Ньойският договор – освен че откъсва трайно от България Вардарска и Егейска Македония, освен че закрива излаза на страната ни към Бяло море с предаването на Западна Тракия на Гърция, заедно с това предоставя на Сърбия изконни български земи на западната ни граница – Пиротско, Царибродско, Босилеградско, Трънско, Кюстендилско, в които етническият състав е почти 90-95% българи.
Решението обаче идва по настояване на Сръбското кралство, което се обосновава, че два пъти страната е била жертва на агресия от страна на България, следователно трябвала да има някаква защитна полоса, която да я брани и да ѝ предостави време за реакция. Първоначално сръбските искания са били този отбранителен пояс да включва дори и Видин, но след като комисията от Антантата видяла паметника на скулптора Андрей Николов, посветен на Сръбско-българската война от 1885 г. с полегналия воин, покосен от смъртта, отсъдила, че щом артистите на един народ са способни да изразяват по този покрусен начин воинските си победи, то той едва ли би могъл да бъде обвинен в жестокост и агресия. И Видин остава, слава Богу, в българските предели.
Но Западните покрайнини не остават и така са обречени на изоставане и мизерия – обичайните търговски пътища са пресечени от границите (между двете световни войни наблюдатели отбелязват, че българо-сръбската граница била най-охраняваната в Европа), а населението е подложено на насилствена асимилация и терор. Западните покрайнини, дори и 100 години след Ньойския договор, са земи, обхванати от отчаяние и покруса – без надежда за оправяне, без усещане за бъдеще. Но пък милеещите за тях не спират да мислят как тази ситуация да се промени.
На това е посветен сборникът с материали от конференцията на тема „Западни български покрайнини“ със заглавието „Съдбата на българите в Западните покрайнини 100 години след Ньой“. Нашите сънародници там се надяват и българските медии да бъдат по-активни и по-внимателни към ориста им и предаването „Премълчаната история“ откликва на това очакване: на 11 март броят е посветен на Западните покрайнини. В него ще вземат участие проф. Божидар Кунчев, българист и историк на литературата, и д-р Валентин Янев от Граждански комитет „Западни покрайнини“.
В "Покана за пътуване" започнахме прелюбопитния разговор с журналистката Мира Баджева за една не особено позната част от Африка – Замбия, Малави, Танзания. Тя ни разходи из резервата в Замбия Южна Луангва. Но разказът бе толкова интересен, че не стигнахме до Малави. Днес ще поправим тази несправедливост към държавата в Източна Африка. Езерото Малави..
Бежански вълни, ковид криза, бежански вълни, война в Украйна, война в Близкия изток, още бежански вълни - това е светът ни от няколко години насам. И като последици – кризи в почти всички области на живота. Най-видими са икономическата и социалната. България не прави изключение. В страната ни се увеличиха неравенството, бедността, социалните..
Нашият екип никога не е оставал далеч от най-сериозните и важни дискусии в обществото на тема "здраве". Една от тях – разграничаването и систематизирането на видовете полова принадлежност, бяха обект на разговор за транссексуалните хора и особеностите на тяхното физическо и психично здраве. Заедно с госта – акад. Владимир Овчаров, акцентирахме..
Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни. Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg