„Нишката на съдбата“ е изложба на Феникс Върбанов и представяне на биографичната история и творби на родителите му художниците Марин Върбанов и Сун Хуайкуей.
Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени у Феникс Върбанов. От 1979 до 1987 г. учи в Licèe Pilote de Sèvres (Департамент по рисуване) и Ecole Nationale Supèrieure des Beaux-Arts (ENSBA), Paris. През 1987-1988 г. специализира в Китайската академия по изкуствата, Ханджоу. Интересът му към традиционни китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 г., когато е в Централната академия за изящни изкуства, Пекин. Със своите първи творби, изпълнени с китайски туш върху хартия, участва в галерия Пиер Карден в Париж и оттогава остава верен на хартията и туша.
Проф. Марин Върбанов (1932-1989 г.) е забележителен български и световноизвестен творец, създател на модерния текстил у нас и на Института за съвременна текстилна пластика „Върбанов” в Ханджоу, Китай. Той е живият мост между Изтока и Запада, между Балканите и Париж. Марин Върбанов създава специалността “Текстил” в Националната художествена академия. През годините преподава в България, във Франция, в Австралия, в Китай. Върбанов е и сред прочутите новатори на арттекстила. През 70-те години започва експерименти, неправени дотогава. Съчетава древни традиции с нова визия за приложението на текстила. Много от работите му са космополитни и монументални. Марин Върбанов успява да превърне гоблена в триизмерна пластика.
Интересът на Феникс Върбанов към традиционните китайски техники на работа с туш върху хартия датира от 1985 година, когато е в Централната академия за изящни изкуства в Пекин. Сега в изложбата „Нишката на съдбата“ Феникс Върбанов показва предимно работи с китайски туш върху хартия, която след това облепва върху платно, създавайки плътност и сила на внушението.
В изложбата се показва едно произведение на Марин Върбанов, един удивителен стенен гоблен, триизмерна пластика в кафяви тонове, които дават представа защо наричат този творец създател на модерния текстил у нас и защо има международна слава и признание. Много от работите му са космополитни и монументални.
В тази изложба на Феникс Върбанов, както казва един негов изследовател: „Виждаме мигове на искряща радост, но и мигове на непоносимо бреме. И в опитомяването на тези противоположности усещаме една победа на вечното над случващото се, на Шепота над Вика“. Виждаме „Нишката на съдбата“.
Майката на Феникс, известна у нас само като Сун, се представя с един изящен костюм в китайски стил. Харизматична, красива и талантлива, Сун е принцеса от стар аристократичен род с вековни традиции. Запознават се с Марин Върбанов като студенти в Пекин. Пламва легендарната им любов. След много перипетии с благословията на Енлай и Мао двамата се подписват в общината в Пекин през 1956-а. В Китай даже има музей, който разказва за невероятната любовна история. През 60-те Сун и Марин живеят в София, където са епицентър на столичните интелектуалци, а след 1976-а – в Париж. Марин Върбанов прави много самостоятелни изложби в галерия „Ерве Одермат“, но съдбоносна се оказва 1980 година. На панаира на изкуствата и галериите в Гран Пале дизайнерът Пиер Карден се влюбва в творбите на Марин. По-късно Мадам Сун става директор на представителния офис на марката „Пиер Карден” и създава истинска търговска империя.
Изложбата картини и мутимедийният архив на Сун Хуайкуей, Марин Върбанов и Феникс Върбанов можете да видите в Китайски културен център в София от 26 ноември до 20 декември 2019 г. по случай 70 години от установяване на китайско-българските отношения.
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади автори през март в Карлово, Пловдив и София. Пълен с енергия, седмица преди това беше представил като издател поредната премиера, а аз му бях обещала среща със слушателите на “Артефир”. Не подозирах, че..
Изложбата "Католиците в България XVII-XX век“ – книжовно-документални свидетелства беше представена в Раковски, един от градовете с най-голяма католическа общност в страната. Експозицияята показва ценни документи за книжовното наследство на българските католици от епохата на Възраждането, които се съхраняват във фондовете на Националната библиотека..
Софийската опера и балет поставя за трети път оперния спектакъл "Фалстаф" от Джузепе Верди, съобщиха днес от културната институция. В постановката този път ще вземат участие и певци от Италия. Режисьор е Марко Гандини, а диригент – маестро Григор Паликаров. Премиерата е на 27 февруари. Академик Пламен Карталов представи актьорския състав на..
Концертът "Кларинетни силуети" по идея на музиканта Кристиян Калоянов ще бъде представен тази вечер в Първо студио на Българското национално радио от 19 часа. Ще бъдат изпълнени камерни шедьоври от репертоара за кларинет. Сред тях са творби на немските композитори Роберт Шуман и Йоханес Брамс. Ще звучат и произведения на Игор Стравински и на..
Нов поглед към живота и делото на Васил Левски предлага утвърденият историк, публицист и изследовател проф. Пламен Павлов в луксозното издание с 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя. В навечерието на 152-годишнината от гибелта му се появява книгата "Васил Левски:..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg