Какъв ли живот може да си представи едно дете, чиито родители са оперни певци? Такъв въпрос никога не си задава Стефка Минева. Въпреки забраната на баща си, тя тайно учи пеене с Пенка Гекова и след като той научава, тя заявява: „Аз ще стана оперна певица“. След това двамата често пеят на сцената, а бащата е много притеснен заради детето си. „Аз пък с младежката си самоувереност се обръщах към него и му казвах: Спокойно, всичко е добре“.
Майка ѝ Йовка Бунарджиева и баща ѝ Миньо Минев са сред основателите на Старозагорската опера. Като съвсем малка участва в „Лакме“ на Делиб. Иначе учи в обикновена гимназия. В Консерваторията завършва класа на Сима Иванова. Като студентка пее Берта от „Севилският бръснар“ на Росини, а вместо майсторски клас е приета в операта в родния си град. „Димитър Димитров ме прослуша и каза, че най-голямото училище е сцената“. Отново Берта е първата ѝ роля. Следват Олга, трета дама от „Вълшебната флейта“, Сузуки от „Мадам Бътерфлай“ и най-после Амнерис от „Аида“ – роля, която ще бъде сред най-ярките в кариерата ѝ. Следва постановка на „Кармен“, направена за нея. Ролите идват една след друга – Леонора от „Фаворитката“ на Доницети, Азучена от „Трубадур“ и Фенена от „Набуко“ на Верди, Любаша от „Царска годеница“ на Римски-Корсаков, Мария от „Ивайло“ на Големинов, Циганката от „Янините девет братя“ на Пипков.
В Стара Загора остава шест сезона и след като замества като Азучена разболяла се певица в Софийската опера, е поканена в Националната опера. Тук дълги години Стефка Минева е водещ мецосопран, като добавя към репертоара си Еболи от „Дон Карлос“, Мадалена от „Риголето“ на Верди, Изабела от „Италианката в Алжир“ на Росини, Марфа от „Хованщина“, Марина от „Борис Годунов“, Елена Безухова от „Война и мир“ на Прокофиев, Теодора-Сара от „Мария Десислава“ на Парашкев Хаджиев и така по нейни сметки до 120 различни роли. За жалост тефтерчето, в което майка ѝ записвала спектаклите и партньорите, изчезнало.
След пенсионирането си Стефка Минева се завърна в родния си град, чийто „Почетен гражданин“ е от 1999 г. В момента е вокален консултант в Старозагорската опера.
В звуковия файл можете да чуете емоционалния разказ на певицата за вълнуващите срещи по време на световната си кариера.
Дон Жуан е една от коронните роли на прославения немски баритон. Записът, който ще звучи в съботната вечер е осъществен през 1958 година за фирмата Deutsche Grammophon. Ференц Фричай е на диригентския пулт. Двамата с Дискау се срещат десет години по-рано на сцената на Берлинската опера в постановка на „Дон Карлос“ от Верди. В ролята на маркиз Поза се..
Изложба с фотографии, запазили постановката на Стефано Пода на операта „Орфей и Евридика“ на Кристоф Вилибалд Глук, която беше акцент в програмата на летния фестивал „Опера опън“ на Античния театър в Пловдив, се организира от 2 юни в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ . Нейното осъществяване беше възможно и заради факта, че Пловдив беше..
Либрето: Лоренцо да Понте Действащи лица: • Дон Жуан – баритон • Командорът – бас • Дона Анна, негова дъщеря – сопран • Дон Отавио, годеник на Дона Анна – тенор • Дона Елвира, изоставена любима на Дон Жуан – сопран • Лепорело, слуга на Дон Жуан – бас • Мазето, селски момък – баритон • Церлина, годеница на Мазето –..
„Войникът – от Северн до Сома“ е специален проект на британския баритон Кристофър Молтман. Той го представя на няколко европейски сцени и записва диск със същото име. Кристофър Молтман е британски оперен певец. Учил е в Кралската музикална академия. Дебютира в Кралската опера още през 1997 г. в „Питър Граймс“ – Нед Киин и в Гала концерт, дирижиран от сър..
Маян Цафрир от израелския град Пардес Хана обича балканския фолклор. И особено българските народни песни. А изпълненията ѝ на „Ай да идем, Яно“, „Чичовите коне“ и „Вечеряй, Радо“ са така вдъхновяващи и страстни, че е почти невъзможно да усетиш, че пее чужденка. Освен когато в някои от куплетите не запее на иврит. 25-годишната Маян Цафрир, която е..
Толкова се навършват тази година от създаването на прочутата Болградска гимназия „Георги С. Раковски“ в Одеска област, Украйна, където живеят хиляди потомци..
В търсене на отговори на въпросите, които днешният ден непрекъснато ми задаваше, срещнах информацията за една току-що излязла на български език..
Записът на радиоадаптацията е осъществен през 1986 г., тя е дело на Петко Радилов, който е и режисьор на постановката, а преводът от английски език е на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg