Писмото или изкушенията на парадокса 1

Един от многобройните парадокси на писмото е, че то е призвано да свърже и доближи разделените от обстоятелствата и разстоянията хора, но може и да е начин да държи на дистанция нежелани гости и да осигури спокойствие и уединение. Още от Античността писмото е част от реторичните умения, които се постигат чрез обучение и съблюдаване на определени изисквания и препоръки. Средновековието съзира в писмото средство за убеждаване и въздействие и издига изучаването и преподаването на епистоларни техники до истинска наука, появяват се енциклопедии и трактати, задаващи универсални модели за общуване и изява чрез писма.

През 16-и век се публикуват сборници с писма. Малко по малко писмото започва да се отърсва от реториката и строгите формули и да се превръща в начин за себеизява. Непринуденото и галантно общуване в салоните на френските аристократки от 17-и и 18-и век се пренася и в писмото. Връх в епистоларната култура с изключително въздействие върху последователки от много страни и в продължение на повече от век са писмата на Мадам дьо Севинье, френска маркиза от времето на Луи XIV и Луи XV, до дъщеря ѝ, Мадам дьо Гринян. Те повлияват на стила на образованите българки през Възраждането и по-късно, когато и те започват да пишат своите писма. В същото време замогналите се мъже търговци поддържат активна делова кореспонденция, която е условие за успех в сделките.

Още преди Възраждането по нашите земи се появяват т.нар. „писмовници“, съдържащи не само модели и ръководства за писане на писма, но и ценни сведения за надеждните транспортни връзки и цената на пощенските услуги във и извън рамките на Османската империя. Писмото е незаменим посредник в общуването между близки и делови партньори, макар и строго спазващо етикета и формулите за обръщение към получателя и съдържанието. И все пак, още от самата си поява в Античността и особено по-късно, то парадоксално служи и за себеиизразяване, монолог, прикрит зад паравана на диалога и тъкмо това го прави незаменимо в литературата.

По тънката нишка, деляща двете противоположни същности на писмото, тръгваме с д-р Маргарита Серафимова, авторка на книгата „Писмото и романът“ и доц. Надежда Александрова.