„От сърце може да бъде приветствана първата централна партия на младата Румяна Барева в Националния ни оперен театър. Една Християния обаятелна, одухотворена, с овладяна конструкция на ролята и преодолени трудности на вокалния стил.“ Думи на Розалия Бикс, отпечатани след премиерата на „Зографът Захарий“ от Марин Големинов играна на 17 октомври 1972 година.
По същия повод Елиана Митова споделя: „Помня дебюта ѝ в Софийската народна опера – Християния в операта „Зографът Захарий“ на Марин Големинов, нежна и обаятелна в младостта си и същевременно някак необикновено вглъбена, сериозна, ангажирана с трудната вокална и сценична задача. Именно това качество Румяна Барева съумя да съхрани и да доразвие щастливо през годините – професионалния подход, задълбоченото музициране, чувството, че трябва непрекъснато да работиш, да изискваш все повече и повече от себе си, за да се доближиш до голямото майсторство.“
Румяна Барева расте пред очите на леля си, която е една от най-големите оперни певици за времето си. Близостта с Лиляна Барева и нейните съвети, Румяна приема като безценно богатство. Още по-ценно обаче е умението ѝ да създаде свой собствен и отличителен образ на оперната сцена.
В Консерваторията Румяна Барева учи при Цветана Дякович и Любомир Пипков. Още в студентските години талантът ѝ прави много силно впечатление. От Софийската опера я канят да замести Мария Димчевска, която е бременна, като Сузана в „Сватбата на Фигаро“. По време на репетицонния процес, а след това и на спектаклите, Барева прави много сериозна заявка за бъдеща кариера и е високо оценена от диригента Асен Найденов. Малко по-късно участва в изпълнение на „Годишните време“ на Хайдн, веднага след което Добрин Петков я кани в Пловдив за ролята на Памина във „Вълшебната флейта“.
През 1972 година печели конкурс за стажант-артист в Софийската опера и става солист съвсем скоро след това.
Лауреат е на V общобългарско състезание за певци и инструменталисти, а от конкурса Пражка пролет получава първа награда. На VI международен конкурс за млади оперни певци, Съюза на българските композитори ѝ дава награда за най-добро изпълнение на роля в опера от български композитор за Севина от „Лето 893“ от Парашкев Хаджиев.
Румяна Барева е една от певиците с най-голям и разнообразен репертоар. Пее в опери от Перголези, Моцарт, Гуно, Доницети, Верди, Бизе, Пучини, Мусоргски, Прокофиев. Изпълнява огромен брой български творби от Големинов, Пипков, Хаджиев, Черкин, Димитър Тъпков, Димитър Христов, Тодор Попов.
Голям акцент в пътя ѝ е кантатно-ораториалният и особено камерният репертоар, който певицата определя като затрогващо и интимно преживяване.
Националното турне "Музикална магия" на Плевенската филхармония и маестро Йордан Камджалов със солист Атанас Маринов продължава с концерти в района на южното Черноморие. Обичаните музикантите ще гостуват в Созопол, Карнобат, Бургас и Несебър. Програмата на концертите включва произведения от бележити композитори като Панчо Владигеров,..
Eха! Защо не съм при вас в прохладен Балчик! Но-о-о-о... ще бъде горещо, ама много горещо в мош-пита и се налага да приключа с подготвителните дейности и да приведа в абсолютна готовност пълното бойно снаряжение, защото над 50 банди – все актуални имена, ще озвездят трите сцени, на които ще разгърне най-големият български фестивал за рок и метъл..
Балчик се превърна в център на културния живот с две значими събития – Седмицата на италианската култура и фестивала "Дни на класиката" . В неделя бе открита "Седмицата на италианската култура", а в събота започна едно от най-чаканите събития в града – "Дните на класиката". Сава Тихолов , началник отдел "Култура, протокол и връзки с обществеността" в..
На 21 януари 2024 г. се навършиха 100 години от рождението на една велика българка, която има кратък но впечатляващ живот с множество изяви у нас и по световните оперни сцени; наричана от италианската преса "българската Тебалди" – Катя Попова. Родена в Плевен, но покорила сърцата на любители и професионалисти в най-големите оперни театри и концертни зали..
16 юли Свири Филхармонията на Осло с диригент Клаус Макела. 3.00 часа – Джулия Пери (1924-1979), Кратка пиеса за малък оркестър. 3.09 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Концерт за виолончело № 1 в Ми бемол мажор, оп. 107. Солист: Сол Габета (виолончело). 3.38 часа – Петерис Васкс (р.1946), Gramata cellam (The Book) – втора част, Долчисимо. Изпълнява..
В Лисабон бяха открити Европейските игри за трансплантирани и диализирани. Спортистите се състезават в различни видове спорт – лека атлетика, тенис, тенис на..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
Днес в София се откри XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). В Националния студентски дом на пл. "Народно събрание"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg