Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Д-р Николай Михайлов:

Ако искаме да оцелеем, трябва да търсим смисъла извън себе си

д-р Виктор Франкъл
Снимка: Туитър

Да оцелееш през четири концентрационни лагера и да изобретиш логотерапията като лечение за смисъла. Историята на Виктор Франкъл, анализирана от д-р Николай Михайлов. В предишния разговор с д-р Михайлов за Холокоста в "Нашият ден" той отвори дума за Виктор Франкъл – австрийския психиатър и невролог, прекарал 3 години от живота си в концентрационни лагери, където има възможност да изследва себе си и собствените си реакции, както и тези на другите лагерници. Това става в условия на изключително страдание. 

Освен че разсъждава за страданието и смисъла на живота, в контекста на опита на Франкъл, д-р Михайлов отправя предупреждение към нас – хората на съвременната култура:

Ако искаме да оцелеем като индивиди и общества, трябва да търсим смисъла извън себе си, казва д-р Михайлов и акцентира:

"Имаме случаи в границите на тези трагични събития, примери на невероятно достойнство, за което има свидетелства. Един такъв пример е историята на австрийския психиатър Виктор Франкъл, който е прекарал 3 години в хитлеристките лагери. Неговите изводи за това какво представлява човекът в екстремна криза, са класически. Те трябва да бъдат четени, защото в тях се съдържа много голяма поука и предупреждение. 

В някакъв смисъл Франкъл е терапевт на модерната култура, на актуалната сега култураТвърдението му е, че най-дълбокият мотив на човека е волята му за смисъл. Човекът може да понесе всичко ("всяко как"), ако знае защо, в името на какво трябва да го понесе. Ако животът няма смисъл, депресията е неизбежна."

Депресията е дефинирана като страдание без смисъл

"Нашата култура, която е основана на фундамента на комфорта, живее в осъзнат или неосъзнат екзистенциален вакуум. С други думи – във вкакуум в липсата на смисъл, в живеене с илюзията себеактуализация и максимализиране на удоволствието. Това е нарцистичен модус на живота, който протича под знака на фундаментална липса на смисъл. И по тази причина пропагандата просто на свобода, без възпитание на отговорност, е път към депресията и път към самоубийството.  

Терапията и превенцията на самоубийството е възстановяване на идеята за смисъл – с малка и голяма буква. Смисъл в перспективата на идеята, че има универсален смисъл на живота. Да бъдеш на тази земя, да имаш усещането за сътвореност и предназначение, за тайнствен смисъл, в който животът е внедрен. Това е пределната идея на Виктор Франкъл – неговата религиозно ориентирана терапия. Той е преминал през много голяма страдание и радикално изкушение на отчаянието, но не се е поддал. Потърсил е у себе си и в дълбочините на човека какви са ресурсите да оцелее при тези предизвикателства. И отговорът му е, че това става единствено и само през възпроизвеждане и възстановяване на интуицията за смисъл и оцеляване в името на този смисъл. Защото човекът е способен на велики свидетелства на благородство, но само при положение че може да обоснове в преживяването си понасянето на страданието

Следователно стремежът към удоволствие, към комфорт, към висок жизнен стандарт, който е омагьосал съзнанието на днешния човек, не решава най-важния въпрос – за смисъла или безсмислието." 

Подрастващото поколение трябва да бъде възпитавано не към самореализация, защото това е нарцистична перспектива, а в това да умее да открие ценностите, на които ще се посвети, подчертава д-р Михайлов.  


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Весела Манчева: 23 години в радиото, защото си открил призванието си

По повод деня на българското радио в “Нашият ден“ срещаме слушателите и читателите на страницата ни с един радио-човек. 25 януари – Ден на българското радио  БНР на 87 години Предложения за присъждане на голямата награда "Сирак Скитник" и годишните награди на БНР 2021 Милен Митев: Промяната трябва да бъде в отношението..

публикувано на 25.01.22 в 14:00

Здравно образование и грамотност – има ли и доколко

Как до децата достига здравната информация и успяваме ли да им я поднасяме „изчистена“ от страховете и предразсъдъците на възрастните? Темата коментира в “Нашият ден“ Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве: “Здравното образование все още не се случва както трябва. В..

публикувано на 25.01.22 в 13:31

Връчват Наградата на германската икономика в България

Традиционно всяка година се връчва Наградата на германската икономика в България. С нея ежегодно се отличават компании, допринесли за развитието на германо-българските икономически отношения през предходната година. Целта на наградата е да допринесе за по-нататъшното развитие на германо-българските икономически отношения и да мотивира..

публикувано на 25.01.22 в 10:13
Милен Митев

Милен Митев: Промяната трябва да бъде в отношението към работата

"Промяната трябва да дойде преди всичко в отношението към работата , която вършим всеки ден и към нашите слушатели", каза в предаването "Нашият ден" генералният директор на БНР Милен Митев в Деня на българското радио. 25 януари – Ден на българското радио Предложения за присъждане на голямата награда "Сирак Скитник" и годишните..

публикувано на 25.01.22 в 09:25

Музикантът овцевъд

„Сънуват ли роботите електроовце?“ е научнофантастичен роман от американския писател Филип К. Дик, по който е направен филмът „Блейд Рънър“. Въпросът, който задава настоящият текст обаче, е „Слушат ли овцете музика?“. И то не каква да е, а рок и блус. Отговорът на овцевъда Тодор Дерлоков е „да“. Овцете в съвсем младата ферма на Тодор слушат музика,..

публикувано на 25.01.22 в 08:59
Подкасти от БНР