“Орландо паладино“ – опера в три действия от Йозеф Хайдн (съдържание)

Либрето: Нунциано Порта по „Лудостите на Орландо“ на Карло Феличе Бадини, като и двете са вдъхновени от епичната поема на Лудовико Ариосто „Бесният Орландо“.

Действащи лица:
Анжелика - сопран
Алчина - сопран
Еурила - сопран
Медоро - тенор
Родомонте - баритон
Паскуале - тенор
Ликоне - тенор
Харон - бас

Първо действие

Първа сцена – В планината

Овчарката Еурила и баща й Ликон са разтревожени от появата на страшен рицар, който издирва Анжелика и Медоро. Еурила му разказва за любовта им и че са намерили убежище в близкия замък – ария „Ah se dire io vi potessi“.

Втора сцена – В планината

Рицарят е Родомонте, крал на варварите, който е заслепен от любов към Анжелика и възнамерява да я предпази от ревността на Орландо – ария „Temerario! senti e trema: Sono il re di Barbaria“.

Третата сцена – Кулата на Анжелика

Анжелика се оплаква, че трябва да живее, като се крие, за да избегне преследването на Орландо – каватина „Palpita ad ogni istanteil povero mio cor“. Тя извиква магьосницата Алчина, която ѝ предлага закрила – ария – „Io sono Alcina. Ad un guardo, a un cenno solo si sconvolge il nero abisso“.

Четвърта сцена – Отново в кулата на Анжелика

Сега Медоро влиза с неприятната новина, че Орландо и неговият оръженосец Паскуале са видени наблизо, но не е сигурен дали да остане, или да избяга – ария на Медоро „Parto. Ma, oh dio, non posso.Resto. No, vil mi rendo. Povero cor, t'intendo“.

Пета сцена – Под дървото

Паскуале, оръженосецът на Орландо е открит от Родомонте, който го предизвиква, като мисли, че и той е рицар.

Шеста сцена – Отново под дървото

Появява се Еурила, която разсейва Родомонте, като казва, че Орландо е наблизо и го търси. Кралят тръгва да се срещне с врага. Останал сам с Еурила, Паскуале обяснява, че приключенският му живот всъщност е изпълнен с постоянна липса на храна (и любов) и я моли да му даде нещо да хапне – ария „Ho viaggiato in Francia, in Spagna, ho girato l'Alemagna, la Sassonia e la Turchia; ma vi giuro in fede mia che ho una fame da crepar. Ho espugnato Varadino, sono stato nel Pechino“.

Седма сцена – Градина с чешма

Медоро се кълне във верността си към Анжелика, но въпреки протестите ѝ предлага, заради нейната собствена безопасност, да я остави за известно време. Анжелика го моли да остане – ария „Non partir, mia bella face, resta o caro, in queste arene; se mi lasci, amato bene, morirò senza di te“.

Осма сцена – Все още в градината

Когато те си тръгват, Орландо се появява, ругаейки манията, която го води. Той е убеден, че Медоро е единствената пречка за осъществяването на неговата любов. Разхождайки се в градината, той вижда, че Медоро е издълбал името на Анжелика на всяко дърво и събаря както дърветата, така и чешмата – сцена с речитатив акомпанято – „Angelica, mio ben, mio sol, mia vita, ove ti celi mai? Ove t'aggiri?“ и ария „D'Аngelica il nome! Ma quando, ma come, ma dove sarà?“

Девета сцена – Горичка

Самохвалникът Родомонте все още преследва Орландо и за малко го изпуска, но отново попада на неговия оръженосец Паскуале.

Десета сцена

Пристига Еурила, която търси Медоро, но попада на Орландо и Паскуале. Тя се опитва отново да скрие местонахождението на двамата влюбени.

Единадесета сцена – Великолепна градина

Страховитите предчувствия на Анжелика са прекъснати от Паскуале и Еурила, които я предупреждават за приближаването на Орландо.

Дванадесета сцена

Родомонте се присъединява към тях, и все още иска да се бие с Орландо, а след това идва и миролюбивият Медоро, който се страхува от магията на Орландо. Влиза Алчина и успокоява влюбените, като същевременно предупреждава Родомонте, че не може да победи Орландо.

Тринадесета сцена

Ето го и самият разярен Орландо, когото Алчина магически успява да обездвижи и го затваря в желязна клетка.

Второ действие

Първа сцена – В горичката

Орландо е освободен от клетката, но не и от лудостта си. Родомонте отново е на път да го атакува, но когато Еурила носи новини, че Медоро и Анжелика са избягали, Орландо се впуска в преследването им.

Втора сцена

Родомонте не може да разбере какво кара мъжете да следват жените – ария „Mille lampi d'accese faville vibrerà questo bellico acciaro“.

Трета сцена – Широка равнина край морето

Медоро търси убежище край морето и по предложение на Еурила се прикрива в пещера, молейки я да каже на Анжелика за неговата нещастна съдба – ария „Dille che un infelice, un sventurato amante, in mezzo a queste piante il misero per“.

Четвърта сцена

Еурила и Паскуале откриват любовта си един към друг, докато тя го кани да я последва в замъка.

Пета сцена

Анжелика оплаква страданието си – ария „Aure chete, verdi allori, placid'onde, amici orrori, a me dite, ov'è il mio ben“.

Шеста сцена

Алчина планира да реши трудностите на влюбените.

Седма сцена

Тъй като Анджелика е отчаяна и готова да се хвърли в морето, магията на Алчина я пренася при Медоро.

Осма сцена

Двамата влюбени са заедно, отново признават любовта си и търсят ново убежище.

Девета сцена

Появява се Орландо, но Алчина отново се намесва, за да позволи на влюбените да избягат.

Десета сцена

Тя извиква две морски чудовища, с които Орландо трябва да се справи – речитатив и ария – „E ad Orlando vietato sarà da vil donzella di seguire il rival? …. Cosa vedo! Cosa sento! Ah, le furie co'i serpenti con le faci, co'i tormenti, mi si vogliono avventar“.

Единадесета сцена – Стая в замъка

Паскуале и Еурила продължават да си разменят нежности, а Паскуале свири за своята любима – ария на Паскуале – „Ecco spiano, Ecco il mio trillo. non la cedo a nessun grillo, al fagotto e all'oboè. Come arpeggio! Che staccate, che staccate! Senta queste sincopate, il furioso, l'andantino, e ancor questo gruppettino, contrattempi, l'obbligato“.

Дванадесета сцена

Родомонте влиза с Алчина, която кани всички в своята вълшебен пещера.

Тринадесета сцена – Омагьосаната пещера на Алчина

Орландо и Паскуале пристигат в търсене на Алчина, а паладинът яростно обижда магьосницата заради защитата на Медоро. Тя го превръща в камък.

Четиринадесета сцена

Анжелика, Медоро, Еурила и Родомонте влизат, удивлявайки се на тази гледка. Алчина връща на Орландо човешкото му състояние, но неговата ярост е безкрайна. Когато Алчина се оттегля в задната част на пещерата, Орландо я последва и скалата се затваря зад него.

Трето действие

Първа сцена – Подземният свят, край река Лета, виждат се Елисейските полета отвъд. Лодкарят Харон бди над спящия Орландо – ария „Ombre insepolte, di qua partite; il passo a Dite dar non si può“. Алчина му заповядва да изчисти лудостта на Орландо с вода от реката на забравата и Орландо се събужда объркан – речитатив акомпанято и ария – „Sogno? veglio? cos'è? Qual luogo è questo?... Miei pensieri, dove siete? Questo è il regno del silenzio; uto è il vento, e l'aure chete, tutto invita a riposar“.

Втора сцена – Стая в замъка

Докато обсъждат брака си, Еурила и Паскуале са прекъснати от Орландо, който търси помощта на своя оръженосец.

Трета сцена – Гората

Анжелика е преследвана от диваци. Медоро се втурва на помощ, но е ранен. Родомонте и Орландо започват дуел.

Четвърта сцена – Двор

Анжелика е отчаяна, вярвайки, че Медоро е мъртъв – речитатив акомпанято и ария „Implacabili numi!Alfin contenti una volta sarete?Ecco compita la scena readi mia dolente vita…. Dell'estreme sue voci dolenteodo il suo che d'intorno mi freme“.

Пета сцена

Алчина я уверява, че това не е така, че Медоро е излекуван от раните си. Родомонте и Орландо влизат заедно, сега вече са другари. Водите на Лета се изчистили съзнанието на Орландо, както за любовта му към Анжелика, така и за омразата към Медоро.

Шеста сцена

Анджелика и Медоро вече могат да се обичат без страх, Паскуале и Еурила също са свързани, а Орландо може да тръгне да търси нови геройства.

Операта завършва с хор и поука „Ако искаш да бъдеш щастлив, не обичай този, когото ти обичаш, обичай този, който обича теб, и щастливо сърцето ще бъде“.