„В тишината на един тъжен и белязан от мъка град, Кремона, Италия,…после звукът на нашата цигулка, чийто глас бихме разпознали измежду хиляди. Гласът на нашата цигулка Марино – плод на нашите усилия и труд, излязла изпод моите ръцете и тези на съпруга ми Христо през 2015 година.
Ураган от емоции, красотата на звука се носи над целия град... От Кулата на катедралата изпълнението на Лена Йокояма изпълва празните улици и площади, промъква се по домовете и милва душите ни.
Послание за надежда към всички... и после пак тишина...
Благодарим ти, Лена! Благодарим на „Про Кремона“ и авторите на това фантастично и емоционално видео“, пише Ева Марино към видеото на италианската организация „Про Кремона“, което разтърси хиляди хора от целия свят по време на изолацията.
Споделено от милиони в социалните мрежи, въздействащото изпълнение на Лена Йокояма с цигулката на Ева и Христо Марино се превърна в символ на надеждата, която идва от един от най-силно засегнатите градове от пандемията с коронавируса – Кремона.
Изкуството и звуците на цигулката Марино дават надежда по време на изолацията
„За нас беше невероятна емоция, че нещо от нас подпомага хората да превъзмогнат тези трудности. Това, което се случи тук, беше 100 пъти по-силно от усещането за тази криза в България. Преживели сме много трудности, но в този случай ставаше въпрос за оцеляване. Все още няма обяснение за това, което се случи в Кремона, защо има толкова много жертви и случаи на заразени и починали в един толкова малък град от 80 000 души“, казва Христо Марино.
Кремона е най-пострадалият град от кризата с коронавируса в цяла Италия. По последни статистически данни са заразени близо 6500 души и 1500 са починалите. Ева и Христо познават много хора, които се разболяват и си отиват от вируса.
„Това, което ни спаси, е, че домът и ателието ни бяха на едно място. Абсолютно целият град беше потънал в тишина и единствено се чуваха често преминаващите линейки, сирените и камбаните. Звуците на цигулките, които се чуваха от ателиетата, бяха единственото положително, зрънцето на надеждата, от което имахме нужда всички в този динамичен труден момент. Имаше дни, в които над града кръжаха хеликоптери, които пренасяха болни към Кремона и от нашия град към други болници. Цялата болница тук, която е в края на града, беше трансформирана изцяло за лечение на Ковид и паралелно отвън беше издигната палаткова болница“, споделя Ева.
Вирусната криза и отражението ѝ върху лютиерското изкуство
„Лютиерското изкуство също е силно засегнато от вирусната криза. За съжаление това е болната ни тема, защото в Кремона има 1500 лютиери, а цигулките ни са хляб. Това е един град, който произвежда и прави цигулки за целия свят. Той е като меката на цигулката. Проблемът е, че нашите контакти и работа ни са свързани с този динамичен свят, който няма граници. Музикантите са хора, за които никога не е имало граници дори и по време на войни и каквито и да е катаклизми в света, защото те не са имали проблем с пътуванията. А в момента тяхното изкуство е спряно“, обяснява Христо. Той споделя, че заради пандемията са отложили срещи от Ню Йорк, Израел и Япония с музиканти, които е трябвало да дойдат в тяхното ателие, за да си изберат цигулка.
„Надяваме се, нещата да се оправят бързо, за да не се загуби връзката между музикант и лютиер, която е много важна за голямото изкуство. Ние продължаваме да работим и произвеждаме инструменти, но нашите цигулки трябва да поемат по пътя си, да намерят музикантите си. А това означава да се пробва. Музикантът трябва да обикне инструмента. Те стават едно цяло. Много е интересно“, разказва още Христо.
Магията да сътворяваш звука: Ева и Христо изработват заедно своите цигулки
Ева и Христо Марино завършват лютиерското училище в Кремона и отдават целия си живот на това изкуство и занаят. Изработването на една цигулка може да отнеме години, докато двамата майстори стигнат до съвършения звук. Инструментите им са притежание на едни от най-големите музиканти в света, сред които е и Лена Йокояма, която се влюбва в тяхната цигулка.
„Много хора се питат как е възможно двама души да правят едно и също нещо. Процесът е невероятен, защото имаме два типа усещане за нещата – едното е мъжкото в мен и женското в Ева. Когато започнем да работим заедно, има една двойна проверка, различно усещане към инструмента. В началото всеки от нас самостоятелно изработваше цигулките си, но откакто започнахме да го правим заедно, нещо се промени. Нямам представа, може би сме станали по-добри. Но с това преплитане на мъжкото и женското се получава тази магия“, споделя Христо.
За магията да изработваш цигулките Ева допълва:
„Частица от душевността на майстора влиза в инструмента и там е магията. Частица от твоя характер дори влиза в самата цигулка и след това идва ред на музиканта, който я избира. Това е най-важното – дали ще я хареса или не, дали ще се влюби в инструмента.“
Животът продължава
Разказът на Ева и Христо завършва с оптимизъм:
„Ние силно вярваме, че хората на изкуството и хората, които консумират изкуство, имат нужда от него. Така както тялото има нужда от храна, така и хората, които се хранят с изкуство, ще продължават да имат същата потребност, независимо че в момента социалният и физическият контакт е ограничен. Музикантите, които си търсят цигулка, ще продължат да го правят и да очакват момента, в който вече свободно ще могат да се движат. Оставаме положителни и вярваме, че нещата ще продължават да се случват и след пандемията“, завършва Христо.
„В моменти като този всичко губи смисъл и си даваш сметка, че човешкият живот и здраве са най-важното и когато ги имаш, абсолютно всичко е възможно. Пандемията е за всички и всички заедно трябва да намерим сили в себе си и да продължим напред“, категорична е Ева.
Видеото на италианската организация „Про Кремона“ с изпълнението на японската цигуларка Лена Йокояма
Среща с героите от документалния филм „От Кремона до Кремона“ на режисьорката Мария Аверина след разговора с нея в „Артефир“.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg