Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Добре дошли в Средновековието

Феодализмът дава притеснително ясен отговор къде живеем днес

БНР Новини
Господари и слуги - дали това не са отношенията ни с технологиите
Снимка: Wikipedia

"Промяната няма да дойде от рязко приключване на едно минало, а в резултат от невидими процеси, които не сме забелязали", казва Ивана Мурджева в разговор за това в какъв свят живеем днес и как ще изглежда утрешният ден.

Вчера, а сякаш много отдавна, преживяхме рухването на големите идеологии, както и преувеличения край на историята, предречен от футуролозите. Заживяхме в голямото дигитално село, в което всеки има своите 15 минути слава. Само че днес никой не отделя цял четвърт час на останалите.

Обхватът на вниманието ни е близък до този на декоративна рибка, т.е. най-много три минути.
Това изправя авторите на послание пред необходимостта да бъдат кратки и ясни, да опростяват. Нещо, което средновековните схоластици правят, за да достигнат до повече хора.

Аналогиите с този отдалечен исторически период не спират дотук.

"Терминът "Дигитално средновековие" си пробива път и хвърля ръкавица на медиевистите, отбелязва Мурджева.

В Средновековековието разпокъсването на пространството на малки, откъснати светове и страхът, с който е било пълно разстоянието между тях, можем да разпознаем балоните в социалните мрежи.

Защото вместо да ни правят по-свързани, те парадоксално ни разделят до степен на пълна нечуваемост."

Има и друго свързваме средните векове с феодализма и прикрепянето на големи групи хора към земята, управлявана от конкретен владетел. Нещо подобно наблюдаваме и днес, когато големите технологични компании придобиват данни за нас чрез технологиите, които използваме всекидневно, превръщайки ни в дигитални крепостни.

Интернет на нещата ни прави зависими от технологичните гигантни по безпрецедентен начин.

Ако рекламодателите имат достъп до устройствата ни, през които събират за нас данни и ни изпращат таргетирани съобщения, е спорно доколко тези устройства са наша собственост. Направихте ли аналогия със земята, която крепостните са обработвали, без право да я притежават и да се възползват от благата ѝ в пълен размер?

"Средновековието е закърмено с очакването за свършека на света", казва Жак льо Гоф. И и тук също можем да открием препратка към днешното очакването на близкия край.

А ако сме свикнали с тропите на тъмните векове, управлявани от суеверия и страх, какво да кажем за днешния свят на фалшиви новини, антиваксърско движение, вяра в плоската земя и съмнителни лечебни практики?




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18