Живеем в средище на истории със силна разказваческа традиция, където обаче няма оформен жанр за т.нар. „storytelling“. Затова ѝ Мария Касимова-Моасе определя своите комични фантасмагории като разказвачески етюди. Или „Свободно падащи истории“ – представлението, което преди дни имаше ново издание. То върна аудиторията към позабравни, но базисни моменти, когато един човек застава пред други хора и просто им разказва.
Всеки разказ има свой, индувидуален ритъм. Историите са такива, кавито са и хората в публиката на разказваческото шоу. Какво ще падне от джобчето с истории на Мария Касимова зависи от емоциите, усещанията и настроението – нейните и тези на хората, които я слушат. Тя обича да разказва. Обича и традицията на разказване. Тази любов към разказа се заражда още в детските ѝ години. Някъде в Балчик, на маса, заобиколена от актьорите на Сатиричния театър.
„Това е един скрит процес, който, когато съпреживяваш с други хора, е фантастичен. Защото всички в крайна сметка сме някъде на полето на приказното. На нещо, което ни кара да се смеем, да поплачем, да сме възторжени“, споделя нещоправачката Мария. Тя се определя именно така – като инструмент, който има задачата да подбере най-вкусните думи за разказване.
„Най-красивото е, че в процеса на разказването всяка история се довършва във всяка една отделна душа“, казва още Мария Касимова-Моасе. Тя открива допълнението на историите си в очите на слушателите им. През тях тя вижда силата на думите, от които се получава едно съвместното пътуване през въображението и езика.
Човек има нужда да се припознае в нечия история и да се открие в откритото от някой друг преди него. Разказът дава именно това. Прави и най-важното – буди любопитството у хората. А как един човек, който обича да разказва истории, се превръща в разказвач Мария Касимова, която вече е готова за разказвачески маратон, споделя в звуковия файл.
Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите. В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..
Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят. Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..
Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..
Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното". В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..
Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..
С два концерта на 14 и 17 февруари в зала " Катя Попова " в Плевен и в зала " България " в София, Плевенската филхармония ще представи..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в..
Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg