През отминалата 2019 г. музикалният свят отбеляза 200 години от рождението на Жак Офенбах, създател и най-ярък представител на френската оперета. Роден в Кьолн като Якоб Офенбах, син на кантор в синагога, той започва музикалната си кариера като талантлив челист. След като се установява в Париж и приема името Жак, през 1855 година композиторът основава своя собствен театър Bouffes Parisiens, където жъне първия си голям триумф с „Орфей в ада“, последван от множество други успешни оперети. В юбилейната година Залцбургският фестивал постави „Орфей в ада“. В парижката Опера Комик се игра „Мадам Фавар“. Родният му Кьолн отбеляза годишнината с постановка на „Баркуф или едно куче на власт“, както и със специален спектакъл, озаглавен „Офенбах“ на режисьорката Цецилия Волкенбург – двучасово дивертименто, изградено върху епизоди от живота на родения на брега на Рейн Крал на френската оперета.
Кралският театър „Ла Моне“ в Брюксел уважи юбилея с нова постановка на единственото начинание на Офенбах в жанра на сериозната опера – неустоимия шедьовър „Хофманови разкази“. Творбата се завърна на брюкселска сцена след 34-годишно отсъствие в продукция на полския режисьор Кшищоф Варликовски заедно с постоянната му сътрудничка в декора и костюмите Малгожата Шчешняк. На миналогодишните оперни награди в Лондон Варликовски получи приза за най-добра нова постановка за режисурата си на „От мъртвия дом“ на Яначек, видяна и в „Ла Моне“. В предстоящото 100-тно издание на фестивала в Залцбург Варликовски ще режисира „Електра“ на Рихард Щраус.
Бих искал първо да се спра върху музикалния аспект на „Хофманови разкази“. Главната роля на Хофман се счита за една от най-трудните в целия теноров репертоар. В първия състав, изявил се на 14 декември, Хофман изпълни Ерик Кътлър – солиден лирико-спинтов тенор с обемен, техничен глас, който не притежава особено индивидуален тембър. Високият регистър на американеца бе много звучен, откроиха се и чудесни пианисими, Кътлър насити образа с драматичен плам. Също с голяма страст и характер бе белязано изпълнението на Енеа Скала от втория екип, който пя на 22 декември. Утвърден Росиниев певец, италианецът притежава подвижен, тембрист и красиво оцветен глас. Тонът му се отличи с голям блясък, а баладата на Клайнцак бе представена много гъвкаво. Само в най-драматичните моменти височините му бяха леко форсирани. Постановъчният екип бе поверил трите женски роли на една певица, според замисъла на Офенбах. Решение, което рядко се прилага поради разнородната трудност на партиите.
В първия екип в тях се изяви френската колоратурка Патрисия Петибон, която показа впечатляващо актьорско майсторство в изграждането на четирите различни образа. В музикално отношение французойката започна с явни интонационни проблеми арията на Олимпия, в която тя използва доста странни и не особено естетични украшения, вероятно наложени от режисьора. В романса на Антония също се чуха няколко компромисни ноти, след което изпълнението ѝ се поизглади и венецианската картина бе убедителна. Много по-завършена бе изявата на Никол Шевалие от другия състав. Американката с френски корени има свеж, много изравнен лирико-колоратурен глас с приятен тембър. Шевалие разполага с технически арсенал, с който сигурно премина през вокалните изпитания на ролите – хубави бравури в кукленската линия на Олимпия; завладяващ, трогателен лиризъм като Антония. Тонът на Шевалие бе изключително качествен, окръглен и нюансиран. Много впечатляващ бе големият терцет с Доктор Миракъл и майката на Антония. В този забележителен номер гласът на сопраното се разтвори и кулминира в широк и дълъг до диез, възнаграден от зрителите с дълъг аплауз. През 2016 година Никол Шевалие бе удостоена с престижната немска театрална награда „Фауст“ за изпълнението на четирите роли в „Хофманови разкази“ в Комише Опер - Берлин. Много престижна изява предстои на певицата само след два месеца, когато тя ще пее Леонора от „Фиделио“ в Театър ан дер Вийн във Виена – на сцената, на която операта вижда бял свят за първи път и в годината, в която отбелязваме 250 години от рождението на Бетовен. Унгарският бас Габор Брец бе импозантен като четиримата злодеи – с нещо наистина дяволски изкусително в гласа си, който е много резониращ и тембрист. Все още си спомням впечатляващата му изява като Херцога Синята Брада в едноименната опера на Барток преди година в BOZAR. Истинско удоволствие бе изявата на Мишел Лозие в ролите на Музата и Никлаус, с магнетично сценично присъствие. Канадката изпъкна с много красив, лиричен мецосопран, воден с финес и музикална интелигентност. Откроиха се кратките ѝ солови бисери от първо и второ действие. Чудесен бе и френският тенор Лоик Феликс в четирите характерни, комични роли. С голям актьорски темперамент Феликс създаде симпатични и релефни образи. Заслужен аплауз получи песничката на Франц с демонстрация на вокални и танцови умения.
Оркестърът на Ла Моне, ръководен от Ален Айтиноглу, остави у мен смесени впечатления. В следпремиерния съботен спектакъл съставът звуча доста рутинно и се ограничи в чисто акомпанираща роля. Осем дни по-късно, в неделното матине Айтиноглу преобрази оркестъра в действащо лице, въвлечено в интригата на операта. Изключително оригиналната партитура на Офенбах прозвуча с изразителен тон и ярки драматични контрасти. Диригентът изгради много прецизно ансамблите. Много убедителна бе изявата на хора на Моне – с чист, звучен, експресивен тон, още от интересния встъпителен хор, в който духовете на бирата и виното излизат от бутилките на кръчмарската изба.
Офенбах определя „Хофманови разкази“ като фантастична опера, която наистина протича в един полуреален свят. В своята концепция Кшищоф Варликовски се насочва към илюзорния свят на Холивуд като ситуира интригата в средата на миналия век. Полякът се вдъхновява най-вече от филма „Роди се звезда“ в трите му версии – от 1937-а, 1957-а и последния римейк от 2018-а с Лейди Гага. Хофман е превърнат в режисьор в залеза на кариерата си, измъчван от съмнения, мании, прегаряне и злоупотреба с алкохол. Затворен в студиото си, той непрестанно гледа филмите си и най-вече сцените с главните женски образи. Трите увлечения на Хофман са част от Холивуд. Олимпия е младо, свежо дарование, явяващо се на прослушване с присъщата сценична треска. От друга страна, Антония е актриса в психотрилъри и дъщеря на преждевременно починала холивудска звезда. Жулиета е секс символ, отдадена на всички нощни удоволствия. Действието протича както в стерилното студио, така и в залата и фоайето на красив киносалон от миналия век. Музата на Хофман е негов сценарист и асистент. Образите на злите гении са свързани с определена зависимост: от бармана, наливащ спиртни напитки; през наркодилъра, даващ хероин на Антония; до порно агента, запълващ нощите на Жулиета с порок. Останалите герои са част от режисьорския екип на Хофман.
Варликовски изобразява Холивуд с всичките му различни лица – както с блясък, слава и възможност за изява на таланта, така и с умора, самота, психологични проблеми. Движенията на героите са старателно изработени и действието има подчертан кинематографичен ефект. То е раздвижено и чрез прибавянето на допълнителни образи като трите шармантни балерини, изглеждащи като Мерилин Монро. По време на епилога режисьорът изненада зрителите с церемония пред завесата, на която Стела получава "Оскар" за най-добра женска роля. Нейната благодарствена реч е прекъсната от деградиралия Хофман, който пиян, отчаяно моли продуцентите за работа. Сцената е буквално заимствана от втория филм „Роди се звезда“ с Джуди Гарланд и Джеймс Мейсън. Веднага след това започва финалният ансамбъл с думите на Музата: „Стопли твоя гений с пепелта на сърцето си“, а накрая всички заявяват: „Човек е велик с любовта си, но още по-велик със своите сълзи!“
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
След два студийни албума и един концертен дуетът Димитър & Христо издава "Несломен". Новият албум включва осем песни, повечето от които са в колаборация с цигуларката Анна-Мария Тамахкярова, позната като ANIMA. "Несломен" се казва и първата песен от албума, която има кънтри-етно звучене. "Тази дума отговаря на много неща и по някакъв начин ще..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg