Директно в джаза! Стилен, елегантен, модерен и непретенциозен, но силно въздействащ коктейл на чувствата и галещ ухото в болното ни и самотно време. Такъв е „Activate Infinity“, четиринайстият студиен албум на американците The Bad Plus и втори с новото попълнение на борда – пианиста Орин Евънс. С него другите авангардисти от Минесота – басистът Рийд Андерсън и барабанистът Дейвид Кинг, замениха титуляра на клавишите Итън Айвърсън.
Веднага обаче искам да подчертая дебело две неща: освен ярки инструменталисти, и тримата ни герои са композитори в плодотворен съвместен екшън, независимо от гъсто минираните зони на отношенията им извън творческата лаборатория. И другото – тези безкрайно любопитни джазмени, студийни грандове и сценични лъвове с общи проекти извън собствената си банда, както и в колаборации с други интригуващи артисти от различни поколения и стилове, певци и инструменталисти, са наясно с цялата, ама наистина с цялата музика. Всички стилове, жанрове и направления. Поп, рок, фънк, гръндж, ню уейв, брит рок, изи лисънинг, диско и класика – по-стародавна и свръхмодерна. Обръщам внимание, че и деветте пиеси в актуалния диск на формацията „Activate Infinity“ са авторски. Казвам това, тъй като звездата на пишлеметата от Минеаполис изгря преди две десетилетия благодарение на техните интерпретации на класически хитове – от Ръш и Нирвана, през Дейвид Боуи и Рейдиохед, до Синди Лоупър и АББА. За да достигнат до създаването на цялостна концепция за шикозен балет и мултимедийна адаптация на „Пролетното тайнство“ на неокласика, истинския революционер Стравински, който в композициите си се обръща към ерата на барока, но шокира ушите на слушателите, точно както го прави и сега.
Днес Евънс, Андерсън и Кинг са споен състав, знаков за т.нар. "пиано трио". Това е понятие в джаза, с което се обозначава група от един пианист, един контрабасист и един барабанист. Обикновено се счита, че пианистът е лидерът и то носи името му. Отивайки в Лос Анджелис, Нат Кинг Коул сформира трио от пиано, китара и контрабас през 1937 година. Всемогъщият Бил Евънс – със Скот Лафаро (контрабас) и Пол Моушън (ударни) обаче създаде този формат и го превърна в отделен организъм, в джаз единица със собствени правила. Логично, самият Евънс стана символ на подражание сред пианистите от последващите поколения.
Старите лъвове Оскар Питърсън, Маккой Тайнър, който отлетя на 6 март, Ахмад Джамал и Томи Фланаган успяха да се преборят с вакуума на Евънс и изградиха своя специфичен стил. Всяка останала музикална проява бе според критиката клише на клишетата. Но – до появата на Брад Мелдау, брилянтен инструменталист с безупречна техника, създател на цели масиви от нови джаз идиоми, който успешно преодоля жанрови и мисловни предели заедно със сформираното изключително трио Лари Гренадийр (бас) и Хорхе Роси (барабани). Пианистът-глас, както сполучливо го назова критиката, с най-непринудения начин на импровизиране в историята на пиано джаза. Дупе обаче да му е яко на корифея от Флорида, тъй като The Bad Plus светкавично напредват с материала по трасето и току-виж го догонили след два-три завоя, разбирай – два-три албума, каквито са млади, ексцентрични, технични и иновативно нагазили в дълбоките води на специфичното изкуство на пиано-триото. И още по-важно – те създават изкуство с цялата стиловата хомогенност на модърн джаза и палитра от богати романтични текстури. В по-голямата си част са в мелодичния боп стил на светилата Чарли Паркър, Дизи Гилеспи и Телониъс Монк, спазвайки тенденцията да редуват техническата сложност с лиризъм. Ако пуснете на по-бавни обороти най-сложните им импровизации или пък изострите слуховите си възприятия така, че всяка фраза да достига ясно до вас, ще откриете, че изпълненията на триото често са мелодични в смисъла на боп стила, а само на моменти са такива в простия, имам предвид – пригоден за вокали, смисъл.
