Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Освободените????

Василий Верешчагин - Руските позиции на Шипченския проход

На 3 март 1878 г в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Руската и Османската империя. От тази дата започва и летоброенето на Третата българска държава. Това е и началото на българското саморазпъване и терзание, че сме получили даром свободата си. Че България е само фигурант в играта на Великите сили. Трети март – празник или позор?! Позор или празник?! Въпрос, който отдавна е станал част от нашата народопсихология. И този горчив въпрос ще се повтаря отново в трудни исторически моменти и ще влияе на политически решения. 

Навярно няма прости тези и лесни отговори за държава с хилядолетна история. Но е факт, че днес – през 21-ви век, когато много държави от онова време не съществуват, има България. Ние пишем и говорим на своя език, ние сме равен сред равни в съюза на европейските нации, ние имаме своя култура, свое свободно право на вероизповедание и не сме изгубили памет за нито един миг от историята си. С решение на парламента от 5 март 1990 година датата 3 март е обявена за национален празник. Трети март е звездният ден и за руския император Александър II. На тази дата през 1855 г. става неговото коронясване. През 1861 г. той освобождава крепостните селяни в Русия и затова е наречен Освободител. А през 1878 г. той завинаги свързва името си с Освобождението на България. 

Мнението на историците за националния празник не е еднозначно. За проф. Георги Бакалов този ден е един от няколкото национални празници, които би трябвало да се честват всенародно. "Противно на становището на мнозина, че нашето Освобождение е единствено резултат на успешни военни действия на Руската империя спрямо Отоманската империя, бих казал, че българите са имали своето участие в освободителния процес – тази война не би била възможна, ако не беше Априлското въстание и 30 000 жертви, дадени от българския народ в тази вакханалия през април 1876 г."

Сключеният на 3 март договор променя геополитическата карта на Европа. Анализирана ли е тази страница от историята на Европа. Какъв е българският анализ на този договор, разказва проф. Николай Генчев, според когото "трябва да имаме точна историческа преценка за миналото, а не временна, конюнктурна, публицистична, политическа, предвзета и нахална преценка. За съжаление, в българско развитие стремежът да се поправя историята е много голям и този стремеж е едно от големите блудства на нашето развитие", казва проф. Николай Генчев в оценката си за 3 март през 1996 г.

Според проф. Андрей Пантев: "Този празник 3 март присъства в нашето народностно съзнание още от възстановяването/възкръсването на българската държавност. И в това отношение той е всенароден празник – с всичките плюсове и минуси на тази принадлежност. Така че нека да си празнуваме този празник като начало на българската държава."

Санстефанският мирен договор дава пълна независимост на Сърбия, Румъния и Черна гора. За България това е само предварителен договор. Как да приемем историята и фактите? Петър Увалиев от Лондон дава един своеобразен урок по себеуважение. "Искам да вярвам, че в целия си живот съм градил, поне за себе си, достойни пиедестали, а не фалшиви мавзолеи на български стойности..."

Трети март, войната между Русия и Турция, Освобождението, освободителите, признателността на освободените. Всичко това се превръща в жертва на пропагандата и цензурата. Какво остава недоизказано? Вярно ли е, че папа Пий IX благославя падишаха и открито му желае успех във войната с Русия? Какво означават думите на Фьодор Достоевски, написани през 1977 година? "Според моето най-дълбоко и вътрешно убеждение, Русия няма да има и никога не е имала такива ненавистници, завистници, клеветници и дори явни врагове, каквито ще бъдат всички тия освободени славянски племена веднага щом Русия ги освободи. Може би цяло столетие, ако не и повече, те постоянно ще треперят за своята свобода и ще се страхуват от властолюбието на Русия. Ще се умилкват на европейските държави, ще клеветят Русия, ще бълват хули и клевети против нея."

Александър Солженицин през 1994 г. също дава своето мнение за тази война: "Две нещастни идеи неотстъпно са мъчили и притегляли всички наши владетели подред – да спасяват християните от Закавказието и да помагат на православните на Балканите. Непрестанните войни за балканските християни бяха престъпление против руския народ."

Днес можем да проследим военните конфликти по телевизията в реално време, но образът, който имаме за Руско-турската война от 1878 г., дължим на картините на художника и военен кореспондент Василий Верешчагин. Откъс от дневника на Василий Верешчагин можете да чуете от звуковия файл.

Константин Викентиевич Хруцки е участник в Руско-Турската освободителна война. Оцелял. Издирен по номера на Георгиевския си кръст. Автентичен разказ на гвардееца от Преображенския полк, записан през 1955 г., когато Константин Хруцки е бил на 100 години!

Чуйте позициите на проф. Георги Бакалов, проф. Николай Генчев, проф. Андрей Пантев, Петър Увалиев, гвардеецът Константин Хруцки – носител на Георгиевски кръст, художникът и военен кореспондент Василий Верешчагин и писателите Ф.М. Достоевски и Ал. Солженицин. 

Фрагменти от предаването "Избрано от Златния фонд на БНР" от 2007 г. Водещ Дарина Маринова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21