Танцът

Казват, че танцът е език преди словото и език отвъд словото. Защото там, където думите не стигат, скритото издава екстаза на движенията. Порив, освобождение, успокоение – от древността до наши дни по земната шир човекът изразява чрез танца на тялото си една и съща нужда – да се отърси от преходното. Затова и древните шамани твърдели, че порядъкът в танца, ритъмът е стълбата, която ни издига до света на духовете.

Ритъмът – като „ред във времето“, според Мъдреца. Е, намерението е далеч по-скромно – опит чрез танците на барока и рока да се улови (поне) духът на времето. От галярда, менует, гавот, жига, алеманда, куранта, чакона, сарабанда, павана…, през неизбежния марш – до неукротимия „вечен“ рок-енд-рол, както и до сърф, шейк, медисън и хали-гали: все танци, на които движенията едва ли някой още помни.

Танци от времето между барока и рока е темата в две поредни срещи – на 11 и 18 февруари, от 23 часа.