Както повечето знаменити артефакти, изобразяващи жена, статуята на Венера Милоска отдавна се е превърнала в културна икона, в символ, в обект на възхищение и въпроси.
Тя присъства в позовавания, карикатури и мемета, има статут на поп културна икона, на символ, далеч надхвърлящ реалния ѝ ръст от 2,2 метра мрамор, който някога е бил оцветен и украсен с накити.
И докато широката публика смята, че основната загадка, свързана със статуята, е тази на липсващите ѝ ръце, по-внимателният поглед откроява и други противоречия
Името ѝ подвежда
Вярваме, че статуята изобразява гръцката богиня на любовта и красотата, която често е изобразявана полугола. Но гърците наричат тази персона Афродита, тя е Венера за римляните.
Афродита, както знаем от митологията, е родена от морската пяна край остров Кипър. Оттам и позоваването ѝ като Киприада в някои източници. Прочутата статуя пък е намерена от фермер на име Йоргос Кентротас, който измъква частите ѝ от руините на древен град на остров Милос.
Тя може би не е Венера
Има догадки, че в статуята е увековечена не Афродита/Венера, а Амфитрита, богинята на морето, особено почитана на Милос. Други допускат, че става въпрос за Нике – богинята на победата, а трети – че е храмова проститутка.
Подарена е на краля на Франция
Когато Кентротас вика един френски офицер да му помогне да откопаят забележителната скулптура, той задвижва поредица събития, които водят до маркиз Дьо Ривер, който представя милоската красавица на Луи ХVІІІ. На свой ред той я дарява на Лувъра, където тя е до ден-днешен.
Венера Милоска срещу Венера де Медичи
По време на походите си Наполеон плячкосва от Италия един от най-съвършените примери на гръцката скулптура Венера ди Медичи, но през 1815 г. статуята е върната.
Така че постъпването на Венера Милоска през 1820 г. е ознаменувано като триумф, а статуята е обявена за по-велика от Венера ди Медичи.
Венера е лишена не само от ръцете, но и от накитите си
Тя е била украсена с обици, гривна и диадема – което личи от дупките, оставени в мрамора и свидетелстващи за наличието им.
Освен това вероятно е била шарена, защото белият мрамор на гръцките статуи, на който се възхищаваме днес, всъщност е бил покрит с боя. Но върху Венера Милоска не е останала следа от оцветяване.
Макар и леко приведена, тя е висока цели 2 метра.
Значещата липса
Ръцете на Венера са пример за значеща липса. Те са източник на множество лекции, дебати и есета, но по-важното е, че ни провокират да отвържем въображението си – как ли са били разположени, какво са държали, докосвали ли са някого другиго?
Всъщност неувяхващата притегателна сила на Венера се дължи не толкова на съвършената пропорция на тялото, колкото тъкмо на липсващите ръце или както пише Джонатан Джоунс, арткритикът на "Гардиън": "Венера Милоска е неочакван сюрреалистичен шедьовър.
Липсващите ръце я превръщат в странно, излязло сякаш от сънищата видение. Тя е съвършена и несъвършена, красива и накърнена – тяло като руина. Това усещане за загадъчна незавършеност я превръща от творба на античността в модерно творение."
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg