В тези дни на смирение и в търсене на духовна извисеност в нашия доста материален свят картините на Юлия Станкова са особено ценни и в синхрон с нашите емоции и настроения. Темата на последните нейни творби, която тя показа в къщата-музей „Борис Христов“ и които продължава да представя на публиката, е: „Съвременната икона като посредник между нас и библейския текст“. Тези свои картини тя обобщава с едно единствено послание: „Не бой се, само вярвай!“.
Юлия Станкова е много интересен и различен в мисленето си като живописец и търсещ различни сюжетни линии съвременен автор. Тя определя работата си като съвременно продължение на византийската традиция в иконописта. Смисълът на нейния артистичен експеримент е преди всичко във възможността съвременната иконопис да се изтръгне от клишетата и да възвърне ролята си на посредник в нашия диалог с Библейския разказ. Повечето от последните ѝ творби са посветени на сюжети, описани от Евангелието на Марко.
Откъде идва този специален интерес?
Преди осем години тя бе поканена от три известни френски художнички да участва заедно с тях в изложба, посветена на изцеленията, описани в това Евангелие. И тяхната колекция е бил подредена в най-старата катедрала на град Виен, разположен на река Рона. Тези сюжети: „Кръщение Христово“, „Изцеление на бесноватия“, „Последната вечеря“, „Христос изцелява слепия Вартимей“, „Посещение на празния гроб“, „Докосване в тълпата“ не са религиозна иконописна живопис, а в нейната стилистика и деликатен наивизъм. Те са изпълнение в топли, слънчеви тонове, които внушават примирение и възвишеност, които кореспондират по недиректен начин с иконописта.
Изкуството на Юлия Станкова е абсолютно съвременно и заедно с това то има претенциите да остава в езиковата изразност на една средновековна изобразителна система. Това са творби с нова иконографска композиция и лица, които отразяват нейното вълнение и прозрения.
Черната комедия по скечове на Ханох Левин "П.О.Р.Н.О. – Публична организация за разтуха на обществото" се играе на сцената на Yalta Art Room на 17 декември. Чрез хумора най-разпознаваемият израелски съвременен драматург засяга сериозните, тежки и вечни теми, а именно – непостижимото щастие и неизбежността на смъртта. Те са едно откровено..
Световният ден на тангото, 11 декември, ще бъде отбелязан в България с концерт. Датата е избрана неслучайно. На нея са родени две от най-големите икони на танго музиката – легендарният певец Карлос Гардел и виртуозният цигулар Хулио Де Каро. В София честването на този ден започва преди 20 години и постепенно се превръща в значимо културно събитие,..
На 13 декември в Народния театър "Иван Вазов" е световната премиера на пиесата "Мрак на края на града" от младия босненски драматург Дарио Беванда. Пиесата се поставя на сцена за първи път, а режисьор е Катрин Медлер, артистичен директор на Театър "Оберхаузен". "Мрак на края на града" разказва историята на две жени – опитната чистачка Фикрета и..
"Следвайки пейзажа. Стъпки във времето – поколения" е изложба, в която за първи път от близо 30 години се представят произведения на проф. Добри Добрев. В експозицията творби излагат двама от студентите му – Мими Добрева и Милко Божков. Тримата художници са обединени от изследователския си подход към жанра пейзаж. Цветовете варират от различни..
Самостоятелната изложба на кипърската художничка Йоула Хаджигеоргиу е със заглавие "Активни и реактивни сили". Куратор е Стратис Пантазис. Името на експозицията идва от главата "Активно и реактивно" от книгата "Ницше и философията", в която френският философ Жил Дельоз анализира твърдението на Фридрих Ницше, че цялата реалност на съществата е сила..
Какви са особеностите на пропагандните наративи, коментира във "Въпреки мрежата" доц. Милена Якимова , преподавателка в СУ "Св. Климент Охридски" и..
"Следвайки пейзажа. Стъпки във времето – поколения" е изложба, в която за първи път от близо 30 години се представят произведения на проф. Добри Добрев. В..
Излезе "Черната книга на правителственото разхищение в България", която за пореден път разкрива примери за неефективно и непрозрачно изразходване на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg