Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Змийската кръв – деликатес във Виетнам

БНР Новини
3
Супа от змийска опашка в бульон

Яденето на змия във Виетнам е ритуал, но и туристическа атракция за куражлии. Сервитьорът прави на живото влечуго малък разрез, изважда сърцето му и източва кръвта. Гостът на масата трябва бързо да изяде сърцето, докато още тупка, а келнерът разлива кръвта по чашите, смесва я с оризова ракия и добавя змийска жлъчка. След което казва „Наздраве!“ и обяснява какъв мощен афродизиак ви е забъркал. Някои го наричат „Течната виагра на Изтока“. Освен това напитката била ефективна срещу косопад, ревматизъм и болки в гърба.

Половин час по-късно свареното на пара или печено месо от клетото влечуго вече е приготвено с подправки и ядки. Опашката се кипва в гъст оризов бульон.

А за да удивите и гостите у дома, можете да отнесете бутилка оризово вино, в което се пули цяла белоока кобра.

Въпреки че еликсирът се продава предимно като сувенир, той всъщност има дългогодишна традиция като лекарствена напитка. За създаването на безопасна партида змийско вино прецизността и експертността са от голямо значение. Ако влечугото не е добре почистено и изкормено, като нищо може да съдържа опасни паразити. Понякога производителят удавя жива змия в алкохола. Брутално е, но има данни, че понякога животното остава недоудавено и изпада в летаргично състояние. Така може да остане с месеци, а когато нищо неподозиращият човек отвори бутилката, змията се събужда и атакува.



Но виетнамската кухня не е само сензационна, а и много вкусна. „От седемстепенното меню на борда на платнохода „Бонзай“ в Сайгонския залив научих, че и в тази част на Азия има здравословно гурме. Доста е заимствала от китайската, индийската и френската и сякаш е взела от тях най-доброто. Специфичните аромати в нея се дължат на младите бамбукови филизи, лимоновата трева, ментата... Според майстори на виетнамската кулинария отличителната ѝ черта е хармонията между Ин и Ян.

Влиятелното американско списание „Форбс” публикува рейтинг на страните, представляващи най-голям интерес за почитателите на гурмето. Виетнам е на трето място. Това, което отличава местната кухня, са сосовете „ньок мам” и „ньок чам”, които добавят към почти всяко блюдо. Те обогатяват вкуса на гозбите с тънкия аромат на кокос и лимоново сорго. Често добавят печени фъстъци, кориандър, мента.

Неотделима част от виетнамската кухня е оризът. По тези земи започнали да го отглеждат преди шест хиляди години. Предците на виетнамците „опитомили” дивия ориз, а от 4000 години насам вече се радват на различни видове. Отделните сортове изискват и специфична обработка, но като правило вареният трябва да е сух и всяко зърно да се дели. Европейски учени са установили, че оризът е по-полезен от хляба и е по-малко калоричен от пшеницата.

За виетнамската кухня са характерни вкусовите контрасти, съчетаващи сладък със солен и кисел с лютив вкус. Тук почти не използват млечни продукти, но в замяна на това соята е цар – сиренето тофу, соевото мляко са много богати на белтъчини. Будистките монаси са хапвали тофу или, както тук го наричат, доу-фу, на правоъгълници, които печели от двете страни. Соевите кълнове и сосове, канелата, червените люти чушки и лимонът също са на почит.

Във всекидневието виетнамците използват същите мръвки като европейците, но насекомите, змиите и гризачите са им били основна храна прекалено дълги векове, за да бъдат забравени. Изобщо, както казват китайците: „Всичко, което лети и не е самолет и всичко, което има четири крака и не е маса, се яде“.

Подобни любопитни факти и истории Магдалена Гигова разказва в „Покана за пътуване“ всяка неделя от 18 часа по програма "Христо Ботев".

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия