Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За паметниците – от патос към обругаване

Обезглавената статуя на Христофор Колумб в Бостън
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сакрализираните разкази за историята използват паметниците за собствена илюстрация. В определени периоди това води до жестоко отношение и разрушаване. Неслучайно и до днес винаги когато се заменя една империя с друга, една религия с друга, паметниците на предишната биват жестоко обругавани. Дали днес сме в такъв период и какво променя това? Паметниците като еманация на паметта и разрушението или още нещо за проклятието „Колумб“, Статуята на свободата и българския контекст коментира журналистът Петър Къдрев в ''Нашият ден'':

"За голяма част от нас паметниците са се превърнали в нещо като олтари на националния (или общностен) мит. Моето лично желание, моята надежда е, че светът върви в една посока към демитологизиране на своята история, на едно десакрализиране и едно по-спокойно отношение към миналото. Към едно дефиниране на националното и на локалното по-скоро чрез настоящето, не толкова чрез миналото. Ако успеем да постигнем това, ние ще можем, от една страна, и по-лесно да се разделяме с паметниците. От друга страна, в една по-малка степен да желаем да махаме паметници.

В последните събития, които виждаме и в САЩ, и във Великобритания, както и всичките дебати между Гърция и Северна Македония, историческите дискусии между България и Северна Македония, смятам, че не водят точно до десакрализиране на историята. Напротив, те активират антагонистичните митове. 

Докато въпросът примерно за расизма има ясни морални измерения, поставен на митологично равнище, нещата вече стават много по-сложни, там се провокират едни ирационални и дълбоки емоции, които замъгляват разбирането и определянето на добро и зло в голяма част от носителите на тези исторически наслагвания

Не мисля, че епохата може да бъде разрушена – миналото не е нещо, което може да бъде променено. Опитите за заличаване и промяна на миналото са най-безплодните опити, защото миналото е единственото непроменимо нещо

Наблюдаваме по-скоро изместване на едни разграничителни линии в обществото – между добро и зло, между различните общности... Те не са нови линии, но това говорене връща света към всички комплекси на общността, които съществуват на психологическо равнище.

Голяма грешка е тази, която правят някои политици, да допускат да бъдат въвлечени в този стар дебат.

Протестите срещу расизма, които биват свързвани с отношението към определени паметници, се явяват и съществена точка от дневния ред и на Европа. Социалният антрополог Харалан Александров коментира темата:

Хора тъпчат съборената статуя на Христофор Колумб пред щатския парламент в Сейнт Пол, Минесота"Не е изненадващо, че Европейският парламент поставя въпроса за бунтовете и за паметниците, тъй като Европа е въплъщение на паметта на доминиращата цивилизация на тази планета и в някакъв смисъл може да бъде разглеждана като паметник. Паметниците не просто носят историята, а символизират и авторитета на бащите-основополжници, които са създали света такъв, какъвто го познаваме, и които репрезентират тази цивилизация. Атаката срещу паметниците може да бъде интерпретирана не просто като атака срещу историята и миналото, а като атака срещу културата и цивилизоваността

Разрушението, вкл. разрушението на паметници, е свързано с усещането за власт, за сила, за промяна, особено ако е натрупано голямо социално и културно напрежение, ако хората, които го правят, идват от социалното дъно, от низините, които периодично имат нужда да покажат, че присъстват. Това е знак, че обичайните методи за включване на изключените, за създаване на усещане за значимост, например през социалните мрежи, вече не вършат работа. 

Парадоксът на нашето време е, че все по-голяма част от хората са все по-излишни. В относителни измерения никога не сме живели по-богато и по-благополучно (това важи и за гетата) и същевременно никога не е имало по-ужасяващо усещане за изключеност, за безсмисленост, за безперспективност и глухота. Това е така поради природата на самоускоряващото се развитие, характерно за капитализма. Това е установено от от Маркс. Капитализмът, който драматично разделя хората на малък креативен неудържим елит и все по-големи маси изключени, излишни и безсмислени хора, които обитават не само икономически, но и културни гета.

Забележете, че бунтовете в Америка започнаха в деня, в който беше изстрелян първият частен космически кораб! Връзката е очевидна. Това е триумфът на индивидуализма. На Мъск планетата му е тясна..."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55