Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

„А сега внимавайте“: The Bad Plus

The Bad Plus
Снимка: личен архив

Директно в джаза! Стилен, елегантен, модерен и непретенциозен, но силно въздействащ коктейл на чувствата и галещ ухото в болното ни и самотно време. Такъв е „Activate Infinity“, четиринайстият студиен албум на американците The Bad Plus и втори с новото попълнение на борда – пианиста Орин Евънс. С него другите авангардисти от Минесота – басистът Рийд Андерсън и барабанистът Дейвид Кинг, замениха титуляра на клавишите Итън Айвърсън. 

Веднага обаче искам да подчертая дебело две неща: освен ярки инструменталисти, и тримата ни герои са композитори в плодотворен съвместен екшън, независимо от гъсто минираните зони на отношенията им извън творческата лаборатория. И другото – тези безкрайно любопитни джазмени, студийни грандове и сценични лъвове с общи проекти извън собствената си банда, както и в колаборации с други интригуващи артисти от различни поколения и стилове, певци и инструменталисти, са наясно с цялата, ама наистина с цялата музика. Всички стилове, жанрове и направления. Поп, рок, фънк, гръндж, ню уейв, брит рок, изи лисънинг, диско и класика – по-стародавна и свръхмодерна. Обръщам внимание, че и деветте пиеси в актуалния диск на формацията „Activate Infinity“ са авторски. Казвам това, тъй като звездата на пишлеметата от Минеаполис изгря преди две десетилетия благодарение на техните интерпретации на класически хитове – от Ръш и Нирвана, през Дейвид Боуи и Рейдиохед, до Синди Лоупър и АББА. За да достигнат до създаването на цялостна концепция за шикозен балет и мултимедийна адаптация на „Пролетното тайнство“ на неокласика, истинския революционер Стравински, който в композициите си се обръща към ерата на барока, но шокира ушите на слушателите, точно както го прави и сега. 

Днес Евънс, Андерсън и Кинг са споен състав, знаков за т.нар. "пиано трио". Това е понятие в джаза, с което се обозначава група от един пианист, един контрабасист и един барабанист. Обикновено се счита, че пианистът е лидерът и то носи името му. Отивайки в Лос Анджелис, Нат Кинг Коул сформира трио от пиано, китара и контрабас през 1937 година. Всемогъщият Бил Евънс – със Скот Лафаро (контрабас) и Пол Моушън (ударни) обаче създаде този формат и го превърна в отделен организъм, в джаз единица със собствени правила. Логично, самият Евънс стана символ на подражание сред пианистите от последващите поколения. 

Старите лъвове Оскар Питърсън, Маккой Тайнър, който отлетя на 6 март, Ахмад Джамал и Томи Фланаган успяха да се преборят с вакуума на Евънс и изградиха своя специфичен стил. Всяка останала музикална проява бе според критиката клише на клишетата. Но – до появата на Брад Мелдау, брилянтен инструменталист с безупречна техника, създател на цели масиви от нови джаз идиоми, който успешно преодоля жанрови и мисловни предели заедно със сформираното изключително трио Лари Гренадийр (бас) и Хорхе Роси (барабани). Пианистът-глас, както сполучливо го назова критиката, с най-непринудения начин на импровизиране в историята на пиано джаза. Дупе обаче да му е яко на корифея от Флорида, тъй като The Bad Plus светкавично напредват с материала по трасето и току-виж го догонили след два-три завоя, разбирай – два-три албума, каквито са млади, ексцентрични, технични и иновативно нагазили в дълбоките води на специфичното изкуство на пиано-триото. И още по-важно – те създават изкуство с цялата стиловата хомогенност на модърн джаза и палитра от богати романтични текстури. В по-голямата си част са в мелодичния боп стил на светилата Чарли Паркър, Дизи Гилеспи и Телониъс Монк, спазвайки тенденцията да редуват техническата сложност с лиризъм. Ако пуснете на по-бавни обороти най-сложните им импровизации или пък изострите слуховите си възприятия така, че всяка фраза да достига ясно до вас, ще откриете, че изпълненията на триото често са мелодични в смисъла на боп стила, а само на моменти са такива в простия, имам предвид – пригоден за вокали, смисъл. 

При The Bad Plus хармоничното развитие взема връх над мелодичното. На живо темите им преливат една в друга, пианото преминава в бас, басът в барабани, барабаните в пиано... Липсващите партитури между пиесите сами се създават в главите на слушателите, а преживяването е действително уникално заради хармоничното разнообразие. С богата звучност е и актуалната продукция на Рийд, Орин и Дейвид. Тя е композирана в разпознаваема модернистична и дръзка стилистика. Тримата се впускат в изследване на новия и неконвенционален саунд, вдъхновен от електронни изразни средства. Този тип естетика преживява своя ренесанс и в момента е своеобразна тенденция. Убеждават ни в това и някои от последните албуми на други забележителни съвременни джазмени като например Крис Потър, Дони Маккаслин, Марк Джулиана или пък Медески, Марин и Ууд – също открояващо се американско трио. Но да сложа точка на примерите с пиесата „Червената врата“ от албума „Activate Infinity“ на The Bad Plus.


Сега, докато гледам кредитите на албума, установявам, че щом професионалното его е нахранено, да не кажа – потиснато, резултатите са категорично положителни. Имам предвид факта, че The Bad Plus сами са продуцирали поредното си издание, вместо да търсят помощта и съветите на някой, сочен от мейнстрийма за по-печен и умен от тях. Тримата са заложили на собствения си нюх и опит. А той никак не е малък.

Извън общата им дискография, техните кариери любопитно лъкатушат, но във възходяща посока. Тъмнокожият новак – казано в кавички, пианистът Орин Евънс, е ученик на мастития Кени Берън, подвизавал се е като сайдмен за Боби Уотсън, Ралф Питърсън, Авишай Коен и Дуейн Юбанкс, след убедителния си солов дебют през 1994 година. Носител на наградата за принос в културата на неправителствената организация „Пю Фелоушип Фор Артс енд Херитидж“ в Пенсилвания. Почитателите, които са по-напред с материала, свързват барабаниста Дейвид Кинг още с джазовите формации Хепи Епъл и Бъфало Кълижън, с електро арт поп бандата „Хелоуин, Аляска“, но и с нойз-прог шайката „Дъ Генг Фронт“, оглавена от Грег Нортън, басист на маниашките хардкор пънкари „Хюскер Дю“. Дейвид води собствено шоу всяка неделя в ефира на Кей Си Ем Пи, общественото радио на Минесота. Въртял е палки за Джошуа Редман, Чад Блейк, Джеф Бек, Бил Фризел, Джо Ловано, Кърт Розенуинкъл, Джулиън Лаж, че и в един биг бенд. Последен – но не по значимост, е контрабасистът Рийд Андерсън. Между проектите за The Bad Plus плътната му струна фънкари за Марк Търнър, Юри Кейн, Джейми Кълъм, Тил Брьонер и Патрик Зимерли, да спомена по-колоритните артисти от тези, които ѝ се довериха. Тъкмо по негова идея триото се събира тихо през 1999-а, за да дебютира шумно две години по-късно в каталога на „Фреш Саунд“, чийто индивидуален артист с три албума е Андерсън.

„Започнахме с ясното съзнание какво искаме, какво можем и каква да бъде общата ни посока“, спомня си Рийд. Кавърите, които направиха на личните си фаворити бяха за собствен кеф, от една страна, но от друга – те трябваше да ги вкарат в светлината на прожекторите, в играта. „Нашият предишен проект – „Never Stop“, втора част, който пък продължи започнатото в „Never Stop“ едно – първият ни с изцяло авторски пиеси, беше добър. Но намирам, че настоящият „Activate Infinity“ е ако не най-якият в дискографията ни досега, то поне е най-експерименталният“, споделя Андерсън. Лично аз нямам никаква причина да не се съглася с него. Хитроумно композирано, финяшки реализирано и продуцирано издание, с неустоима тяга и здрав груув. Искам и на живо! Нито един излишен аксесоар в аранжиментите. Обратно – от дрехите им тримата са икономисали плат като за още един подобен шедьовър, предполагам. Сто процента това е начинът, по който може да се придвижиш в бъдещето на този необятен и твърде обременен стил, без да губиш. И верният план за вадене на шлема, да не бъркам сега в терминологията на бриджа. По-важното е, че сякаш The Bed Plus наистина свирят „на ухо“. Много лично и специално послание, всъщност. Съвършенството няма граници.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Надпяване” – фолклорната класация на програма „Христо Ботев”, юни 2020

В класацията „Надпяване“ всеки месец ви представяме различна музика. Стараем се да бъдем на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравяме традиционното звучене на любимата ни народна музика. В нашия ефир ще чуете да се надпяват не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен актуална музика от фонда на БНР в нашата..

обновено на 05.06.20 в 14:47
Премиера на „Дон Паскуале“ в Театър Италиен, Франция, 1843 (гравюра)

Операта „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети (съдържание)

Либрето: Джовани Руфини Премиера: на 4 януари 1843 г. в парижкия Театър Италиен В България е поставена за пръв път в Софийската народна опера през 1932 г. Действащи лица: • Дон Паскуале - бас • Ернесто - тенор • Д-р Малатеста – баритон • Норина - сопрано Първо действие Сцена 1: Стаята на дон Паскуале Дон Паскуале е решил да се..

публикувано на 05.06.20 в 09:53

Юбилеен концерт, посветен на 75-годишнината на Апостол Калоферов

Специализираното седмично-музикално предаване „Метроном“ ще ви върне към един паметен и много вълнуващ момент от вече изминалата 2019-а. На 29 септември в препълнената зала „България“ тържествено беше открит новият творчески сезон на Софийската филхармония. Концертът беше първият от цикъла „Цигуларите“ и бе посветен на 75-годишнината на видния български..

обновено на 04.06.20 в 16:07

„Риголето”, опера в 3 действия от Джузепе Верди (съдържание)

Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго „Кралят се забавлява” Премиера: 11 март 1851, Венеция, театър „Ла Фениче“ Действащи лица: • Риголето – шут на херцога, баритон • Джилда – дъщеря на Риголето, сопран • Херцога на Мантуа, тенор • Спарафучиле – наемен убиец, бас • Мадалена – сестра на Спарафучиле, контраалт • Джована – дойка на..

публикувано на 04.06.20 в 16:03

Малка нощна музика или кабаре с Ина Кънчева и Людмил Ангелов

Заглавието е от албума на двамата музиканти, споделящи страстта си към неочаквани открития. Огромен успех имаше дискът и спектакълът, посветен на творчеството на Полин Виардо, последван от танго серията. Записите излязоха през 2018 г., а на 15 юни във Военния клуб в София те представиха емоционален спектакъл наречен „Огледало – кабаре и други истории“...

публикувано на 03.06.20 в 08:55