Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Главен герой

Георги Ангелов на 60: Искам да продължа да чета

Българското общество е силно фрагментирано

Георги Ангелов
Снимка: БГНЕС

Българското общество е много силно фрагментирано, дали заради прословутия краен индивидуализъм на българина, няма я тази кохезия, тази сплотеност, тази единност. Така смята преводачът от френски и телевизионен журналист, познат от "Библиотеката" и "Култура.БГ" на БНТ, Георги Ангелов, който гостува на 60-ата си годишнина в рубриката "Главен герой" на "Нашият ден". 

Въпросите, които си струва да бъдат зададени

"Това са въпросите за нашето битие, въпросите за това какво се случва в нашето общество. Накъде вървим? Какво правим? Как нещата да тръгнат по-добре или в по-добра посока. Тези въпроси или рядко се дискутират, или ако се дискутират, обикновено не се чуват по ред причини. 

Българското общество е силно фрагментирано

"Като че ли много трудно намираме тази идея, която действително да засяга ако не всички, то поне мнозинството от българите. Да, има някакви личности и идеи, които се явяват като символи, но те много често се изпразват от съдържание и по-скоро звучат като кухи лозунги, отколкото като действително обединяващи идеи. Това може би донякъде се дължи на нашето историческо минало, но това, че българският народ в своята, най-общо казано, 1300-годишна история в по-голямата част е нямал собствена държава. Това несъмнено се отразява и върху психологията на хората. Това, че ние не успяхме да изживеем нашето Просвещение, нашия Капитализъм, а прескачахме с векове определени исторически етапи, които при другите нации си идваха логически, също се е отразило."

Кръг от съмишленици?

"И е така, и не е точно така, защото например моята професия изисква общуване с много широк кръг хора. С голяма част от тях нямаме общи идеи, но това не означава, че тези хора не са качествени или "не са достойни" да общуваме с тях. Аз обичам контактите с различни хора, без претенция за образователен или имуществен ценз, стига тези хора да са интересни. Мога да общувам с всеки, с когото мога да имам диалог."

За историята – как си избираме учители и водачи

"Голямата личност не се избира, тя се появява и налага сама. Тя е продукт както на обществената среда, така и на историческия момент. Тя може да бъде призната или непризната, но не и избрана. Такива безспорни личности има много в българската история. Що се отнася до "учителите" в момента, много често тях не ги избираме, а те по някакъв начин ни се натрапват, било по политически път, било по пътя на медиите. И е объркващо за по-младите или с недостатъчен житейски опит..."

Правенето или казването

"Ако следваме Библията, казването би трябвало да е по-важно, защото е в началото... Но и двете са еднакво важни, просто средствата са различни, но не може без нито едното, нито другото. Хората на мащабния строеж са и хора на мащабния дух, двете неща са в единство."

Археология, антична и праистория

"Вече успях да направя две предавания за траките, в следващия понеделник ще върна зрителите 7000 години пр. Хр. в ерата на неолита и халколита, защото тук са се случвали чудеса! Точно в този регион. Вече и международни учени признават, че най-древната европейска култура се е зародила именно по нашите земи." 

За книгите като лабиринт

"В лабиринта най-важна е целта. В лабиринта е добре човек и да има водеща нишка... Да, книгите са взаимно говорещи си същества и независимо от авторите, които могат да са от различни епохи или от различни страни, винаги намирам връзка и диалог между тях. Така че, да, литературата е голям лабиринт.

За "малките" и "големите" в писането

"Не е важно. Това е важно може би само за издателите и продажбите. Аз не страдам от тези предразсъдъци. За мен това никога не е имало значение."

Какво искам

"Това е ужасяващо труден въпрос. Искам да мога да продължа да чета. Във всичките смисли на тази дума – да чета живота, да чета литературата, да чета работата си. 

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложби. Галерии. Пандемия. Как посрещат в Белгия предизвикателството

В три големи групови изложби в Белгия, всяка от които с продължителност до септември, участва българската художничка и преподавателка Александра Чаушова.  В края на март се откриха „ BXL UNIVERSEL II: multipli.city “ в Брюкселската галерия за съвременно изкуство La CENTRALE и „ Bye Bye His–Story “ в Центъра за гравюра и печатни изображения на Валония...

публикувано на 10.04.21 в 10:55
Автор на визията: Аглика Терзиева

Радиопиесата „Болен“ – слушайте я на сайта на БНР по повод 10-годишнината ѝ

„Нашата цел е високохуманна и дори – естетическа. Ние приемаме с отворени обятия всички, без дискриминация,   основана на пол, вероизповедание, раса, сексуална ориентация, възраст или образование. Ние сме готови да превърнем всяко човешко същество в наш подопечен. Болен значи човек. Болен значи равен. Хоспитализацията успокоява и възвръща..

публикувано на 10.04.21 в 10:49

Подарявам ти лика си

Проектът „Подарявам ти лика си“ ни връща към една забравена традиция да си подаряваме снимки с послания. В днешния дигитализиран свят тези скъпи спомени, които хората някога са носели в портфейла си, се оказват ненужни. Проектът включва 24 портрета, които Тихомир Стоянов избира измежду стотици подобни снимки, намерени на битака. Направени между 1930 г...

публикувано на 10.04.21 в 10:11

„В чест на разнообразието“ – Файн актс с артистични намеси по социални теми

„В чест на разнообразието“ – така би се превело заглавието на мащабния абстрактен стенопис на графити-художника Николай Петров - GLOW „Celebrating Diversity“. Цветната стена на ул. "Бачо Киро" №38 в София е една от трите артистични намеси, които ще се появят този месец из столицата като част от голямата кампания срещу нетолерантността „Love Speech“...

публикувано на 10.04.21 в 08:45

Мълчаливото удоволствие да пътуваш

Летището от птичи поглед, с неговите ръкави, маркировки и паркирани самолети. Зелената тропическа река, по която между тръстиките се плъзгат лодки, средиземноморското рибарско градче, гарата като приказен дворец, ритъмът на дърветата покрай магистралата – все гледки, които имаме нужда да поглъщаме мълчаливо, докато пътуваме… Новата книга без думи..

публикувано на 09.04.21 в 18:18