдете здрав, маестро Казанджиев и обърнат към творческата сила на духа, която няма възраст!

вторник, 10 септември от 19.20 часа

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Заза“ на Леонкавало за първи път по програма „Христо Ботев“

Програма „Христо Ботев“ ви предлага да откриете една почти непозната опера на Руджеро Леонкавало – „Заза“. Записът е от „Театър ан дер Вийн“ от премиерата на 18 септември 2020 г. и БНР разполага с него благодарение на международния музикален обмен на „Еврорадио“. „Заза“, опера в четири действия от Руджеро Леонкавало Действащи лица и..

публикувано на 24.10.21 в 08:35
Мария Бохачек като Норма (вляво), Тодор Костов като Полионе и Мари Крикорян като Адалджиза в сцена от „Норма“ на Белини

Мария Бохачек – първата българска Норма

Певицата е потомка на чешки интелектуалци, преселили се в България непосредствено след Освобождението. Родена е в Оряхово на 21 октомври 1931 г. Остава отрано сираче, отгледана е от всеотдайните си лели. Завършва с отличие Музикалната академия в класа на Людмила Прокопова през 1953 г. Като студентка се занимава с преписване на ноти, за да се издържа,..

публикувано на 23.10.21 в 08:15
Корица на вокалната партитура, 1919 г

„Заза“, опера в четири действия от Руджеро Леонкавало

Либрето: Карло Дзангарини и Руджеро Леонкавало Премиера: театър „Лирико“, Милано на 10 ноември 1900 г. Действащи лица и изпълнители: • Заза, певица – сопран • Анаиде, майка ѝ – мецосопран • Флориана, певица и синьора Дюфрен, съпруга на Милио – контраалт • Наталия, приятелка на Заза – мецосопран • Милио Дюфрен, парижки бизнесмен – тенор • Тото..

публикувано на 23.10.21 в 07:45

Вера Немирова поставя „Дон Карлос“ в Дрезден

Тази вечер (22 октомври) във великолепната „Земпер“ опера в Дрезден ще се състои премиерата на операта „Дон Карлос“ на Верди. За първи път след пандемичните забрани театърът, който има 2000 места, ще може да посрещне 800 зрители. Режисьор на спектакъла е Вера Немирова, която само преди две седмици постави операта „Кармен“ в Нюрнберг, а веднага след..

публикувано на 22.10.21 в 11:20

Гергана Несторова: не обичам да се състезавам, но обичам сцената

В късната петъчна вечер на 22 октомври в предаването „Български изпълнители” ще ви срещнем с Гергана Несторова. Творческият ѝ път като музикант започва от местната школа в родния и град Несебър. Продължава образованието си в Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров” – Бургас в класа по пиано на Юлия Ненова, а..

публикувано на 22.10.21 в 10:55