Жега от студ, минимъл модърн джаз до точката на класическото кипене. Ясно: времето е вътре в нас, но кой може да проследи нишките му и после да ги преразкаже с тромпет и флюгелхорн – при това като мултисезонно преживяване. То обаче не е точно джаз, не е класика, нито пък ню ейдж импровизации. А нещо със саунд като от каталога на ECM примерно – някъде между майсторите Ян Гарбарек и Кийт Джарет, Еберхард Вебер и Райнер Брунингхаус, Пийкок и Абъркромби... Ледена и маниашка какофония. Да, капризни хармонии и дисхармонии. Истерични сола с хоросанено изражение. Акустика и контра-бийтове – в епохата на силиконовата памет от компютърно подредена ритмика. Куул – и най-вече в буквалния смисъл. Душата ти попада в жега от студ, точно като допирът на голо тяло с мартенско море, докато слушаш дебютния албум на квинтета на Нейко Бодуров, наречен NIKOBO (от „Ник“ – англосаксонската версия на „Нейко“ и „Бо“ от „Бодуров“ – бел.ред.).
Първото официално представяне на албума пред българска публика се състоя на кратка серия от концерти в началото на миналата есен, включително и на фестивала Drum Аnd Jazz: едва ли би могло да съществува по-смислено подбрано място от това за презентацията на подобен проект. В този афиш за среща на мелодични и счупени композиции в духа на електро-акустичния авангард кани най-силната организация за дръм-ен-бейс музика у нас – H.M.S.U. Това е първото по рода си събитие на родна земя, което се превърна в нарицателно за нов тип забавление, миксващо с много вкус съчетания от стилове като електроника, джаз, класически рокенрол, експериментален и IDM звук, български фолклор и други. Без нито един прощален акорд да заседне в гърлото му в продължение на цели 15 поредни години.
А музиката на квинтета NIKOBO включва джаз, бийтове и електроника, вплетени в оригиналните пиеси и носещи духа на т.нар. "ню джаз направление". Важи за всички 8 пиеси в диска, който бе издаден от нидерланския лейбъл Optomusic. Дискът е цветен микс от запомнящи се теми, експресивни импровизации и ритми, за който допринасят и изключителните музиканти, взели участие в проекта на Нейко. А те са сред най-актуалните, иновативни и активни български джазмени: Димитър Льолев – алт саксофон, Михаил Иванов – бас, Димитър Семов – ударни, и Димитър Бодуров – клавишни. Хоп, слухът ви правилно реагира при повторението на фамилията. Пианистът, композитор и продуцент Димитър Бодуров е по-големият брат на Нейко, който близо две десетилетия работи върху интеграцията на автентичната българска народна музика с класическата и джаза. Димитър, който стои зад нидерландската звукозаписна компания Optomusic, от 2000 година живее и твори в Страната на лалетата, а на българска територия едно от най-успешните му начинания е фестивалът на експерименталните изкуства „Радар“ във Варна.
Но да се върнем на NIKOBO: Нейко Бодуров е автор на всички пиеси, които са продуцирани и миксирани от брат му, a специалният шести човек в квинтета е вечният авангардист Иван Шопов – художник-график, диджей, програматор, ремиксатор, изобщо – стръвен експериментатор и парти звяр. NIKOBO хваща за гушата – дето се казва, още с първата пиеса „Somethin’ In Between“. Соул-фънк с носталгичен звук от проскърцване на игла върху винил и съвсем в антрето на преживяването става ясно, че постпродукцията ще играе важна роля в извайването на звуковата вселена на Бодуров – значима, но не и определяща. Барабанистът Димитър Семов, тук повлиян от хип-хопа, и кийбордите на Митко Бодуров колоритно въвеждат… Музикантите отдалеч загатват какво ни очаква. Но целта на Нейко е основно да очертава насоките и да създава атмосфера, а не толкова да се разгръща в някакъв строго подреден космос. Солата не са дълги, но за сметка на това – безкрайно одухотворени. Въпреки моменталната мелодична привлекателност и закачливите извивки, които съдържат композициите на Нейко Бодуров, аранжиментите са дълбоки, а динамиката – еластична. Музикантът определено залага на добрата мелодия и отлично дефинирания груув. Той не ги оставя в една и съща лента за дълго време. Ритмите идват или се стопяват зад завоя, а инструментите ги пресичат, без обаче да навлизат грубо в насрещното платно. Повтарящи се цикли и силни контраабзаци. Обикновено заявени в унисон от тромпет, саксофон или пък внезапен броукън бийт, тъкмо те рамкират фино променящата се вътрешна картина на всяко отделно изпълнение. Чудесен пример е „Somethin‘ In Between“.
Нейко Бодуров е роден през 1982 г. във Варна, където завършва музикалното училище „Добри Христов“, специалност „Тромпет“. През 2009 г. приключва успешно висшето си образование в музикалния университет в Детмолд, Германия, при проф. Макс Зомерхалдер със специалност „Тромпет“. През 2007 г. става стипендиант в „Ensemble Modern Frankfurt“, като през същата година е удостоен с Европейската поощрителна награда на културната фондация „Pro Europa“. Работил е във Варненския симфоничен оркестър, в Софийската опера, в Северозападно-немската филхармония и театъра в Биелефелд, като солист е гастролирал с Детмолдския камерен оркестър, в Новата филхармония в Реклингхаузен. Завършилият класическа музика българин спокойно би могъл да избере за цял живот кариера в престижните германски и нидерландски камерни ансамбли и оркестри. Вместо това обаче решава да последва своята джаз музa. С нея лети не само по света, но и над България. През 2012 година той се завръща в родния си град и постъпва в редиците на Варненския суинг оркестър. Немалко меломани вероятно знаят, че той е основната движеща сила зад фестивала „Дни на джаза“ във Варна. През 2015-а Бодуров започва да продуцира инициативата Bandwagon с участието на местни и гостуващи артисти, а по-късно представя и собствен музикален проект, секстета Bandwagon Аcoustic.
В албума NIKOBO Нейко подхожда модернистично към традиционната форма, подпомогнат от своя електроакустичен квинтет. Дискът не е просто уверен дебют, а жизнена и много сериозна заявка, с която Нейко съумява да изгради висок и панорамен мост между традиция и модерност. Поетичен вечерен тромпет, звук на вълни, препускащи към брега, метрономично цъкане, клавирен дрон, направо отвяващи барабани, диджейски хватки от ембиънт и чил-аут, любопитен диалог между останалите членове в ансамбъла и блестящи сай-фай текстури. Няма капка съмнение – пищният джаз и стегнатата импровизация определено са в ДНК-то на Бодуров. По-важното обаче е, че те събуждат у ценителя вълчи апетит за следващия проект на този суперидеен музикант и обигран композитор.
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg