В представите на Запада Япония е облечена в кимоно. Днес то има статус на символ, а от 20-те години на ХХ в. западняшката мода периодично се заиграва с десена и кройката му. Приемаме го като церемониална дреха, но всъщност през по-голямата част от историята то е било традиционната дреха за почти всички в Страната на изгряващото слънце.
Едва след като Съединените щати насилствено карат Япония да отвори границите си през XIX в. кимоното започва да играе по-символична роля – процес, който достига апогея си след Тихоокеанската война, когато победените, деморализирани японци започват да се обличат по западен образец.
"Колкото повече спират да го носят, толкова по-високо се издига символният му статус и кимоното се превръща в нещо като визитка на японското по света – казва Ана Джаксън, куратор на изложбата Kimono: Kyoto to Catwalk, която можете да разгледате във виртуалната галерия на музея "Виктория и Албърт" в Лондон. Изложбата проследява естетическата и социална значимост на кимоното от XVII в. до наши дни, когато го обличат звезди като Бьорк, Фреди Меркюри и Мадона.
Социалната значимост на кимоното и превръщането му в статус символ започва в периода Едо (1630-1868), когато военизираната класа забогатява и иска да ознаменува порасналата си роля, обличайки се в изискани и пищни пластове плат, следващи строг код. Точно както прохождащата в Западна Европа буржоазия се опитва да доближи с външния си вид сложните тоалети на кралските особи, така и забогатялата класа на самураите всячески иска да наподоби и да живее според строгия, церемониален ред на императорския двор.
Но от гледна точка на модата, изобретателност и креативност в едно строго йерархизирано общество, имат свободата да проявяват кабуки актьорите, куртизанките и забогателите търговци. Аристокрацията следва стриктни правила и предписания във всичко, включително в обличането.
Император Муцухито слага край на управлението на военизирания елит и помита феодалната система. Започва новата епоха, наречена Мейджи ("Просветеното управление", 1868-1912), която се съсредоточава в модернизирането и индустриализирането на страната. Императорът и дворът му, включително високопоставените дами, първоначално възприемат западния стил на обличане, но към 90-те години на XIX в. кимоното преживява своеобразен Ренесанс, свързан с възраждането на японския национализъм и нарасналата политическа, икономическа и военна увереност на страната. Япония иска едновременно да се покажа като равностойна на Запада, но и наследница на уникално културно наследство.
Това най-добре се демонстрира от изтънчените, достопочтени дами, които започват да се обличат в кимоно. Гейшите, които първи са възприели западната мода, сега откриват, че бъдещето е облечено в кимоно и ребрандират себе си като въплъщения на "старата Япония".
Междувременно в Европа e златно време за модата. През тъй наречените "Roaring Twenties", 20-те години на XX в., стилът, десените и кройките, повлияни от кимоното, се смесват с Art Nouveau и Art Deco, комбинирайки ги с аксесоари и обувки по европейска мода.
Простият, практичен западен начин на обличане се настанява в Япония след 1945 г., когато Тихоокеанската война е довела до пълна разруха и крах.
През 90-те години на XX в. японците започват да преосмислят историческото си наследство, а младите обличат юкàта (всекидневно, лятно кимоно) на различни публични събития. Строгите правила са пренебрегнати, съчетават се свободно и изобретателно с модерни обувки и аксесоари.
Япония днес е известна и със субкултурите си, които се носят в определен стил и обичат да практикуват увлеченията си колективно. Така в началото на XXI в. се появява модата на почитателите на кимоно, които си уговарят срещи на открито и демонстрират любовта си към тази дреха. Увлечението преминава границите на страната и печели последователи по цял свят.
На фейсбук страницата Kimono de Jack International, администрирана от Кумико Ишиока, любители от цял свят споделят ентусиазма си от носенето на кимоно. В началото и Ишиока обличала кимоно само за официални случаи, но в един момент попаднала на запазено кимоно в магазин за секънд хенд. Тя смята, че модните издания, процъфтяващият секънд хенд пазар и интернет са трите ключови фактора, които водят до поредното завръщане на кимоното.
"Днес хората могат да носят кимоно в свободен, традиционен или класически стил. Все повече дизайнери се интересуват от кимоното и това помага да го върнем там, където му е мястото – по улиците, а не в музея или на пиедестала."
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg