Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Западните покрайнини – отчаяние и покруса

Паметник-костница на гаровия площад във Видин, известен като Паметник на Скърбящия воин, скулптор - Андрей Николов

Ньойският договор – освен че откъсва трайно от България Вардарска и Егейска Македония, освен че закрива излаза на страната ни към Бяло море с предаването на Западна Тракия на Гърция, заедно с това предоставя на Сърбия изконни български земи на западната ни граница – Пиротско, Царибродско, Босилеградско, Трънско, Кюстендилско, в които етническият състав е почти 90-95% българи. 

Решението обаче идва по настояване на Сръбското кралство, което се обосновава, че два пъти страната е била жертва на агресия от страна на България, следователно трябвала да има някаква защитна полоса, която да я брани и да ѝ предостави време за реакция. Първоначално сръбските искания са били този отбранителен пояс да включва дори и Видин, но след като комисията от Антантата видяла паметника на скулптора Андрей Николов, посветен на Сръбско-българската война от 1885 г. с полегналия воин, покосен от смъртта, отсъдила, че щом артистите на един народ са способни да изразяват по този покрусен начин воинските си победи, то той едва ли би могъл да бъде обвинен в жестокост и агресия. И Видин остава, слава Богу, в българските предели.

Но Западните покрайнини не остават и така са обречени на изоставане и мизерия – обичайните търговски пътища са пресечени от границите (между двете световни войни наблюдатели отбелязват, че българо-сръбската граница била най-охраняваната в Европа), а населението е подложено на насилствена асимилация и терор. Западните покрайнини, дори и 100 години след Ньойския договор, са земи, обхванати от отчаяние и покруса – без надежда за оправяне, без усещане за бъдеще. Но пък милеещите за тях не спират да мислят как тази ситуация да се промени. 

На това е посветен сборникът с материали от конференцията на тема „Западни български покрайнини“ със заглавието „Съдбата на българите в Западните покрайнини 100 години след Ньой“. Нашите сънародници там се надяват и българските медии да бъдат по-активни и по-внимателни към ориста им и предаването „Премълчаната история“ откликва на това очакване: на 11 март броят е посветен на Западните покрайнини. В него ще вземат участие проф. Божидар Кунчев, българист и историк на литературата, и д-р Валентин Янев от Граждански комитет „Западни покрайнини“.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В духа на Индонезия

Те са двама заклети пътешественици – Румяна Карадимитрова  и Александър Ангелов, които живеят в Лондон. Александър е с двойно гражданство – българско и английско, а по майчина линия е руснак. Занимава се с анализ на данни в една от най-големите фирми за масова комуникация в света. Но дестинацията ни не е английската столица, а екзотичната Индонезия...

публикувано на 03.12.20 в 16:25

Симеон Идакиев и посоките на света

„По-важно е – не да отидеш и да видиш нещо за себе си, а да го споделиш с другите“, казва журналистът, писателят и пътешественик Симеон Идакиев. Отново има повод екипът на предаването „А сега накъде?“ да ви срещне с него, защото той е подготвил 27 истории за разказване, събрани в най-новата му книга „От Олимп до Тибет. Вдъхновението „Атлас“. Тук са..

публикувано на 03.12.20 в 12:04
Ектор Берлиоз

Вокални цикли: „Летни нощи“ от Ектор Берлиоз

Берлиоз създава вокалното си творчество, вдъхновен от различни поети, по поръчка, по желание на приятели – изпълнители за техни концерти и пр. Цикълът „Летни нощи“ пише, вдъхновен от поезията на Теофил Готие, който е сред приятелския му кръг. Няма поръчка, няма идея за изпълнение или печатане, дори няма предвид конкретен изпълнител. Това е..

публикувано на 03.12.20 в 09:20

При кулинарните антрополози в Истанбул

Истанбул е единственият град в света, разположен на два континента. Целувката между Европа и Азия ражда невероятно съчетание от вкусове, аромати, стилове, усещания, докосвания, чувства… Там уличната храна сякаш ме мами отвсякъде с уж познати, но готови да създадат нов вкусов спомен гозби, придружен с „възелче в паметта“. Миди пълнени с ориз и..

публикувано на 02.12.20 в 16:15

Български ученици в Париж издават вестник „Вазовчета“

„Една нова идея, едно ново начало. Горда съм с малките журналисти! Колко е хубаво, когато и родителите помагат в усвояването на българския език!“ – това са думи на доц. дпн Елена Сачкова, директор на Българското училище „Иван Вазов“ в Париж . А идеята децата да имат свой вестник е на майка на ученик. Преподавателката Янета..

публикувано на 02.12.20 в 09:50