Художникът-карикатурист Милко Диков навърши на 24 март 90 години. Той е постановчик и на анимационни филми. Роден е в Троян, когато градът е на картата на Царство България.
На 17-годишна възраст Милко Диков отива в София, за да взема частни уроци по рисуване при Илия Бешков. През 1960 г. завършва в Академията - ВИИИ „Николай Павлович“ специалност керамика в класа на проф. Стоян Райнов. През 1959 г. отпечатва своята първа карикатура във вестник „Стършел“ и печели първия си конкурс за карикатура.
От 1963 г. карикатурите му са постоянно на страниците на различни вестници и списания. Характерното за тях е, че почти никога не са придружени от допълнителен текст.
Милко Диков работи и като художник-постановчик на анимационни филми, по-известните сред които са: „Двата полюса“ (1963), „Пакостникът“ (1964), „Приспивна песен“ (1966), „Аспирин“, „Триптих“ („Ключалката“, „Шамарът“, „Кукловод“, 1974), „Едно, две, три“ (1977).
„Милко Диков прави цял живот карикатури и сатирични рисунки, като и до днес не губи творческия си дух и уникалното си чувство за хумор. Неговите карикатури нямат текст. Чрез вица, находката, прекрасния щрих и абсурдните ситуации в тях, които черпи от богатството на живота на човечеството, ни внушава философия, мъдрост, даже радост.“ – казва художникът Киро Мавров за колегата си Милко Диков.
През 2007 г., по повод 100-годишнината от рождението на Иван Хаджийски, по поръчка на Музея на занаятите създава своите „шеговити рисунки” по подбрани текстове от популярната книга на социолога „Бит душевност на нашия народ”.
Взема участие в национални и международни изложби на карикатурата.
Доайенът на родната карикатура е носител на десетки награди, сред които Голямата награда на Маростика, Италия – 1975 година, две първи награди от град Акшекир, Турция, две първи отличия от Габрово. Носител е на орден „Св. Св.Кирил и Методий“ и на наградата на името на Илия Бешков.
Можем да наречем тази изложба и юбилейна за навършилия през 2024 г. 70 години Димитър Рашков. Основният и непоказван досега цикъл в нея е именно "Зодиакът", който е продължение на темите, занимаващи скулптора през целият му път. Сред тях са: Трифон Зарезан (Опиянението на боговете); Еротикон (Изящните дебелани); Адам и Ева след изгонването от Рая;..
2000 художници, фотографи, архитекти, скулптори и гравьори от цял свят ще представят най-новите си произведения. Събитието се провежда под стъкления купол на "Гран Пале" във френската столица. Панаирът за съвременно изкуство "Арт Капитал" се открива с грандиозно шоу и дефиле на бижутери, които представят най-новата си продукция. В рамките на трите..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна обяви създаването на нов театрален фестивал в морската столица. Първото издание на Черноморския театрален фестивал ще се проведе от 24 до 28 септември 2025 година. Идеята на организаторите е да предложат в ранната есен едно голямо културно събитие на варненци и на гостите на града и така да се удължи..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които създават епизодите, разкриват събития и истории, свързани с построяването, архитектите и обитателите на ценните сгради в Стара София. "Идеята за поредицата се роди на базата на две беседи, които..
Представлението "Не се обличай за вечеря" по пиесата на Марк Каполети "Пижама за шестима" е първият опит на режисьорката Максима Боева за ситком. Заедно със сценографа на представлението Киряна Аврониева те се впускат още повече в експеримент със сценичното пространство, като бягат от класическия модел на жанра, който е белязан от "диван по..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg