„Наемният убиец“, опера в три действия на Саверио Меркаданте (съдържание)

Либрето: Гаетано Роси и Марко Марчело. Тяхното либрето се основава на пиесата „Венецианката“ на Огюст Анике-Буржоа, която от своя страна е базирана на романа на Джеймс Фенимор Купър „Наемният убиец“.
Премиера: операта е представена премиерно на 9 март 1839 г. в Ла скала, Милано, след това се играе в цяла Италия и в чужбина.

Действащите лица:
• Карло (Ил Браво), наемен убиец – тенор
• Писани, венециански патриций в изгнание – тенор
• Фоскари, венециански патриций – баритон
• Луиджи, слуга на Фоскари – бас
• Виолета, сираче от Венеция – сопран
• Теодора, мистериозна венецианка – сопран
• Капелио, венециански патриций – тенор
• Марко, гондолиер на Теодора – бас
• Микелина, придворна на Теодора – сопран

Първо действие
На площада във Венеция
През нощта хората на Фоскари се събират и очакват своя водач.

В тайното жилище на Карло
Това е наемният убиец на Съвета на десетте. Той носи маска, за да не бъде разпознат, и меч. Пристига Писани – млад венециански патриций, осъден на изгнание. Той разказва, че се е завърнал заради едно момиче, с което се е започнал в Генуа, но след това са се разделили. Въпреки опасността, която го грози, той е дошъл да я търси във Венеция. Научил, че може да му помогне само „Ил Браво“ – така наричат платените наемни убийци. Карло се опитва да го убеди да напусне града, тъй като човекът, когото търси, не може да бъде нито купен, нито изплашен. Писани отказва. Тогава Карло разкрива, че той е убиецът, когото младежът търси. След като преодолява първоначалната уплаха, Писани му казва, че иска да се разменят – той ще получи неговата маска и меч. Карло се опитва да му обясни колко опасни са хората от Съвета на десетте, които могат да заставят човек да убие дори собствения си баща. Младежът е непреклонен и Карло се съгласява. Уговарят се да се срещнат след два дни на същото място точно в полунощ.
Следващата картина е на площада. Венецианци приветстват дожа и влизат в катедралата. Остават Фоскари с приближените си и Карло. Карло е облечен в обикновени дрехи и никой не може да го разпознае. От църквата се чува глъч. Излизат хора, които искат наказание за наемния убиец. Научили са, че на брега в гондола е открито тялото на Мафеи, бащата на Виолета. Идва и самата Виолета, която пред всички изплаква мъката си, но казва, че прощава на убиеца. Карло предлага закрила на момичето, но Фоскари се противопоставя, като казва, че градът трябва да се грижи за сирачетата. Народът предлага самата Виолета да избере и тя се спира на Карло. Всички са запленени от благородния жест на Карло, но Фоскари иска от стражите да го задържат. В този момент се явява облеченият като наемния убиец Писани и предизвиква ужас у всички. В настаналата суматоха Карло и Виолета се спасяват.

Второ действие
В дома на Теодора
От разговорите с приближените Теодора разбира, че Виолета е нейна дъщеря. Тъй като никой не знае къде е момичето, Теодора отправя гореща молитва за спасение на дъщеря си и праща да повикат Писани, който ѝ обещава, че ще открие момичето, без да издава, че е влюбен в нея. Тя му дава красиво украшение, което да покаже на Виолета.

В дома на Карло
Карло е отвел Виолета в своето убежище. Той ѝ разказва тъжната си история, как е бил несправедливо обвинен и за да спаси баща си, е станал официален наемен убиец на Съвета на десетте. Крепи го единствено мисълта, че въпреки кървавата работа, която трябва да изпълнява, баща му е жив. Карло получава известие и заминава, а Виолета остава сама. Разказът на Карло я връща към щастливи предишни мигове от живота ѝ. В жилището пристига Писани и двамата влюбени, които са се открили, са щастливи. Писани ѝ показва пръстен, в който тя разпознава пръстена на нейната благодетелка. Но Писани ѝ разкрива, че тя всъщност е нейна майка и иска да я отведе при нея. Завърналият се Карло обещава, че на следващия ден той ще отведе момичето при Теодора.
На улиците на Венеция празнуват. Сред празнуващите са Теодора и Фоскари. Пристигат Карло и Виолета, която е с покрито лице. Карло разкрива истината пред всички. Теодора иска да прекрати празненството, за да остане с детето си, но поканените отказват и Теодора запалва красивия си палат.

Трето действие
В убежището на Карло Теодора и Виолета са заедно и споделят предишните си преживявания, и мечтаят в бъдещето да бъдат заедно.
Идва Карло и носи разрешение за заминаването на Виолета. Теодора разкрива, че всъщност Мафеи не е баща на Виолета и накрая става ясно, че Карло е баща на Виолета и съпруг на Теодора. Радостта им е прекъсната от пристигането на Писани, който иска да отведе момичето. Карло му припомня уговорката, която имат, и Писани си тръгва.
Пристигат вестители, които носят писмо от съвета за „Ил Браво“. Времето за срещата с Писани наближава и Карло води там Теодора и Виолета. Писани връща маската и кинжала на Карло, но му връчва и писмо от Съвета, който го кани на следващия ден да се яви пред тях. Младежът обещава да изведе двете жени от Венеция, но Теодора отказва да изостави съпруга си. Двамата благославят Писани и Виолета, които напускат града.
Останал сам, Карло прочита писмото, в което пише, че Теодора е осъдена на смърт и той трябва да я убие. Тя му казва, че трябва да я убие, за да запази живота на баща си, но той отказва. Теодора грабва кинжала му и се пробожда. Пристигналите пратеници на Съвета съобщават на Карло, че баща му е починал и той е освободен от обета, който е дал.