Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Димитър Аврамов: честна критика в години на цензура – как?

Свикнали сме да мислим, че в тоталитарния период от българската история критиката е служила единствено за разгромяване на идеологически подозрителните художествени произведения и научни разработки. Добре известен е погромът, устроен тъкмо от критиците върху първото издание на романа „Тютюн“, които обаче се разтреперват от ужас, когато разбират, че лично Първия, тогава Вълко Червенков, е харесал романа. За изземванията на „Фашизмът“ на Желю Желев не е нужно да споменавам, нито за отровата, изляла се върху Александър Жендов от критици като Любен Белмустаков и Богомил Райнов, вкарали го преждевременно в гроба.

Впечатляващо е обаче, че на фона на подобни недостойнства в България в онези години на нечестност и подлизурщина се намират и хора, които честно и почтено вършат своята критическа работа. Едно от най-ярките имена сред тези достойни жени и мъже е проф. Димитър Аврамов, за когото смея да твърдя, че е критическо перо от световна величина.

На 6 септември се навършиха 90 години от неговото рождение и по този повод предаването „Премълчаната история“ въз основа на неговата лична житейска история прави анализ на това как е възможно да си съвестен и справедлив в критическата си работа, когато от теб са искали и дори по служебен път са изисквали да си точно обратното – безсъвестен и несправедлив.

Гостите на предаването помагат за този анализ: проф. Цочо Бояджиев и проф. Божидар Кунчев.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Човеколюбиво училище

Ученикът човек ли е? Въпросът е напълно безсмислен… докато не се сблъскате с претоварената с излишна информация програма на децата, не поносите препълнената с луксозни учебници раница или не попаднете на родителска среща, в която се говори за учебни предмети, изисквания, правилници, санкции, но не и за човешките същества, заради които уж е..

публикувано на 26.10.21 в 09:50

Еврика! Успешни българи: Васил Николов и усещането за общност в науката

Васил Николов е едно от онези момчета, които се връщат с медали след всяко свое участие в олимпиадите по математика и физика. Носител е на стипендия „Еврика“, запален е по точните науки и може разпалено да разказва за красотата на физиката. И когато го карам да се представи сам, Васил ми казва, че е студент в първи курс в Софийския университет и учи..

публикувано на 25.10.21 в 17:51

Българи в Тюмен

За малката българска общност в западносибирския град у нас не се знае почти нищо. Българите са се озовали там основно като строители. И днес няколко многоетажни жилищни блока са известни като „българските“. Връзката с България, българския език и традиции се пази в различна степен в семействата, повечето от които са смесени. Дори да не говорят..

публикувано на 25.10.21 в 17:03
Петър Теодосиев

Променящото се лице на българската наука

Обикновено, когато интервюират голям български учен, медиите неизменно питат „Защо решихте да се занимавате с наука в България?“ А ако се зачетете в списание „Българска наука“, ще видите разнообразните причини и мотиви на различни специалисти зад подобно решение. Може дори да ви споходи слаб оптимизъм, че в едно обозримо бъдеще въпросът „Защо..

публикувано на 25.10.21 в 14:23
Църквата „Успение Богородично“

Монахини гледат охлюви и пеят с ангелски гласове

Продължавам разказите си за Грузия, която е страна-прегръдка! Сега ще ви водя в манастир в селцето Уде, район Самцхе-Джавахети. На входа на църквата „Успение Богородично“ ни посреща послушницата Екатерина. На 29 години е, но изглежда много по-млада. В погледа ѝ свети непонятна за нас отдаденост. Сградата е разрушавана и достроявана, но основите ѝ са..

публикувано на 25.10.21 в 09:33