Проф. Стилиян Йотов: И духът е форма на съпротива срещу статуквото

„Истории и разказвачи“ е специално издание за юбилея на професор Стилиян Йотов. В него различни автори споделят истории. Тази книга е философско-литературно-правна среща на едни от най-утвърдените, но и най-младите имена в многогласното ни хуманитарно и социалнонаучно поле. Истинско „приключение от различия“. Темите варират от еротика до "празно отношение", от философски сън до аграрен патос, от протестни движения до (анти)естетизъм, от литературно-утопичното до популисткото, а на моменти застават в прави линии, свързващи нефилософското с „още от“ философското, правата – с респекта към личността.

Ето какво разказва философът Валентин Калинов, автор в "Истории и разказвачи":

"Сборникът е почит към Стилиян Йотов като разказвач и като автор на истории. Неговите интереси са толкова широки, неговото поле на работа е толкова голямо и обширно, обхваща толкова много нишки, че, създавайки този сборник, ние решихме да отдадем почит на проф. Стилиян Йотов и на неговия юбилей, и изобщо на този тип преживяване на философията, който дължим на Стилиян. Световете, които тази книга описва, а те са любопитни и провокативни за мисленето и за живеенето, са отворени за всички хуманитари, философи и изследователи, а и изобщо за българската философска култура."

Валентин Калинов отбеляза, че в качеството на негови студенти, колеги и съмишленици сборникът предава своята обич и признателност към проф. Стилиян Йотов:

"Не само акт на признание, акт на дълбинно съмишленичество, което, разбира се, не е лишено и от полемика, каквото е истинското съмишленичество. Но и акт на съпротива. Защото този сборник беше завършен в едно време, което като че ли не беше време за философия, нито за мислене. Но по щастлива случайност и по Божие допущение то се оказа благодатно време за нас, за да свършим тази работа."

Под въпрос е самото понятие за философия. В този сборник ние показваме, че философията може да бъде и своето друго. Тя може да бъде разказ за други светове, за други възможности. Философията единствена има силата не просто да създаде светове, но и да ги постави под въпрос, да се усъмни в тях. И това е нейната същинска разрушителна и критическа сила. Това са кривите линии. Кривите линии обхващат и създават самия профил на философството, на едно усилие да се мисли извънредно. Философията е едно отърсване, едно събличане."

Колко е важно съмишленичеството 

Философът проф. д-р Стилиян Йотов е главен герой в "Нашият ден". Той сподели своето вълнение:

"Всичките автори в книгата са свързани с мен, но не така, че да зависят от мен. Те са колеги, приятели, съмишленици. Имат собствено развитие, собствена слава и на изследователи, и на писатели, и на много добри стилисти."

Проф. Йотов обясни, че за него този сборник е изненада и си е задал въпроса как изглежда в очите на тези хора, колко, дали и с какво е важен за тях. "Усещането е велико, неповторимо. Едно е да ти честитят роднини, друго – приятели и колеги и да го направят по този начин. Изведнъж да усетиш, че в това разноезичие си намерил дали съмишленици, дали събеседници, дали опоненти... и те да направят този жест..."

Съпротивата

"Радвам се, че по-голяма част от живота ми е минал в демокрация. Но изведнъж се оказа, че 30 години след промените ние трябва да си зададем въпроси за близкото и далечното минало. Тези автори са хуманитаристи, не политици, не са и толкова социални изследователи. Има нещо много интересно в това какво е значението на интелектуалеца, на хуманитара за едно турболентно време на нестихващ, несвързващ преход, на постоянно връщане към началото. Бунтът не е задължително да е през партиите, през улиците. Това е бунт, в който тези хора заявяват ясно своето място и нуждата от такива като тях и аз се радвам да съм един от тях." – каза проф. Йотов.

"Често празнуваме една дата, свързана с народните будители. Имам възможност да цитирам Брехт: "Тежко и горко на народ, който има нужда от герои". И си мисля, че докато говорим за будители, винаги предполагаме, че има много заспали... Затова не искам да използвам думата за будителство. Това е нежелание да се живее по един обикновен начин и да се покаже, че и духът е форма на съпротива, а не само на догонване и обобщение. Затова всички тези автори по някакъв начин или възкресяват необичайни автори, или хвърлят мостове между най-неочаквани изследователски полета. И това е съпротива срещу статуквото в мисленето, не само статуквото във всекидневието."