При The Bad Plus хармоничното развитие взема връх над мелодичното. На живо темите им преливат една в друга, пианото преминава в бас, басът в барабани, барабаните в пиано... Липсващите партитури между пиесите сами се създават в главите на слушателите, а преживяването е действително уникално заради хармоничното разнообразие. С богата звучност е и актуалната продукция на Рийд, Орин и Дейвид. Тя е композирана в разпознаваема модернистична и дръзка стилистика. Тримата се впускат в изследване на новия и неконвенционален саунд, вдъхновен от електронни изразни средства. Този тип естетика преживява своя ренесанс и в момента е своеобразна тенденция. Убеждават ни в това и някои от последните албуми на други забележителни съвременни джазмени като например Крис Потър, Дони Маккаслин, Марк Джулиана или пък Медески, Марин и Ууд – също открояващо се американско трио. Но да сложа точка на примерите с пиесата „Червената врата“ от албума „Activate Infinity“ на The Bad Plus.
Сега, докато гледам кредитите на албума, установявам, че щом професионалното его е нахранено, да не кажа – потиснато, резултатите са категорично положителни. Имам предвид факта, че The Bad Plus сами са продуцирали поредното си издание, вместо да търсят помощта и съветите на някой, сочен от мейнстрийма за по-печен и умен от тях. Тримата са заложили на собствения си нюх и опит. А той никак не е малък.
Извън общата им дискография, техните кариери любопитно лъкатушат, но във възходяща посока. Тъмнокожият новак – казано в кавички, пианистът Орин Евънс, е ученик на мастития Кени Берън, подвизавал се е като сайдмен за Боби Уотсън, Ралф Питърсън, Авишай Коен и Дуейн Юбанкс, след убедителния си солов дебют през 1994 година. Носител на наградата за принос в културата на неправителствената организация „Пю Фелоушип Фор Артс енд Херитидж“ в Пенсилвания. Почитателите, които са по-напред с материала, свързват барабаниста Дейвид Кинг още с джазовите формации Хепи Епъл и Бъфало Кълижън, с електро арт поп бандата „Хелоуин, Аляска“, но и с нойз-прог шайката „Дъ Генг Фронт“, оглавена от Грег Нортън, басист на маниашките хардкор пънкари „Хюскер Дю“. Дейвид води собствено шоу всяка неделя в ефира на Кей Си Ем Пи, общественото радио на Минесота. Въртял е палки за Джошуа Редман, Чад Блейк, Джеф Бек, Бил Фризел, Джо Ловано, Кърт Розенуинкъл, Джулиън Лаж, че и в един биг бенд. Последен – но не по значимост, е контрабасистът Рийд Андерсън. Между проектите за The Bad Plus плътната му струна фънкари за Марк Търнър, Юри Кейн, Джейми Кълъм, Тил Брьонер и Патрик Зимерли, да спомена по-колоритните артисти от тези, които ѝ се довериха. Тъкмо по негова идея триото се събира тихо през 1999-а, за да дебютира шумно две години по-късно в каталога на „Фреш Саунд“, чийто индивидуален артист с три албума е Андерсън.
„Започнахме с ясното съзнание какво искаме, какво можем и каква да бъде общата ни посока“, спомня си Рийд. Кавърите, които направиха на личните си фаворити бяха за собствен кеф, от една страна, но от друга – те трябваше да ги вкарат в светлината на прожекторите, в играта. „Нашият предишен проект – „Never Stop“, втора част, който пък продължи започнатото в „Never Stop“ едно – първият ни с изцяло авторски пиеси, беше добър. Но намирам, че настоящият „Activate Infinity“ е ако не най-якият в дискографията ни досега, то поне е най-експерименталният“, споделя Андерсън. Лично аз нямам никаква причина да не се съглася с него. Хитроумно композирано, финяшки реализирано и продуцирано издание, с неустоима тяга и здрав груув. Искам и на живо! Нито един излишен аксесоар в аранжиментите. Обратно – от дрехите им тримата са икономисали плат като за още един подобен шедьовър, предполагам. Сто процента това е начинът, по който може да се придвижиш в бъдещето на този необятен и твърде обременен стил, без да губиш. И верният план за вадене на шлема, да не бъркам сега в терминологията на бриджа. По-важното е, че сякаш The Bed Plus наистина свирят „на ухо“. Много лично и специално послание, всъщност. Съвършенството няма граници.
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg