Кореспондентки на БНР на ръждив мотопед из Индия

В един от романите на Джеймс Клавел прочетох китайската пословица „Когато карате някого да ви чака, му давате време да си припомни всичките ви недостатъци". Затова направо започвам разговора с Наталия Бояджиева, която е влюбена в Поднебесната империя, след като три години живее в Пънлай – град на брега, където се срещат Жълто море и морето Бохай. 

Авторката на „Светлина от Изтока“ разказва колко странно се чувства един чужденец, когато е единственият бял човек  в селището и всички погледи са втренчени в него. Колко са красиви китайските водни градове – нещо като Венеция, но доста по-стари от нея, как всеки войник от теракотената армия има различно изражение и защо при китайците яденето е издигнато в култ.

Копринени буби на шиш, пържени хлебарки и скорпиони… това е само част от менюто, което туристите с ужас наблюдават във вид на снакс по китайските улици. Неизбежно разговорът ми с Наталия Бояджиева придобива хранителна окраска. Тя твърди, че в пънлайската кухня няма чак такива страхотии, но и кулинарията не блести с нищо ядливо. Дори баснословното скъпо животно (не растението) морска краставица било жилаво и безвкусно. Радвало я, че абсолютно всички знаели за България и реагирали с усмивка „Приятелска страна“.

Кореспондентките на националното радио в Тел Авив Искра и Феня Декало си причиниха невъобразимо пътешествие до Индия. Употребявам глагола „си причиниха“ напълно преднамерено. Ето защо. Първо разказва Феня: През началните дни на пътуването ни спяхме в петзвезден хотел с всичкия лукс, който може да предложи Индия. Посетихме най-важните места в Делхи: парламентът и президентството, хълмът с вечния огън в чест на Махатма Ганди и шикозната сграда, в много скъп квартал, където в две малки стаи местен милионер е приютил Ганди, малко преди края му. А също прекрасни храмове на всички възможни религии, изповядвани в Индия – от този на Сихките, та до новото направление – Бахаите. Опитахме и доста пикантна храна. Возихме се в климатизиран, луксозен автобус. Изглеждахме напълно доволни.

Искра и Феня откриват неподозирана авантюристична жилка в себе си, когато в синагогата на Делхи срещат Саги. Той е от онези бродници, които често виждаме в Индия. Хора от всички краища на света, дошли да търсят вътрешното си Аз само с една раница на гърба си. В случая на Саги раницата е придружена от раздрънкан мотоциклет, който при нужда поправя с подръчни материали.  В Европа наричат такива люде „бекпекъри“ – от раниците, които носят на гърбовете си. В Израел пък им викат „термилаимите“. От термил, раница на иврит. Искра и Феня са намерили българска дума – торбаланковци.

Останалите журналисти от групата се стряскат, че спътничките им зарязват удобствата, за да пътуват на ръждив мотор.

Феня продължава: „И все пак месец след такова пътуване не може да се изчистиш от праха, проникнал в порите на кожата и косата, въпреки намотаните кърпи. Не се отказахме да видим и храмовете и дворците, но нашата цел беше свещеният град Пушкар, където трябваше да присъстваме на честване на индийската Нова година“.

Поклаща се статуя на Буда върху носилка, предвидливо оборудвана с кутия за волни пожертвования. Към духовата музика и богомолците се присъединяват няколко свещени крави, стадо пакостливи маймуни и ято незнайни птички. Преживните животни небрежно дъвчат подадените им от сергиите бисквити и зеленчуци. Един от търговците подлага ръце и измива лицето си с урината на една от кравите. Според Феня и Искра – убеден в светостта на добичето.

Искра се намесва: Но преди това имаше празнична вечер в наша част и заради Новата година. Масата бе отрупана с плодове и зеленчуци. Почти всичко бе сурово. На това мястото хората не са вегетарианци, а направо вегани. Дори яйцата и рибата са забранени, а зеленчуците се варят само в краен случай. На тази вечеря решихме да разпитаме нашия водач Саги Готлиб, дългогодишен тармилай, за философията, която кара хората да зарежат цивилизацията и да тръгнат в царството на нищетата.

Саги бе пределно откровен: „За израелците това е задължителен социален маршрут след завършване на обучението им и армията. Реакция е на желязната система, която очаква много от всекиго и всички сме ѝ се подчинявали. Такова бягство е възникнало след участие във войни. Няма значение кой е победител, войната изпепелява вътрешно всеки, който е бил в нея. След войната във Виетнам в това движение е имало много американци, след Фолклендската криза – англичани и т.н. Това е не само бунтът срещу системата ни, а очакване всеки да открие себе си, не в привичната атмосфера, а на отдалечено място. Това е начин да се скриеш от очите, които следят дали действаш правилно и да се отърсиш от подчиняването на общественото мнение. Чувстваш свободата да потърсиш какво ТИ искаш от своя живот. От високо развити държави сме. Млади и възрастни. Цялото ни богатство по време на пътуването се вмества в една раница. Бродим по Далечния изток и Южна Америка заради досега с култури, много по-различни от западната, и възможността да се отърсваме от табутата. Срещаме се други пътешественици, също минали изпитание: армията, развод, дълга безработица, смърт на близък човек или нещо друго.

Известният израелски певец Юда Поликер има песен „свободен, означава напълно сам“. Т.е. когато не се опитваш да се харесаш, тогава ти действително си свободен. Но дали това е добре, всеки решава сам. Ганди е казал, че не вярва в тайните, а в прозрачността на действията и мислите. Счита, че добрият човек не трябва да има тайни от себе си. Всяка тайна, скрита от обществото, те прави уязвим. По това Ганди много ми напомня Буда и Христос. В Библията пише: "Обичай ближния като себе си". Ударението е да обичаш себе си, много да обичаш себе си, за да обичаш така и ближния си. Един комплексиран човек не може да обича останалите“.

На тържествената вечеря в Пушкар Саги посочва на Искра и Феня Декало хора от различни националности, много от които доста състоятелни. Те вероятно имат пари да отсядат в скъпи хотели, но предпочитат бита на битника. Защото са убедени, че ще открият пътя към душата си.

Искра се запознава с един от тях: „Роден е в Чехия, но се премества в Израел. Грег Григ. Въпреки липсата на формално образование е станал звезда във високите технологии. В един момент изоставил всичко и тръгнал по света само с раница на гърба си. В Индия лично финансирал мисия на израелски социални работници, които да консултират индийските си колеги и построил сиропиталище от отворен тип, където децата да могат да отидат да хапнат, да се стоплят, да се измият, да изперат дрехите им и някой да ги приласкае.

От Саги научава, че освен из Азия е бродил с раница и в Южна Америка. Там имал интересно преживяване: „Не бях ходил в джунглите на Амазонка, при почти дивите племена. Приятел, който прави дисертация за тези племена, ме покани да го придружа. Там опитах напитката ауаска. Това племе приготвя отвара, която отключва вещества в мозъка, които човек използва само два пъти в живота си – когато се ражда и когато умира. Това е своеобразен вид вглъбяване, обич и невероятна приближеност към всички останали.

В колумбийската джунгла гостувахме на шамана на това почти непознато племе около месец и участвахме в 4 ритуала на пиенето на тази отвара. На вкус е отвратителна. Повръщаш и имаш разстройство, докато го изхвърлиш. Но скоро започваш да чувстваш как "излизаш" от собственото си тяло и проглеждаш за всякакви подробности около теб, но не от своята си гледна точка, а отвън. Изчезват обичайните усещания: слух, зрение, вкус, допир. Те се смесват и придобиваш ново възприятие за света. Много интересно, но и много опасно преживяване.

Разговорът с маркетинг-мениджъра Мартин Миланов разкри неподозирани новости в пътешественическите навици на българите. Оказа се, че Дубай и Малдивите са все още модни посоки, но Сейшелите изостават за сметка на Южна Корея, Япония и Китай. Интересен детайл е, че ако имаш нужда от екзотична валута, може да ти бъде доставена у дома чрез поръчка по телефона или по интернет. И тази услуга я има само у нас и във Великобритания от цяла Европа. Съветът на Мартин е да не пътувате без пари в брой, защото има държави, където трудно се намира банкомат, а и българските банки блокират картите с подозрение за нерегламентирано ползване.

Практичните съвети  и интересните констатации на Миланов ще продължат и в следващото издание на „Покана за пътуване“.