Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Една от най-големите колекции на ордени и медали е в РИМ Смолян

БНР Новини
Екскурзоводите в музея Анна Булгурова и Александър Богутлиев
Снимка: Божидар Чолаков

Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян е най-големият музей в Средните Родопи. Създаден е от неговия патрон Стою Шишков през 1935 година. Родолюбив учител, издател, музеен деец и общественик с европейски измерения. Повече за него и историята по създаването на музея ни разказват Александър Богутлиев и Анна Булгурова, екскурзоводи в музея.

Постоянната експозиция в Смолянския музей „Културно-историческо богатство на Родопите от древността до наши дни“ е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси „Праистория“, „Траки“, „Средновековие“ и Етнография, с експозиционни пояси „Традиционно облекло“, „Обреден реквизит“, „Традиционни занаяти“, „Родопска архитектура“ и „Традиции и съвременност“. Още с влизането в музея ни посреща голям портрет на освободителя на Средните Родопи полковник Владимир Серафимов.


На първия етаж може да видим и най-богатата колекция на ордени и медали в страната. В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на стоте чана ще ви очароват със своята музикална неповторимост.

Районът на Централните Родопи се отличава преди всичко с изявената си самостоятелност на развитие и с характерните особености на материалната и духовната култура на населението от праисторическата епоха. Най-древните следи от човешко присъствие на територията на Средните Родопи датира от епохата на късния палеолит. Това показват археологическите проучвания в района на хижа "Орфей" до град Девин. Най-интересното и съществено отличаващо района от другите етнокултурни райони през епохата на енеолита е керамиката, открита в при проучването на Ягодинската пещера. 


В Смолянския музей пазят останки от некрополи, които са сигурен източник на за установяването на религиозната, социалната и етническата принадлежност на погребаните. Поради важното стратегическо положение и близостта на планината до сърцето на Османската империя са осъществени три вълни на масови помохамеданчвания. Въпреки оказаната съпротива на голяма част от родопчани е наложена новата религия. Но както траките езичници не приемат бързо и лесно християнството, а запазват част от езическите си обичаи, така и християните в Средните Родопи не приемат исляма изведнъж и изцяло, разказва Анна Булгурова.

В музея „Стою Шишков“ имат една от най-богатите колекции от народни облекла. Тя представя типологичното разнообразие на местните традиционни носии през XIX и първата половина на ΧΧ век и е източник на многостранна информация за бита и традициите в Средните Родопи. Тук можете да видите до 17 носии, всекидневни и празнични, дори сватбени костюми от онова време. Родопската сватба е продължавала няколко дни, тъй като е дълъг цикъл от обредни действия, които осигуряват бъдещо благополучие на младото семейство.

Макет на Ангушевите конаци в с. Могилица

В Регионалния исторически музей в Смолян можете да видите пастирска дърворезба, ковачество, което е тясно свързано с рудодобива, медникарството, най-стария занаят на родопското население. В продължение на векове основен поминък на населението в региона е овцевъдството и свързаните с него занаяти, като тъкачество и много млекопреработването. С макети на къщи е представена родопската архитектура. В музея централно място е отделено на кукерските костюми и маски, свързващи с най-впечатляващите карнавални игри, които в стародавна традиция се провеждат в с. Широка лъка и за кукерите, които обикалят на Стара Марта.

В музея, по интересен начин за децата представят горските обитатели на Родопите.

След като разгледате Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ Смолян, можете да се отправите към някоя от близките туристически забележителности: Каньона на водопадите, скалата Невястата, къщата-музей на унгарския поет и преводач на български народни песни, класическа и съвременна поезия Ласло Наги. Така че не губете време, а посетете тази част на Родопите.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александра Русева, проф. Андреана Ефтимова, Венета Гаврилова, Невена Георгиева и Дарина Ангелова

Студенти коментират думите на 2024 година

Настроени за сериозна равносметка на събитията, белязали отминалите месеци, всяка година леко се озадачаваме от думите, избрани от големи световни речници и издателства като "дума на годината". Вторият поглед обаче и информацията за начина на избор хвърля върху картината друга светлина или най-малкото показва колко различни са вълненията на тези..

публикувано на 24.12.24 в 11:05

Космическата 2024 година

Надпреварата за Космоса е в разгара си и от научна гледна точка годината беше благополучна за космическите технологии и проучвания. Във "Време за наука" Никола Кереков представя най-важните акценти от Космическата 2024 година. Кой стигна до Луната,  какво се случи по пътя към Марс, как върви мисия Уран, кой свири на цигулка в Космоса и..

публикувано на 24.12.24 в 10:58

Японско горско къпане в Естония с д-р Павлина Михайлова

Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото слънце са станали официална държавна политика, а д-р Павлина Михайлова бе в Естония като част от обучаваща програма за прилагане на същия оздравителен метод. Гостенката в "Покана за пътуване" е..

публикувано на 22.12.24 в 12:20
Гл. ас. Ива Станоева

Интересни факти за народните костюми у нас от края на 19-и век

Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители,..

публикувано на 21.12.24 в 08:15

До март 2025 г българските деца могат да участват в конкурс за географска карта

Българска картографска асоциация, със съдействието на Университета по архитектура, строителство и геодезия, организират 14-и Национален конкурс за детска географска карта. Той е като част от Международния конкурс за детска карта "Барбара Печеник" 2025, съгласно условията, определени от Международната картографска асоциация (МКА). "БНР подаде една..

публикувано на 20.12.24 в 17:40