Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Режисьорът Николай Ламбрев за премиерния спектакъл „Вуйчо Ваньо“

„Вуйчо Ваньо, или Не искам да си спомням нищо“
Снимка: Народен театър

„Вуйчо Ваньо, или Не искам да си спомням нищо“ – това заглавие е избрал Николай Ламбрев-Михайловски за постановката си по прочутата пиеса на Чехов, която авторът определя като „сцени от селския живот“.

„Аз пропуснах по собствено желание това обяснение от Чехов – „сцени от селския живот“. В моя спектакъл и в онова, което правихме с актьорите, измъкнах една друга реплика, друго изречение от текста, което е „Не искам да си спомням нищо“. И затова така нарекохме и нашия спектакъл. Тук се съдържа може би по-директното ключе към това, към което ни води самият Ваньо, Иван – главният персонаж, и към което той самият се стреми, искайки да счупи огледалото на собствения си образ. Тук се съдържа може би онази фраза, която изключително ме привлича и която, за мен, е нашето лично лого на този спектакъл“.

Чеховите персонажи оживяват на сцената в актьорското превъплъщение на Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Валентин Ганев, Илиана Коджабашева, Стефан Къшев, Виктория Колева, Милена Атанасова, Ева Данаилова и Васил Ряхов.

Преводът от руски език е на Иван Николов, сценографията и костюмите – на Чайка Петрушева, мултимедията е дело на Слави Георгиев, а музиката е на Добрин Векилов-Дони. Музикалните изпълнения в спектакъла са на Йоана Ламбрева (пиано) и Дарин Ламбрев (виолончело), а текстът на песните е написан от режисьора.

„Вуйчо Ваньо“ можете да гледате тази вечер (26 февруари) в Народния театър „Иван Вазов“.




 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калина Христова

Калина Христова: Илюстрирам в дълбочина човешката душа

„Преобразяване“ – и в преносния и в буквален смисъл е същността на самостоятелната изложба на художничката Калина Христова, която можете да видите в галерия „Литъл Бърд плейс“. Преобразяване, защото продължава визуалните изследвания на авторката в областта на портретната рисунка, навлизайки още по-дълбоко в силните преживявания и човешките емоции в..

публикувано на 08.05.21 в 10:05
Петър и Георги Папакочеви

Сенките на забравените прадеди

„Сенките на забравените прадеди“ е възможна гледна точка към албуми, кутии или кашони със стари фотографии. Когато обаче фотографските архиви прехвърлят личното пространство, когато в тях се съхраняват забележителни състояния на забележителни личности, направени по забележителен начин, „прадедите“ придобиват статута на иконни образи, персонажи от..

публикувано на 07.05.21 в 19:45
Националните награди за сценични изкуства – „Икар“

Ива Тодорова: В театъра се експериментира смело, има вдъхновение

Въпреки трудните условия, в които театрите работят в последната година, Съюзът на артистите в България вече обяви номинациите за тазгодишните награди „Икар“. За 47-и път те ще бъдат присъдени на най-добрите постижения в сценичните изкуства. „Годината беше трудна и различна, но колкото и странно да звучи, тази година са излезли 90 нови..

публикувано на 07.05.21 в 14:05
Неориентируема история 1 и 2, 2021, инсталация

Намерени и пре-създадени истории

„Този чист свят се ражда и умира, без да оставя гробници“ е названието на изложбата на Радостин Седевчев (с куратор Яра Бубнова), открита в НГ „Квадрат 500“ до 30 май. Художникът работи с намерени обекти, свидетелства за нечий минал живот, станали ненужни и анонимни след края му. Дневници, снимки, писма и прочие съдържат вълнения от случки и събития,..

публикувано на 07.05.21 в 13:55

„Тя, Цветана Манева“, разказана от Георги Тошев

Поглед навътре към Цветана Манева и към нейната мъдрост ни предлага журналистът, документалист и автор Георги Тошев. В съавторство с драматурга Яна Борисова той пише „Тя, Цветана Манева“ – първата автобиография на актрисата. В нея една от емблемите на българското кино и театър е разказана чрез думите на другите за нея. Но не под формата на..

публикувано на 07.05.21 в 13:16