Представяме последната опера на Лео Делиб, чиято оркестрация той няма време да завърши. Това прави неговият верен приятел Жюл Масне и организира изпълнението ѝ в опера „Комик“ на 24 март 1893 г. Творбата не е приета добре от критиката, която все пак оценява красотата на музиката. Така след осем представления „Касия“ изчезва от музикалните сцени. На 21 юли 2018 г. към живот я върна фестивалът на френското радио в Монпелие.
Действащи лица и изпълнители:
• Касия, циганка – Вероник Генс, сопран
• Соня, момиче от селото – Ан-Катрин Жиле, сопран
• Циганка, врачка – Нора Губиш, мецосопран
• Сирил – Сирил Дюбоа, тенор
• Граф дьо Зевале – Александър Дюамел, баритон
• Костска, баща на Сирил – Рено Дьолеге, бас
• Коленати – Жан-Гариел Сен-Мартен, баритон
• Мошку – Реми Матийо, тенор
• Сержант – Анас Сеген, баритон
Национален хор и оркестър на Монпелие Окситан, камерен хор на Латвийското радио, диригент Михаел Шьонванд
Либретото на операта е създадено от двама известни писатели – Анри Мейяк, който прави „Кармен“ на Бизе и Филип Жил, либретист на „Лакме“. Те преработват кратката новела „Фринко Балабан“ на австрийския писател Леополд фон Захер-Мазох, като променят сюжета. В оригиналната история няма любовен триъгълник. Фринко е влюбен в Касия. Няма я влюбената в него Соня. И там Фринко отива в армията. Когато се завръща открива, че графът е арестуван, а Касия живее с друг богаташ. Фринко макар и нещастен приема положението, а Касия не се самоубива.
Либретистите развиват действието в Галисия, в село в подножието на Карпатите, което Делиб е открил малко преди музикалната култура и популярната музика да бъде залята от чардаша. Композиторът ще използва пасажи от чардаш в партитурата, за да изобрази героинята. Историята е за красивата и чувствена циганка Касия, обичана от Сирил, млад и смел селянин, когото и тя обича. Но е съблазнена от щедрите обещания на тираничния и могъщ граф Зевале, който владее областта.
Времето на действието е близо до селското въстания в Галисия през 1846 г. в отдалечените източни райони на Австроунгарската империя. Самият Делиб е бил в Галисия през 1886 г. и използва в операта мелодии от този район – полски, унгарски, чешки – и е бил дотолкова запленен, че можел да различи мелодиите от западните и от източните склонове на Карпатите.
Операта е планирана за сезон 1887-1888, но голям пожар унищожава зала „Фавар“ през май 1887 г. и причинява много жертви. Вече отслабнал, Делиб изоставя работата. Партитурата завършва Масне и планира премиерата, но след осем представления е свалена от репертоара.
Съдържание на операта „Касия“ от Лео Делиб
Едно от изданията на предаването "Портрети" посветихме на един, бих казала, истински будител на народната музика в Граово. Това е Станчо Стоилов – стилен певец с оригинален авторски репертоар, педагог, прочут майстор на традиционни инструменти и акордьор. Името му свързваме и с първото музикално училище за фолклор у нас. През октомври 2024 г. се..
В последната събота за 2024 година, на 28 декември, Метрополитън опера отвори архивите си и така в прочутите съботни радиоматинета прозвуча празничен спектакъл от Коледа през 1982 г. Едно възхитителното ретро предаване от Ню Йорк ви поднасяме и ние на 4 януари от 20 часа : "Хензел и Гретел" от Енгелберт Хумпердинк . В любимата приказка,..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис на разговора ни минути след саундчека:
Традиционният и чакан от публиката Празничен новогодишен концерт отново ще се проведе в първия ден от новата година в зала 1 на НДК, от 19.30 часа. На сцената със солистките застава Фестивалният симфоничен оркестър с диригент Емил Табаков в партньорство със Coфийcĸaта филхармония. Маестро Емил Табаков споделя, че не търси прилики с празничния..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg