Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Археологическото лято 2020

| обновено на 26.05.20 в 12:20
4
Снимка: АПИ

Едни от културните процеси, следени с най-голямо вълнение, може би защото това е миналото, което ни дава много бъдеще, са археологическите разкопки. Закъсня ли археологическото лято 2020? Ще стартират ли разкопките и при какви условия и финансиране? Археолозите проф. Николай Овчаров, доц. д-р Людмил Вагалински, доц. д-р Бони Петрунова и Калин Димитров разказват затрудненията и какво очакват от новия археологически сезон.

Проф. Николай Овчаров разказа в "Нашият ден" за полагането на камък за един голям християнски център, за един манастир, който се строи в последните години в Кърджали: "Той се намира непосредствено до един средновековен манастир, който аз разкрих през 80-те години – манастирът "Йоан Предтеча". Пловдивският митрополит взе под свое попечителство това място през последните години и сега, заедно със старата средновековна църква, се изгражда този нов манастир. Това събитие е още една стъпка за завръщането на християнския дух в Източните Родопи." 

Подобни начинания имат не само археологическо значение, но и са важни по отношение на възвръщането на българския дух, категоричен е проф. Овчаров. Той коментира и проблема със Северна Македония, Историческата комисия и разминаването на някои от тезите. Археологът изрази задоволство от последователната позиция на правителството и парламента по темата. 

Чуйте повече в звуковия файл.

Доц. д-р Людмил Вагалински разказа за древния античен град Хераклея Синтика, основан в IV в. преди Христа, в местността Рупите край гр. Петрич, чиито археологически изследвания той води от 2007 г.  Доц. Вагалински благодари за подкрепата на местната власт, която превръща античния град в популярна туристическа дестинация, както и на Министерството на културата.

Повече подробности можете да чуете от звуковия файл.

Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, разказа за Калиакра и последните три успешни и резултатни археологически сезона. "Това е огромен резерват, бивша столица на Добруджанското деспотство – около 44 000 дка са само вътрешният град, в който ние работим. През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облеклото и т.н. Всичките елитарни. Преди това намерихме и една уникална като изработка нефритена катарама – китайска, нетипична за българските земи. А миналата година един от гробовете се оказа особено богат. В него беше и т.нар. "пръстен на Георги Палеолог", Георги Големия, възможен внук на Добружанския деспот, който събуди много въпроси.

За археологията като наука, за процеса на археологическото дирене, за ползването на широка интердисциплинарна база – можете да чуете от звуковия файл.

Калин Димитров от Центъра за подводна археология разказа за проучването във връзка с инвестиционно намерение на плаващи кейове в района на Созопол:

"Това е едно много интересно проучване, тъй като то се осъществява в акваторията на Созополското пристанище, оценена още преди години като изключителна ценност за подводната археология и има статут като част от недвижимата културна ценност светите Кирик и Юлита. В тази акватория в края на 80-те и началото на 90-те са правени някои подводни археологически проучвания, по време на които са открити части от праисторически селища. Инвестиционното намерение на Община Созопол засяга никога неизследвана досега зона. Всъщност проучвахме части от пристанището на Древна Аполония с много богати материали от късноархаичния, класическия и ранноелинистическия период. Количеството материал, натрупан в това пристанище, е наистина впечатляващ.

Чуйте още в звуковия файл.




 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Най-популярното изображение на психиката е айсберг, при който съзнаванато едва се показва над водата

Подсъзнанието не различава истина от лъжа

Човешкият мозък извършва около хиляда трилиона логически операции за секунда. Не се налага да караме сърцето си да бие или стомахът си да преработва храната. Всички тези процеси се контролират от извънредно развитата ни мозъчна система. Част от нея е подсъзнанието, което на свой ред събира и складира всичко – от онова, което сме забелязали и което е..

публикувано на 15.07.20 в 13:50

Както и да пишеш, написаното остава

Освен със съдържанието си, написаният на ръка текст, отделни думи, дори само подписът казват още много за човека, който ги е оставил. Така дори след векове специалистът графолог може да направи портрет на историческа личност или анонимен автор. Особено важно е обаче мнението на експерта в криминални разследвания и съдебни процеси. Извън..

публикувано на 14.07.20 в 17:18

И октоподът го може!

Оказва се, че прословутите способности на хамелеона да се приспособява към цвета на средата не надхвърлят майсторството на октопода. Затова пък хамелеонът променя окраската си и в зависимост от състоянието и настроенията си.  Оцветяването в животинския и растителния свят невинаги се дължи на определен пигмент, то може да се получи от структурата на..

публикувано на 14.07.20 в 13:46

Къде са най-старите букови гори в Европа

Къде се намират най-старите букови гори в Европа? Средната възраст на дърветата там е между 130 и 200 години. Някои от тях достигат до 50 метра на височина. Чуйте краткия откъс от предаването „Каньоните на Стара река и Черни Осъм“ .  Разберете кой е той и за кои други природни прелести разказва цикълът „ Приказки от скали и вода “.

публикувано на 13.07.20 в 15:25

Онлайн Марсианско нашествие

Всички пътища на човешките космически полети (евентуално) водят към Марс. Така, най-общо казано, изглежда ситуацията – особено в последно време. Както научаваме на  Ratio Online: Марсианско нашествие , пътуването до Червената планета може да стане по два начина. Единият е чрез директно изстрелване, когато Земята е относително близо до..

публикувано на 13.07.20 в 11:37