Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Георги Милошев

Мутации в шиповете на SARS-CoV-2 го правят патогенен

Предполага се, че тези мутации са причината SARS-CoV-2 да бъде инфекциозен за хора

Снимка: pixabay

Новото за науката не е самият вирус, а това колко бързо той се разпространи в човешката популация и засегна толкова много хора – над 3 млн. души са показали позитивност, но се очаква бройката на заразените да е много повече, а и заболяването продължава да се разпространява. Това каза проф. Георги Милошев, ръководител на лаборатория по молекулярна генетика в Института по молекулярна биология към БАН, в здравната рубрика на "Нашият ден".

Това, което виждаме като генетичен материал – RNK на вируса кодира 29 гена за 29 протеина. Всички протеини участват в изграждането на белтъчната обвивка, в разчистването на генома на вируса, когато той навлезе в клетката, някои от протеините участват в това да включат клетката да заработи за самите вируси – повечето от вирусите използват протеини на клетката. Но за да стане това, вирусите трябва да носят в себе си гени за протеини, които да подпомогнат този процес. 

Проф. Георги МилошевВ този конкретен вирус има гени, които синтезират протеини, пречещи на имунната система да атакува вируса, и протеини, които подпомагат клетката в един даден момент да се самоубие, т.е. самата клетка да загине и да освободи вирусите в околното пространство, така че да заразят и други клетки

В този момент има само една сериозна публикация, която показва каква е мутагенността на този вирус. Хората са изследвали 220 секвенти, т.е. различни вирусни модификации, и са намерени само 8 мутации, като характерните мутации са 3 за Американския континент, 5 мутации за европейските страни. Тези мутации обикновено са свързани с т.нар. "нонсенс мутации" или мутации, които не засягат важни области от генома на вируса. Така че те не се отразяват по никакъв начин на неговото поведение. Обаче 2 от мутациите са в гени, отговорни за т.нар "шипове" на вируса. Шиповете на повърхността на вируса служат за контактуване с рецептори на клетката. Тъй като вирусите не могат да навлязат в клетката където и да е, има рецептори – това са специфични места, през които преминават макромолекули, други вещества и обикновени вируси. Но тези рецептори и шиповете на вируса трябва да съответстват точно (като ключ и ключалка), за да може вирусът да навлезе в клетката. 

Шиповете на вируса SARS-CoV-2 са едно от най-интересните места за изследване. Оказва се, че две от мутациите засягат точно тези шипове при SARS-CoV-2Не е доказано, но се предполага, че тези мутации са причината SARS-CoV-2 да бъде инфекциозен за хора. Когато са настъпили тези две мутации, събрали са се в генома на този вирус, той е станал вече патогенен. 

Предполагам, че тези ваксини, които сега се изпробват, повечето антитела са синтезирани именно срещу шиповете. И това е начинът за атака

Разговорът с проф. Георги Милошев, ръководител на лаборатория по молекулярна генетика в Института по молекулярна биология към БАН, е част от кампанията на БНР, осъществявана от програма "Христо Ботев", "За здравето – заедно в борбата с коронавируса". Целта на тази кампания е с помощта на водещи специалисти – лекари и учени, да даде вярна и точна информация за всички въпроси, свързани със здравната ситуация в момента.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55