В момента, когато в Близкия изток отново се разгаря конфликт, от който може да тръгне дори световен пожар, българската арабистика и ислямознание честват своя 45-годишен юбилей. Тръгнала като клон на османистиката, тя се отделя в средата на ХХ век и постепенно се превръща в една от най-престижните и желани специалности на Софийския университет. Безспорно тя е в основата на добрите взаимоотношения между България и арабските/ислямските държави, което вероятно е и една от причините специалността да претърпи такова ускорено развитие за сравнително краткото време на своето съществуване.
В останалия свят арабистиката като самостоятелна академична дисциплина, отделена от библеистиката и хебраистиката, не брои много години – началото в такъв университетски аспект е поставено през ХІХ век. Но иначе първата Катедра по арабистика в Европа е създадена в Лайден, Нидерландия, през 1599 г. Последват я Кеймбридж, Оксфорд, Париж и през 16-17 в. ориенталистиката в Европа вече процъфтява, като началата ѝ са още през Средновековието благодарение на християнския теологически интерес към арабския език и исляма. Трябва, разбира се, да отчетем и влиянието на арабската философия върху латиноезичната по време на Средновековието (достатъчно е тук да споменем т.нар „авероисти“ с най-виден представител Сигер Брабантски, както и ангелския доктор Тома от Аквино).
През българската катедра са преминали мнозина настоящи и бъдещи дипломати, посланици, преводачи, изследователи, учени, всички вложили енергия, интелект, години и жизнен път в това толкова важно научно поле. За миналото на българската арабистика (но и за настоящето), за онова, с което тя е допринесла за по-дълбокото и истинско опознаване на този свят – толкова близък, но и толкова различен от нас, говорим в „Премълчаната история“ с проф. Стоянка Кендерова – един от първопроходците на дисциплината, с проф. Симеон Евстатиев – един от водещите учени-арабисти в България и в света, и със студентката Йоанна Митева.
С указ № 374 от 13 декември 1879 г. на княз Александър I Батенберг, само година след Освобождението, започва историята на първото професионално училище в свободна България. Тя продължава и днес в Професионалната гимназия по селско стопанство "Ангел Кънчев". Само по себе си такова дълголетие е забележително, още повече, че училището оцелява във..
"За учебната 2024-2025 година във 2-ро СУ "Акад. Емилиян Станев" е утвърден държавен план-прием за обучение по специалност "Програмиране на изкуствен интелект", а това означава, че нашите ученици могат да придобият професия програмист на изкуствен интелект от направления компютърни науки", съобщи в предаването "Следобед за любопитните" д-р..
Рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" насочва слушателското вниманието към нещо любопитно – мнемониката . Понятието се отнася към разнообразните техники за запаметяване на информация – за тях разказва Емилия Сотирова от психологичен център SOVA. Често в ежедневието човек изпитва затруднения да запомня факти, числа, имена..
На 10 юли 1940 г. във Франция е установен режимът на Виши – марионетното на нацистка Германия правителство на маршал Петен, което влиза в колаборация с окупаторите след разгрома на френската армия (въпреки надеждите, които е вдъхвала линията "Мажино"). За около 5 години страната се оказва под немски ботуш, който факт дълго време определя..
В международния ден на целувката слушателите на "Семейно радио" се срещнаха с въпроси и отговори в първото издание на рубриката "Попитай психолога". Д-р Пламен Димитров анализира ключови аспекти в контекста на целувката и психичното здраве и подкрепи ефирната консултация с конкретни казуси – чуйте в звуковия файл.
Ако пишете кратка хумористична проза или стихотворения и се чудите кой би оценил таланта ви, Хасковският Каунь е мястото. Но не отлагайте много! До..
"Къща за литература и превод" гостува на формата "Срещи с преводачи" във Велико Търново. В разговора, озаглавен "Преводач и/ли литературен агент:..
Драматично-куклен театър "Васил Друмев" Шумен на лятно турне с постановките си "Дабъ дешил ине" на режисьора Теди Москов, "Робин Худ" и "Осъдени души"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg