Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Лоенгрин“ от Байройтския фестивал

Снимка: bayreuther-festspiele.de

През 1876 г. Рихард Вагнер кани на първото издание на Байройтския фестивал. И до днес там се събират почитатели на класиката. Но те отиват не само заради музиката, а и заради традицията, уникалната акустика на театъра, специалната възможност да преживееш „от извора“ Вагнер – една от най-творческите, влиятелни и противоречиви личности в културната история на човечеството.

В предаването „На опера в събота“ на 16 май от 20 часа ще чуете документален запис от 26 юли миналата година на спектакъл на „Лоенгрин“ от прочутия Вагнеров фестивал под палката на Кристиан Тилеман.

„Лоенгрин“ се появява на бял свят в края на март 1848 г. Първоначално Вагнер завършва третото действие, после първото и второто, накрая идва ред и на въведението. Творбата е приета в репертоара на Дрезденската опера, където композиторът е диригент, но премиерата е на 28 август 1850 г. във Ваймар под диригентството на Ференц Лист и без присъствието на автора. Макар и невероятно, но през това време Вагнер е в изгнание в Швейцария поради участието си в Дрезденското въстание от 1849 г. Той чува за пръв път операта си едва 11 години по-късно в постановка на Виенската държавна опера.

През 1850 г. в Лайпциг излиза от печат и неговото есе „Изкуството на бъдещето“, в което описва възгледите си за операта като „тотално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), обединяващо и управляващо различните изкуства (музика, песен, танц, поезия, изобразително изкуство и сценография). Защото инструменталната музика, според него, достига своя апогей в последната Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен и всеки процес след това е възможен само с изразните средства на всички изкуства. От позиция на днешния век могат да се открият някои пророчески аспекти в тази философия, като се имат предвид някои съвременни синтезни форми на изкуството.

Либретото е на самия Вагнер, който проучва старинните „лебедови“ легенди. Сред първоизточниците за „Лоенгрин“ е поема от средновековния рицар-поет Волфрам фон Ешенбах, известната приказка на братя Грим „Лебедовият рицар“, както и един средновековен ръкопис, издаден през 1813 г. под името „Баварският Лоенгрин“. Събитията в операта се развиват в град Антверпен през първата половина на Х в.

Изпълнителски състав:
• Лоенгрин – Клаус Флориан Фогт, тенор
• Хайнрих Птицелов, германски крал – Георг Цепенфелд, бас
• Елза фон Брабант, принцеса – Камила Нилунд, сопран
• Херцог Готфрид, неин по-малък брат – без пеене
• Фридрих фон Телрамунд, граф на Брабант – Фридрих Конечни, баритон
• Ортруд, негова съпруга – Елена Панкратова, мецосопран
• Кралски вестител – Егилс Силинш, бас
• Четирима брабантски рицари: тенори – Михаел Гнифке, Тансел Акзейбек; баси – Марек Райхерт, Тимо Рийхонен
Байройтски фестивален хор
Байройтски фестивален оркестър
Диригент – Кристиан Тилеман

Съдържание на операта „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Музикална магия" – национално турне на Плевенската филхармония с маестро Йордан Камджалов на Южното Черноморие

Националното турне "Музикална магия" на Плевенската филхармония и маестро Йордан Камджалов със солист Атанас Маринов продължава с концерти в района на южното Черноморие. Обичаните музикантите ще гостуват в Созопол, Карнобат, Бургас и Несебър. Програмата на концертите включва произведения от бележити композитори като Панчо Владигеров,..

публикувано на 22.07.24 в 16:45

50 банди ще озвездят фестивала за рок и метъл Hills Of Rock

Eха! Защо не съм при вас в прохладен Балчик! Но-о-о-о... ще бъде горещо, ама много горещо в мош-пита и се налага да приключа с подготвителните дейности и да приведа в абсолютна готовност пълното бойно снаряжение, защото над 50 банди – все актуални имена, ще озвездят трите сцени, на които ще разгърне най-големият български фестивал за рок и метъл..

публикувано на 22.07.24 в 15:47

С клавирно дуо започна 15-ото издание на "Дни на класиката" в Балчик

Балчик се превърна в център на културния живот с две значими събития – Седмицата на италианската култура и фестивала "Дни на класиката" . В неделя бе открита "Седмицата на италианската култура", а в събота започна едно от най-чаканите събития в града – "Дните на класиката". Сава Тихолов , началник отдел "Култура, протокол и връзки с обществеността" в..

обновено на 22.07.24 в 09:56

Вечер с ролите на Катя Попова

На 21 януари 2024 г. се навършиха 100 години от рождението на една велика българка, която има кратък но впечатляващ живот с множество изяви у нас и по световните оперни сцени; наричана от италианската преса "българската Тебалди" – Катя Попова. Родена в Плевен, но покорила сърцата на любители и професионалисти в най-големите оперни театри и концертни зали..

публикувано на 20.07.24 в 08:10

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 31 юли 2024 г.

16 юли Свири Филхармонията на Осло с диригент Клаус Макела. 3.00 часа – Джулия Пери (1924-1979), Кратка пиеса за малък оркестър. 3.09 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Концерт за виолончело № 1 в Ми бемол мажор, оп. 107. Солист: Сол Габета (виолончело). 3.38 часа – Петерис Васкс (р.1946), Gramata cellam (The Book) – втора част, Долчисимо. Изпълнява..

публикувано на 15.07.24 в 10:34