Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

История на ориенталистиката и ислямознанието: 45 години арабистика в България

Йоана Митева, проф. Стоянка Кендерова и проф. Симеон Евстатиев
Снимка: Росица Михова

В момента, когато в Близкия изток отново се разгаря конфликт, от който може да тръгне дори световен пожар, българската арабистика и ислямознание честват своя 45-годишен юбилей. Тръгнала като клон на османистиката, тя се отделя в средата на ХХ век и постепенно се превръща в една от най-престижните и желани специалности на Софийския университет. Безспорно тя е в основата на добрите взаимоотношения между България и арабските/ислямските държави, което вероятно е и една от причините специалността да претърпи такова ускорено развитие за сравнително краткото време на своето съществуване.

В останалия свят арабистиката като самостоятелна академична дисциплина, отделена от библеистиката и хебраистиката, не брои много години – началото в такъв университетски аспект е поставено през ХІХ век. Но иначе първата Катедра по арабистика в Европа е създадена в Лайден, Нидерландия, през 1599 г. Последват я Кеймбридж, Оксфорд, Париж и през 16-17 в. ориенталистиката в Европа вече процъфтява, като началата ѝ са още през Средновековието благодарение на християнския теологически интерес към арабския език и исляма. Трябва, разбира се, да отчетем и влиянието на арабската философия върху латиноезичната по време на Средновековието (достатъчно е тук да споменем т.нар „авероисти“ с най-виден представител Сигер Брабантски, както и ангелския доктор Тома от Аквино).

През българската катедра са преминали мнозина настоящи и бъдещи дипломати, посланици, преводачи, изследователи, учени, всички вложили енергия, интелект, години и жизнен път в това толкова важно научно поле. За миналото на българската арабистика (но и за настоящето), за онова, с което тя е допринесла за по-дълбокото и истинско опознаване на този свят – толкова близък, но и толкова различен от нас, говорим в „Премълчаната история“ с проф. Стоянка Кендерова – един от първопроходците на дисциплината, с проф. Симеон Евстатиев – един от водещите учени-арабисти в България и в света, и със студентката Йоанна Митева.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Врагът на моя враг...

Денга треската е инфекция, причинена от вирус, който се предава от комари. Свързваме я с тропичните и субтропичните райони, където средата е благодатна за размножаването на комарите, същевременно има голяма концентрация на хора. С глобалното затопляне се очаква географският обхват на денга да се разшири. Подобно на маларията, вирусите на денга са..

публикувано на 23.10.21 в 10:57

Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски

Международен екип от учени работи по съставянето на двуезични речници старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски към значимото средновековно произведение.  Учителното евангелие е сбирка от 51 беседи за неделните дни, включваща основно преводни текстове от Йоан Златоуст, Кирил Александрийски и други църковни отци. Едно от дидактичните слова, уводните и..

публикувано на 22.10.21 в 14:50
Иван Абрашев - „Без заглавие“; Сирак Скитник - „Замък“; Жорж Папазов – „Портрет на Гео Милев“

Модернизмът или модернизмите ни

Да се говори за български модернизъм вече се превърна в общо място, особено след 1989 г., когато постулатите на социалистическия реализъм бях взривени, осмени, снети. Само че – когато нещо се превърне в общо място, появява се опасността говоренето за него да стане клиширано, повърхностно, банализирано. Слава богу, има достатъчно български..

публикувано на 22.10.21 в 08:30

В Япония бакшишът е обида

Юлияна Антонова-Мурата е най-ревностният посланик на Япония, но макар да е дипломат по професия, няма официален мандат. Тя е автор на трилогията „Моши моши, Япония“, „Уки уки, Япония“, и новоизлязлата книга „Сан сан, Япония“. Това четиво е нежен звън от душата на г-жа Мурата. Авторката излива любовта си към японския морал и съпричастност...

публикувано на 21.10.21 в 08:25
Графиня Мари дьо Тили

Графиня Мари дьо Тили: На път спазвайте местните нрави

Графиня Мари дьо Тили произхожда от благороднически род, чиито корени се губят в средните векове. Родителите ѝ са били френски дипломати и тя решава да преподава протокол и етикет, след като дълги години съветва приятелите си как да се държат в обществото. Дамата създава Ателието за изискани маниери и комуникации French Touch и става..

публикувано на 19.10.21 в 12:52