От калема до компютъра – на какво ни научи скокът в образованието

Извънредното положение принуди образованието да се дигитализира за едно денонощие. От години се говореше за нуждата от внедряване на технологиите, на учителите и преподавателите им се наложи да ги усвоят и използват, както намерят за добре.

Какво ще стане утре? 

Вероятно е невъзможно да се направим, че дигиталната революция в образованието не се е случила и да се върнем изцяло към "аналоговите" методи.

Какво мислят за всичко това онези, които бяха стъпка напред и от години се занимават с дигитализиране на учебно и образователно съдържание, разказват Георги Палпурин, който се занимава с VR 360° технологии, и Евгения Сарафова от платформата Географ.

И Палпурин, и Сарафова свобдно използват технологични инструменти, без да са "технологични фундаменталисти". Те не отричат важността на живата връзка, но използват успешно най-различни методи и са единодушни, че не възрастта спира дигитализацията, водеща е нагласата на преподавателя и мотивацията му да използва съвременни средства.

Ключов момент за успешното използване на устройства и приложения се оказа свободата, с която учители и преподаватели, оставени сами на себе си, разполагаха. 

"Никой от министерството на образованието не ги наставляваше, следеше и контролираше и те, поне в началните етапи, сами трябваше да открият пътя към възпитаниците си посредством технологиите", изтъкна Палпурин.

Което на свой ред ни връща към нещо, доказано в практиката отдавна – когато има доза свобода – тя дава добър резултат в образованието.

Какво трябва да задържим от дигитализацията и съвременните инструменти, чуйте разговора с хората, които ги използват от години.