4
Едни от културните процеси, следени с най-голямо вълнение, може би защото това е миналото, което ни дава много бъдеще, са археологическите разкопки. Закъсня ли археологическото лято 2020? Ще стартират ли разкопките и при какви условия и финансиране? Археолозите проф. Николай Овчаров, доц. д-р Людмил Вагалински, доц. д-р Бони Петрунова и Калин Димитров разказват затрудненията и какво очакват от новия археологически сезон.
Проф. Николай Овчаров разказа в "Нашият ден" за полагането на камък за един голям християнски център, за един манастир, който се строи в последните години в Кърджали: "Той се намира непосредствено до един средновековен манастир, който аз разкрих през 80-те години – манастирът "Йоан Предтеча". Пловдивският митрополит взе под свое попечителство това място през последните години и сега, заедно със старата средновековна църква, се изгражда този нов манастир. Това събитие е още една стъпка за завръщането на християнския дух в Източните Родопи."
Подобни начинания имат не само археологическо значение, но и са важни по отношение на възвръщането на българския дух, категоричен е проф. Овчаров. Той коментира и проблема със Северна Македония, Историческата комисия и разминаването на някои от тезите. Археологът изрази задоволство от последователната позиция на правителството и парламента по темата.
Чуйте повече в звуковия файл.
Доц. д-р Людмил Вагалински разказа за древния античен град Хераклея Синтика, основан в IV в. преди Христа, в местността Рупите край гр. Петрич, чиито археологически изследвания той води от 2007 г. Доц. Вагалински благодари за подкрепата на местната власт, която превръща античния град в популярна туристическа дестинация, както и на Министерството на културата.
Повече подробности можете да чуете от звуковия файл.
Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, разказа за Калиакра и последните три успешни и резултатни археологически сезона. "Това е огромен резерват, бивша столица на Добруджанското деспотство – около 44 000 дка са само вътрешният град, в който ние работим. През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облеклото и т.н. Всичките елитарни. Преди това намерихме и една уникална като изработка нефритена катарама – китайска, нетипична за българските земи. А миналата година един от гробовете се оказа особено богат. В него беше и т.нар. "пръстен на Георги Палеолог", Георги Големия, възможен внук на Добружанския деспот, който събуди много въпроси.
За археологията като наука, за процеса на археологическото дирене, за ползването на широка интердисциплинарна база – можете да чуете от звуковия файл.
Калин Димитров от Центъра за подводна археология разказа за проучването във връзка с инвестиционно намерение на плаващи кейове в района на Созопол:
"Това е едно много интересно проучване, тъй като то се осъществява в акваторията на Созополското пристанище, оценена още преди години като изключителна ценност за подводната археология и има статут като част от недвижимата културна ценност светите Кирик и Юлита. В тази акватория в края на 80-те и началото на 90-те са правени някои подводни археологически проучвания, по време на които са открити части от праисторически селища. Инвестиционното намерение на Община Созопол засяга никога неизследвана досега зона. Всъщност проучвахме части от пристанището на Древна Аполония с много богати материали от късноархаичния, класическия и ранноелинистическия период. Количеството материал, натрупан в това пристанище, е наистина впечатляващ.
Чуйте още в звуковия файл.
Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..
Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..
Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да бъде щастлив, той успява да бъде най-добрият", казва Мартин Ралчев. Той е млад учен, който в началото на тази година беше отличен с наградата "Млад изобретател" на фондация "Еврика". Мартин..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
