Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Имената не са (били) това, което са!

Снимка: Теодора Кръстанова

Ако някой реши да инвестира в проучване на връзката между избора на лично име и социалния, образователния и т.н. статус на родителите, сигурно ще се получат показателни резултати. Но тъй като средства за подобни „разточителства“ днес у нас не се намират, си доставяме доза лукс от миналото – миналото на царска Русия от 18-и – 19-и век. Не че разполагаме със статистика за тогавашната именна система, но, покрай изследването на руската литература от епохата, проф. Ангелина Вачева, преподавателка по руска литература в Софийския университет, се докосва до една изключително любопитна картина. 

Изборът и дори начинът на произнасяне и изписване на личното, бащиното и фамилното име, съответства на социалния произход на поданика. Най-общо хората се делят на висше дворянство, редови дворяни и простолюдие, а във всяка от тези категории има още степени и подкатегории. Преминаването от едно съсловие в по-високо е рядкост и бариерите са почти неразрушими. Ситуацията обаче е дала повод на писателите да изградят ярки образи, включвайки плана на имената, сам по себе си разказващ цяла история за героите и съдбата им. Кои имена са подхождали за знатните велможи, за търговците, великите княгини и как западната мода прониква в консервативното руско общество, чуйте в предаването. А най-напред, разбира се, отдаваме значимото на името-титла Иван, най-разпространено и равняващо се на понятието „човек“.



• 25 години „За думите“ – от фонда на предаването: софра и синия


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Новият стар проблем – радонът

Пандемията, предизвикана от последния коронавирус, насочи вниманието на учените към преосмисляне на научните приоритети, свързани не само с лечението на Covid-19, но и с профилактиката на белодробните заболявания.  Сред тях освен тютюнопушенето и замърсяването с въглероден и азотен диоксид на въздуха, който дишаме, се открояват нерешените проблеми..

публикувано на 28.05.20 в 17:20
Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“ в Стара планина, близо до Своге.

Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист

Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..

публикувано на 28.05.20 в 09:15

Скуката – непочетената муза

Скуката минава за лошо нещо, особено пък за творец, бил той писател, музикант или художник. В днешно време скуката е едва ли не стигма. Да скучаем, предполага да не сме вдъхновени, а вдъхновението днес има висок обществен статус. Оказва се обаче, че скуката е сред важните фактори, обуславящи творческия процес. Тихата муза на скуката стои зад ред велики..

публикувано на 27.05.20 в 12:43

Езикът на Патриарх Евтимий

Предстои да излезе и вторият том на речник, събрал думите на големия духовен водач и книжовник. С какво се отличава словото на търновския просветител и какво е виждането му за развитието на българския книжовен език, разговор с проф. Татяна Славова, една от авторките на речника. Марки с ликовете на св. Кирил и Методий в славянските страни и Гърция..

публикувано на 27.05.20 в 10:05

Доброто на лошото

По това време на годината обикновено ловът и риболовът са във ваканция – дивечът се оставя да отглежда малките, на рибите се дава спокойствие, за да хвърлят хайвера си. През тази година обаче освен във ваканция любимият спорт на хиляди хора е и под карантина, която може да се окаже и полезна. Прочистването на природата е само един от „страничните” ефекти..

публикувано на 27.05.20 в 09:45