Дамгосан ли е човекът с номера на една неизличима злина, която носи у себе си през вековете? Обрича ли ни тя да повтаряме историята отново и отново или себеосъзнаването, бдителността и признаването на вината могат да ни отведат до по-светли места?
По повод 75 години от края на Холокоста д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов, говори в "Нашият ден" за паметта, за вината на европейските народи, за опасната илюзия, че пропагандата на доброто може да пребори човешката природа, за това, че не трябва да забравяме на какво сме способни.
"Холокост се помни, защото еврейският народ помни. Не е ясно дали европейците биха помнили толкова дълго, с такава настойчивост и дълбочина, с каквато еврейският народ помни собственото си страдание. Защото европейските народи до голяма степен бяха съюзници на Хитлер по антисемитска линия. Това, което Хитлер предприе срещу еврейския народ, е родено не само в Германия, а в общия европейски контекст като предвоенно настроение.
Мисля си, че паметта за трагедията, наречена "Холокост", говори много за това на какво човекът може да бъде способен. Всякаква прекраснодушна илюзия за човека като същество, което може да бъде образовано, възпитавано с една систематична пропаганда на доброто, се оказва в последна сметка неефикасна, защото въпросната последователност на историческия процес ни осведомява за противното.
Историята е история на престъпления. Разбира се, и на човешкото величие. Това е парадаксът. Човекът, както е казано в Библията, е ангел и червей.
Никаква илюзия не трябва да ни спохожда, че на терена на либерална Европа не са възможни рецидиви на насилие. Точно обратното – те са възможни!
Холокоста е памет за престъпление не на германския народ, а на много други народи и на много други държавни елити. Около тези дати се разгръща огромна информационна война за изчистване на националните памети от собствената им вина.
Злото произхожда от човека" – категоричен е д-р Николай Михайлов.
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху дивите животни. Сигналът бе подаден чрез публикация в социалните мрежи с многозначителното заглавие "За пиратките, фойерверките, празниците, хората и животните...". В навечерието на новата година екипът..
Каква е връзката между специфичните начини на вярващия човек за справяне с предизвикателствата и различните измерения на стреса. Доколко важна част от живота на човека е вярата? Как приема религиозните си убеждения? Дали се осланя на Бога в трудна ситуация, или разчитате на собствените си усилия? Дали се стреми към по-близко общение с Бога? За..
Темата на подкаста "Импулсът в мен" този път са новогодишните обещания – успяваме ли да ги спазим? Най-ранните известни новогодишни обещания били тези, направени от древните вавилонци, които обещавали пред владетеля да изплатят дълговете си и да върнат взетото назаем. Но защо тази древна практика се проваля толкова често? Според..
На 25-ия ден от месец Кислев по еврейския календар, в продължение на осем дни еврейската общност по целия свят празнува Ханука – празникът на светлината. През отминалата 2024 г. той започна от залез слънце на 25 декември и продължи до нощта на 2 януари тази година. Това е един от най-важните еврейски празници. В продължение на 8 дни във всеки..
На 6 януари, един от най-светлите християнски празници - Богоявление, отбелязваме 177 години от рождението на Христо Ботев по нов стил. В рамките на рубриката "Коментарът" в предаването Terra Култура, екипът направи директно включване от Калофер с колегата Димитър Владимиров от Радио Пловдив. Калофер, родният град на великия поет и революционер, на..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg