Димитър Аврамов: честна критика в години на цензура – как?

Свикнали сме да мислим, че в тоталитарния период от българската история критиката е служила единствено за разгромяване на идеологически подозрителните художествени произведения и научни разработки. Добре известен е погромът, устроен тъкмо от критиците върху първото издание на романа „Тютюн“, които обаче се разтреперват от ужас, когато разбират, че лично Първия, тогава Вълко Червенков, е харесал романа. За изземванията на „Фашизмът“ на Желю Желев не е нужно да споменавам, нито за отровата, изляла се върху Александър Жендов от критици като Любен Белмустаков и Богомил Райнов, вкарали го преждевременно в гроба.

Впечатляващо е обаче, че на фона на подобни недостойнства в България в онези години на нечестност и подлизурщина се намират и хора, които честно и почтено вършат своята критическа работа. Едно от най-ярките имена сред тези достойни жени и мъже е проф. Димитър Аврамов, за когото смея да твърдя, че е критическо перо от световна величина.

На 6 септември се навършиха 90 години от неговото рождение и по този повод предаването „Премълчаната история“ въз основа на неговата лична житейска история прави анализ на това как е възможно да си съвестен и справедлив в критическата си работа, когато от теб са искали и дори по служебен път са изисквали да си точно обратното – безсъвестен и несправедлив.

Гостите на предаването помагат за този анализ: проф. Цочо Бояджиев и проф. Божидар Кунчев.