Трима възрастни от малък провинциален френски град очакват с нетърпение едно от малкото забавления в живота си – шествието по случай националния празник. Докато чакат, си спомнят как е преминало то миналата година, какво се е случило тогава, но също така и какво е било преди в живота им – останало им е, изглежда, това единствено утешение, че има още какво да си спомнят. Излизат, разбира се, и предразсъдъците на дребния еснаф, на буржоазния ограничен гражданин, неспособен да види света не по-далеч от пъпа си; който не може да обеме нищо по-голямо и по-високо от собствения си нисък социален хоризонт.
Човек слуша пиесата на Ги Фоаси „Да почакаме духовата музика“ и навлиза постепенно в този малък свят, пуст до болка, чудейки се дали повече да се смее на дребните грижи на действащите лица, или да се ядосва на дребнотемието, което запълва всекидневието им. Авторът обаче накрая се е съжалил над героите си, чийто живот е преминал ей така, залудо – те самите нищо не свършили, но гордеещи се с това, което са свършили близките им. В последна сметка осъзнаваш, че те са в предверието на смъртта и това е нещото, от което може би се боят най-много, затова и думите им са така уж празни и уж някак безсмислено бърборене – да забравят, че пред тях стои пустотата на небитието. И че всъщност това, което чакат, е не толкова духовата музика, колкото именно смъртта…
Ги Фоаси е от водещите драматурзи във Франция в т.нар. жанр „кафе-театър“, когато публиката и актьорите са почти лице в лице, на една ръка разстояние, както гласи известната реклама. В случая слушателят ще е на едно ухо разстояние от великолепното изпълнение на трима колоси в българското театрално изкуство – Илка Зафирова, Татяна Лолова и Петър Пейков.
Една истинска празнична пиеса за празника на 1 май, която и забавлява, и замисля…
петък, 1 май, 18 часа
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Според руския академик Козирев времето е енергия, способна да се разсейва или концентрира. Известните огледала на Козирев променят плътността на времето и доказват, че човешкият мозък е способен да получава информация независимо от географията и от времето. Те предават и приемат информация. Там миналото и бъдещето се преплитат. Според академик Козирев..
Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за..
"Notbad" ("Не е лошо", "Не е зле") е новият албум на изгряващата финландска фюжън група "Peela" , издаден на 8 март 2024 година. Това е техният..
Книгата "Странично осветление" от актьора Юрий Рахнев е яростен монолог на един фоторепортер, градски човек, тръгнал по следите на заплатената..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg