Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян е най-големият музей в Средните Родопи. Създаден е от неговия патрон Стою Шишков през 1935 година. Родолюбив учител, издател, музеен деец и общественик с европейски измерения. Повече за него и историята по създаването на музея ни разказват Александър Богутлиев и Анна Булгурова, екскурзоводи в музея.
Постоянната експозиция в Смолянския музей „Културно-историческо богатство на Родопите от древността до наши дни“ е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси „Праистория“, „Траки“, „Средновековие“ и Етнография, с експозиционни пояси „Традиционно облекло“, „Обреден реквизит“, „Традиционни занаяти“, „Родопска архитектура“ и „Традиции и съвременност“. Още с влизането в музея ни посреща голям портрет на освободителя на Средните Родопи полковник Владимир Серафимов.
На първия етаж може да видим и най-богатата колекция на ордени и медали в страната. В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на стоте чана ще ви очароват със своята музикална неповторимост.
Районът на Централните Родопи се отличава преди всичко с изявената си самостоятелност на развитие и с характерните особености на материалната и духовната култура на населението от праисторическата епоха. Най-древните следи от човешко присъствие на територията на Средните Родопи датира от епохата на късния палеолит. Това показват археологическите проучвания в района на хижа "Орфей" до град Девин. Най-интересното и съществено отличаващо района от другите етнокултурни райони през епохата на енеолита е керамиката, открита в при проучването на Ягодинската пещера.
В Смолянския музей пазят останки от некрополи, които са сигурен източник на за установяването на религиозната, социалната и етническата принадлежност на погребаните. Поради важното стратегическо положение и близостта на планината до сърцето на Османската империя са осъществени три вълни на масови помохамеданчвания. Въпреки оказаната съпротива на голяма част от родопчани е наложена новата религия. Но както траките езичници не приемат бързо и лесно християнството, а запазват част от езическите си обичаи, така и християните в Средните Родопи не приемат исляма изведнъж и изцяло, разказва Анна Булгурова.
В музея „Стою Шишков“ имат една от най-богатите колекции от народни облекла. Тя представя типологичното разнообразие на местните традиционни носии през XIX и първата половина на ΧΧ век и е източник на многостранна информация за бита и традициите в Средните Родопи. Тук можете да видите до 17 носии, всекидневни и празнични, дори сватбени костюми от онова време. Родопската сватба е продължавала няколко дни, тъй като е дълъг цикъл от обредни действия, които осигуряват бъдещо благополучие на младото семейство.
В Регионалния исторически музей в Смолян можете да видите пастирска дърворезба, ковачество, което е тясно свързано с рудодобива, медникарството, най-стария занаят на родопското население. В продължение на векове основен поминък на населението в региона е овцевъдството и свързаните с него занаяти, като тъкачество и много млекопреработването. С макети на къщи е представена родопската архитектура. В музея централно място е отделено на кукерските костюми и маски, свързващи с най-впечатляващите карнавални игри, които в стародавна традиция се провеждат в с. Широка лъка и за кукерите, които обикалят на Стара Марта.
В музея, по интересен начин за децата представят горските обитатели на Родопите.
След като разгледате Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ Смолян, можете да се отправите към някоя от близките туристически забележителности: Каньона на водопадите, скалата Невястата, къщата-музей на унгарския поет и преводач на български народни песни, класическа и съвременна поезия Ласло Наги. Така че не губете време, а посетете тази част на Родопите.
Настроени за сериозна равносметка на събитията, белязали отминалите месеци, всяка година леко се озадачаваме от думите, избрани от големи световни речници и издателства като "дума на годината". Вторият поглед обаче и информацията за начина на избор хвърля върху картината друга светлина или най-малкото показва колко различни са вълненията на тези..
Надпреварата за Космоса е в разгара си и от научна гледна точка годината беше благополучна за космическите технологии и проучвания. Във "Време за наука" Никола Кереков представя най-важните акценти от Космическата 2024 година. Кой стигна до Луната, какво се случи по пътя към Марс, как върви мисия Уран, кой свири на цигулка в Космоса и..
Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото слънце са станали официална държавна политика, а д-р Павлина Михайлова бе в Естония като част от обучаваща програма за прилагане на същия оздравителен метод. Гостенката в "Покана за пътуване" е..
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители,..
Българска картографска асоциация, със съдействието на Университета по архитектура, строителство и геодезия, организират 14-и Национален конкурс за детска географска карта. Той е като част от Международния конкурс за детска карта "Барбара Печеник" 2025, съгласно условията, определени от Международната картографска асоциация (МКА). "БНР подаде една..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg