В съботната вечер програма „Христо Ботев“ трябваше да излъчи директно поредното традиционно съботно матине, което Метрополитън опера предлага на меломаните от целия свят. На 12 март кметът на град Ню Йорк обяви извънредно положение поради заплахата за здравето на населението, свързана с епидемията от SARS-CoV-2. В Ню Йорк са забранени всички събития, на които присъстват повече от 500 души, вследствие на което ръководството на Метрополитън опера обяви, че всички спектакли на театъра са отменени до 9 май. За щастие екипът на Мет е направил резервни записи на спектаклите от текущите постановки и предостави на Европейския съюз за радио и телевизия запис на спектакъла, състоял се на 29 октомври миналата година – „Вертер“ от Жул Масне.
Масне се спира на знаменития роман в писма на Гьоте „Страданията на младия Вертер“ сто години след написването му. Либретото е дело на трима опитни театрали – Едуард Бло, Пол Милие и Жорж Хартман. Авторите акцентират трагедията на нещастната любов между Вертер и Шарлота.
Както те, така и Масне се придържат към лиричната линия. Операта е наситена с много поетичност, нежна лирика и мечтателност.
Композиторът започва работа по „Вертер“ през 1885 г. и го завършва две години по-късно. Той изпраща партитурата на Леон Карвало, директора на парижката Опера комик, но Карвало отказва да я приеме с основанието, че е прекалено сериозна. След големия успех на „Манон“ във Виенската опера от ръководството на театъра поръчват още едно заглавие на Масне и той им предлага „Вертер“. Премиерата е на 16 февруари 1892 година, а операта е изпълнена в превод на немски език.
За пръв път на френски е играна в Женева на 27 декември същата година. На 16 януари 1893 „Вертер“ е представена и в продукция на Опера Комик, в Театър Лирик, на площад Шатле в Париж. Истинският успех на творбата във френската столица идва 10 години по-късно. От този момент заглавието влиза трайно в репертоара на Опера комик и през следващия половин век се играе над 1100 пъти. Премиерата в САЩ е в Чикаго на 29 март, 1894, а три седмици по-късно е представена и в Ню Йорк.
Както винаги, Метрополитън ни предлага звезден състав. Йонас Кауфман като Вертер, Софи Кош като Шарлота, Лизет Оропеза като Софи, Дейвид Бизик като Алберт, Джонатан Съмърс като Съдията, Тони Стивънсън като Шмид, Филип Кокоринос като Йохан, Кристофър Джоб като Брюлман, Мая Лаяни като Кетхен. Участват още Ричард Хаусман, Сет юинг-Кристал, Даниел Катцман, Томас Уайт, Хелена Абът и Кики Портър.
Солистите, хора и оркестъра на Метрополитън опера дирижира Ален Алтиноглу.
Епистоларният роман на Гьоте „Страданията на младия Вертер“ се появява на Лайпцигския панаир на книгата през 1774 година, веднага се превръща в бестселър и до днес е една от най-успешните творби в литературната история. Вертер е персонаж, свързан пряко с литературното течение „Щурм унд дранг“ – той е страстен и чувствителен, духът му е бунтовен, боготвори природата, обича античната литература, прелива от жизнерадост, но също така се усеща неговата неудовлетвореност от живота.
В редовете на книгата Гьоте описва своята платонична връзка с вече сгодената Шарлоте Буф. Мотивът за трагичния изход от тази любов Гьоте заема от съдбата на своя приятел Кал Вилхелм Йерусалем, секретар в немското градче Вецлар. Той е бил влюбен в сгодена жена на име Елизабет Херд, която останала недостъпна за него. Литературният облик на Лоте в романа също така носи качества на тъмноокия Максимилиан Ла Рош, отново познат на Гьоте от времето около създаването на романа. Това е една от малкото творби на Гьоте, съвпадащи с естетиката, социалните и философските идеали, които въплъщава Немският романтизъм.
Съдържание на операта „Вертер“ от Жул Масне
събота, 28 март, от 20 часа
Новият албум на българската алтернативно група Eagle Post се нарича Dystopian Romance. Той е записан и миксиран през 2023 г. от Георги Малчев (екс-Млък!, Quicksand Surfer, Sativa), а мастърингът е дело на легендарния английски продуцент Pete Maher, работил по продукции на Rolling Stones, Jack White и U2. Автор на текстовете и музиката е..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg