Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Имената не са (били) това, което са!

Снимка: Теодора Кръстанова

Ако някой реши да инвестира в проучване на връзката между избора на лично име и социалния, образователния и т.н. статус на родителите, сигурно ще се получат показателни резултати. Но тъй като средства за подобни „разточителства“ днес у нас не се намират, си доставяме доза лукс от миналото – миналото на царска Русия от 18-и – 19-и век. Не че разполагаме със статистика за тогавашната именна система, но, покрай изследването на руската литература от епохата, проф. Ангелина Вачева, преподавателка по руска литература в Софийския университет, се докосва до една изключително любопитна картина. 

Изборът и дори начинът на произнасяне и изписване на личното, бащиното и фамилното име, съответства на социалния произход на поданика. Най-общо хората се делят на висше дворянство, редови дворяни и простолюдие, а във всяка от тези категории има още степени и подкатегории. Преминаването от едно съсловие в по-високо е рядкост и бариерите са почти неразрушими. Ситуацията обаче е дала повод на писателите да изградят ярки образи, включвайки плана на имената, сам по себе си разказващ цяла история за героите и съдбата им. Кои имена са подхождали за знатните велможи, за търговците, великите княгини и как западната мода прониква в консервативното руско общество, чуйте в предаването. А най-напред, разбира се, отдаваме значимото на името-титла Иван, най-разпространено и равняващо се на понятието „човек“.



• 25 години „За думите“ – от фонда на предаването: софра и синия


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сайгон, гледан от палубата на платнохода „Бонзай“

Гръцки светец изпълнява светкавично желанията след молитва

„Светът е чуден! Светът е великолепен! Светът трябва да бъде преживян и да го оставиш да те изненадва и удивлява! Не бъдете предубедени към него, оставете го да ви води по пътищата си и да ви учи. Отворете сетивата си и попивайте. Магията е безкрайна, уроците са много“. Тези слова не ги е изрекъл някой мъдрец, а първата гостенка в „Покана за пътуване“ –..

публикувано на 22.02.20 в 09:25

Агушевите конаци – замък без аналог на Балканския полуостров

Агушевите конаци са един изключителен ансамбъл от жилищни и стопански сгради, които представляват най-големия родов замък от средновековен тип в Родопите. Те са паметник от национално значение от 1964 година. Намират се в центъра на село Могилица на полегатия бряг на река Арда. Комплексът от сгради в Могилица е изграден в началото на ХІХ век за..

публикувано на 21.02.20 в 09:10

Как са се променяли физически и етнически българите

Последните проучвания на наши изследователи установяват много нисък среден ръст на българите, съотнесен към показателите на други европейски нации в наши дни. Причините за това се оказват както генетични, така и социални. Ръководителят на секция „Антропология и анатомия“ към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей..

публикувано на 20.02.20 в 17:05
Супа от змийска опашка в бульон

Змийската кръв – деликатес във Виетнам

Яденето на змия във Виетнам е ритуал, но и туристическа атракция за куражлии. Сервитьорът прави на живото влечуго малък разрез, изважда сърцето му и източва кръвта. Гостът на масата трябва бързо да изяде сърцето, докато още тупка, а келнерът разлива кръвта по чашите, смесва я с оризова ракия и добавя змийска жлъчка. След което казва..

публикувано на 20.02.20 в 14:46

Сам в света и сам пред Бога – за последните мигове от живота на Левски

През 1883 г. Захарий Стоянов, събирайки документи и спомени за книгата си „Васил Левски. Дяконът. Чърти от живота му”, научава, че е жив и живее в София свещеникът, който е дал светото причастие и е изповядал Левски в деня на обесването му. Името му е Тодор Митов, иконом, архиерейски наместник и настоятел на митрополитската църква „Свети Крал”,..

публикувано на 19.02.20 в 17:10