Номадско пътешествие с новия албум на туарегите Tamikrest

Както неведнъж съм настоявал (напоследък отново покрай актуалните проекти на Ахмед Аг Каеди и Азиза Брахем), африканските ритми винаги са били бъдещата световна мания. Бъдеща, но не скорошна. А новите девет изпълнения в актуалния албум Tamotait на туарегския квинтет от Мали Tamikrest са поредното доказателство за неизчерпаемия откъм идеи Черен континент. С чисто сърце и спокоен ум вече мога да наредя Османи Аг Моса и Агали Aг Мохамедин, които са в основата на формацията, до именити техни сънародници като китариста Лоби Траоре, майстора на кора (тоест 21-струнната западноафриканска арфа) Тумани Диабате, бащата на пустинния блус Али Фарка Туре, Хабиб Койте, Коканко Сата, Уму Сангаре, Салиф Кейта, Амаду Багайоко, Мириъм Думбиа, Бубакар и Рокиа Траоре, до флагманите на направлението „пустинен блус“ Tinariwen и Terakaft, както и до много, много други, дали на света по-различния му саундтрак.

Не бива да се пропуска и фактът, че именно Мали, бивша френска колония, която е 11 пъти по-голяма от България и е с форма на пясъчен часовник, е точният хронотоп, акуширал раждането на блуса. Затова смело лепя „дезърт блус + малийски рок“ като етикет върху звученето на Tamikrest. То просто е в ДНК-то на тези изпълнители, типични чеда на това странно и екзотично място на планетата – Субсахарска Африка. Сурова пустош, населявана от страховитите туареги, наричани рицари на пустинята, и от небезизвестните догони, сътворили най-озадачаващите митове за произхода на света - затворена племенна общност, съхранила архаични и уникални вярвания, митология, култура, бит и шаманистична организация на социума. Територия, прорязана от древни пътища, по които са пъплели робски кервани в ритъма на камилите, натоварени със скъпоценни стоки. Следвайки музиката, можеш да разгледаш забранения някога и все още митичен град Тимбукту, да попаднеш в невероятния свят на огромни глинени джамии и малки села-крепости, да се изправиш пред незабравимата гледка на скалния масив „Ръката на Фатима“, да се докоснеш до традиционното африканско изкуство в центъра на столицата Бамако, както и да се насладиш на круиз по река Нигер примерно, тъй като страната не граничи с море.