Два шедьовъра от руската класика ще звучат този петък в зала „България“. За своята поредна изява пред столичната публика, музикантите от Симфоничния оркестър на БНР и техният главен диригент – Марк Кадин – са избрали Концерт за пиано и оркестър №2 в до минор от Сергей Рахманинов и Симфония „Манфред“ от Пьотр Илич Чайковски. Солист ще бъде пианистът Лукас Генюшас, утвърдил се като един от най-вълнуващите и блестящи изпълнители на своето поколение.
За него френското музикално списание „Диапазон“ пише: „Той сякаш по-добре от всички знае как да прави всичко“. И наистина – със своето ярко дарование, необикновена музикалност и богато светоусещане Генюшас е наистина уникален. Роден е през 1990 година в Москва, в семейството на потомствени музиканти. И двамата му родители - Ксения Кнор и Пятрас Генюшас – са пианисти, а баба му е знаменитата Вера Горностаева, изтъкнат преподавател и професор в Московската консерватория – факт, който изиграва съществена роля за неговото музикално развитие. На 5 години Лукас започва да свири на пиано.
Учи в детската музикална школа при Московския държавен музикален колеж „Фридерик Шопен“. През 2004 става стипендиант на Благотворителния фонд на Мстислав Ростропович. През 2013 завършва Московската държавна консерватория „Пьотр Илич Чайковски“ в класа на баба си – Вера Горностаева, и продължава обучението си като асистент-стажант. Златен медалист е от младежките Делфийски игри на Русия (2008), лауреат на редица международни конкурси, сред които - Международният конкурс „Джина Бахауер“ в Солт-Лейк Сити (първа награда, 2010), Международния конкурс „Шопен“ (Втора награда, 2011) и Международния конкурс „Чайковски“ (Втора награда, 2015). През 2012 става лауреат на Немската клавирна премия „Deutscher Pianistenpreis“. Участва на фестивалите „La Folle Journée“ – Нант, „Рахлински сезони“ и „Конкордия“ в Казан, „Опера априори“ в Москва, летния музикален фестивал в Торонто, а също така – на фестивалите във Вербие, Ла-Рок-д’Антерон, Тел-Авив, Екатеринбург и в замъка Елмау . Работи с изтъкнати музиканти като Гидон Кремер, Юрий Темирканов, Валерий Гергиев, Саулюс Сондецкис, Дмитрий Ситковецки, Андрей Борейко, Марио Брунело, Миша Майски, Джошуа Бел, Леонард Слаткин, Павел Нерсесян, Александър Ведерников, а също така – с Държавния струнен квартет „Бородин“
От 2016 Лукас Генюшас провежда Niko Fest в московската Галерия на изкуствата, заедно със своята съпруга – пианистката Анна Генюшене. Участва в благотворителния концерт „Стани и иди“, на фестивала „Музиката на светлината“ с незрящи музиканти в Москва и Владимир, и в ежегодната серия концерти за лишени от свобода „Looking at the Stars“ в няколко града в Канада. През сезона 2019–2020 година му предстоят първи изяви с Филаделфийския оркестър, със Симфоничния оркестър „Yomiuri Nippon“ (Япония), а също така – на клавирния фестивал „Ървинг Гилмор“ в Каламазу (САШ) и в Парижката зала „Гаво”.
Записва произведения на Шопен, Рахманинов, Бетховен и Брамс за лейбълите NIFC, Art Classic, Piano Classics и DUX.
Пет години делят Втория клавирен концерт на Рахманинов от предишното му клавирно произведение – шестте музикални момента опус 16. След един тежък период, изпълнен с мъчителни съмнения, разочарования и размишления относно жизнения му път (провалът на Първата симфония през 1897 се отразява много зле на душевното му здраве), композиторът се представя в новата си творба като зрял, утвърден майстор с ярко изразена индивидуалност и изграден маниер на писане. Произведението, създадено на границата между две епохи (есента на 1900 – месец април 1901-а година), носи на своя автор заслужен успех и с право е признато за най-добрия руски клавирен концерт след си-бемол минория концерт на Чайковски. В същото време, запазвайки всички белези на приемственост с наследството на Чайковски и останалите руски и чужди композитори от 19-и век, Вторият клавирен концерт на Рахманинов съдържа в себе си една напълно нова образност и нови средства на музикалния израз. Тук композиторът се показва като оригинален художник, свободен от всякаква изисканост, и в същото време – владеещ всички средства на най-нова техника. Спокойно можем да наречем тази творба „вдъхновена лирико-патетична поема за пиано и оркестър“. Чертите на поемността се проявяват в тенденциите към единство на цикъла и непрекъснатост на развитието, достигнати с помощта на разгърната система от интонационно-тематични връзки и модулиращи спойки между отделните части.
Елементите на съревнование между солист и оркестър - един от основните определящи признаци на класическия концерт – тук отстъпват място на тясното взаимодействие между двете страни. Някои от съвременниците на композитора дори са били смутени от почти пълното отсъствие на самостоятелни „концертни епизоди“, в които на солиста да се предостави възможността свободно да демонстрира виртуозните си умения. Критиците в нерешителност се спирали пред въпроса дали това е достойнство или недостатък на произведението. Днес със сигурност можем да кажем, че това е един от шедьоврите не само в руската, но и в световната музикална литература. Със своя дълбок лиризъм и изумителна мелодическа красота и иразителност, той донася на Рахманинов славата на ненадминат майстор, а главната тема на първата част на концерта, един от забележителните образци на Рахманиновия мелодичен дар, с право е наречена от Николай Метнер „Една от най-ярките теми на Русия“ .
Концертът е изпълнен за първи път на 9 ноември 1901 година в Москва. Солист е бил самият Рахманинов, а на диригентския пулт - неговият братовчед, Александър Зилоти.
Ескизите на Симфония „Манфред“ се появяват през април 1885 , когато Чайковски се намира в Швейцария, сред девствената природа, където се разгръща действието на драматичната поема на Байрон. Работата над симфонията върви бавно, но на 19 септември същата година творбата все пак е завършена, за което композиторът съобщава в едно писмо до Балакирев, на когото посвещава новата си симфония. „Преседях над „Манфред“ почти 4 месеца, мога да кажа, без да ставам от мястото си (от края на май до днес). Беше много трудно, но и много приятно да работя, особено когато след известни усилия в началото, се увлякох“.
Премиерата на симфонията е на 11 март 1886 година в Москва под диригентството на немския диригент Максимилиян Ердмандсьорфер, който през 80-те години на 19-и век работи в Москва. За въздействието на творбата върху публиката авторът пише в своя дневник: „Полууспех, но все пак овации“, а в писмото си до Надежда фон Мек от 13-и март добавя: „Очевидно „Манфред“ не се харесва особено, затова пък музикантите с всяка следваща репетиция все повече и повече се изпълват със съчувствие и на генералната репетиция след всяка част дълго тропат с лъковете върху инструментите. Между най-близките ми приятели някои застават зад „Манфред“ като скала, други остават недоволни и говорят, че не съм самият себе си, а съм някак прикрит. Аз самият мисля, че това е най-доброто ми симфонично произведение...“. Обаче след половин година Чайковски пише точно обратното: „Що се отнася до „Манфред“, без всякакво намерение да скромнича, ще кажа, че това произведение е отвратително и аз дълбоко го ненавиждам, с изключение на първата част... Особено финалът е направо ужасен“.
Чайковски даже възнамерява да направи от тази „съвършено невъзможна заради продължителността си симфония“ симфонична поема, оставяйки само първата част, която по неговите думи е „писал с наслаждение“. Това противоречиво отношение на автора към „Манфред“ е продиктувано от избора на сюжета и програмния характер на симфонията, които не са негово дело, а са предложени от Балакирев – композитор, твърде далечен на Чайковски като естетическа насоченост. През 60-те години на 19-и век ръководената от Балакирев „Могучая кучка“ се противопоставя не само на преподавателите в консерваторията, но и на учещите се в нея. Авторитарен по характер, Балакирев настоятелно убеждава Чайковски да се възползва от програмата, която е написал за Берлиоз след неговите руски гастроли.
За първи път за „Манфред“ се заговаря през 1881. В края на следващата година Чайковски категорично се отказва от програмата, но две години по-късно Балакирев отново започва да го уговаря. „Не е ли прелестна тази програма? Сюжетът е не само дълбок, но и съвременен, тъй като болестта на човечеството днес се състои в това, че то не може да съхрани своите идеали. Те се разрушават и не оставят в душата нищо друго, освен мъка “ . Възможно е героят на поемата на Байрон - борец срещу Бога, горд като Луцифер, самотен в света на хората — да е бил твърде чужд на Чайковски.
Неслучайно в окончателният вариант акцентът пада върху страданията на Манфред, измъчен от спомена за страстно обичаната и изгубена от него Астарта. В същото време вариантът, написан от самия Чайковски, в първата част почти дословно съвпада с този на Балакирев. Четиричастната симфония с разгърната програма, публикувана в началото на всяка част, е единственият подобен случай в творчеството на Чайковски (приятелите му вярно са усетили, че тук той „не е самият себе си“). Типът литературно изложение, както и някои образи го сближават с Берлиоз – в третата и четвъртата част на „Манфред“ усещаме явна връзка с „Харолд в Италия“.
След премиерата през 1886 година в Москва, симфония „Манфред“ е изпълнена и в САЩ на 22 ноември същата година и е публикувана от руския музикален издател Пьотр Иванович Юргенсон.
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg