Живеем в средище на истории със силна разказваческа традиция, където обаче няма оформен жанр за т.нар. „storytelling“. Затова ѝ Мария Касимова-Моасе определя своите комични фантасмагории като разказвачески етюди. Или „Свободно падащи истории“ – представлението, което преди дни имаше ново издание. То върна аудиторията към позабравни, но базисни моменти, когато един човек застава пред други хора и просто им разказва.
Всеки разказ има свой, индувидуален ритъм. Историите са такива, кавито са и хората в публиката на разказваческото шоу. Какво ще падне от джобчето с истории на Мария Касимова зависи от емоциите, усещанията и настроението – нейните и тези на хората, които я слушат. Тя обича да разказва. Обича и традицията на разказване. Тази любов към разказа се заражда още в детските ѝ години. Някъде в Балчик, на маса, заобиколена от актьорите на Сатиричния театър.
„Това е един скрит процес, който, когато съпреживяваш с други хора, е фантастичен. Защото всички в крайна сметка сме някъде на полето на приказното. На нещо, което ни кара да се смеем, да поплачем, да сме възторжени“, споделя нещоправачката Мария. Тя се определя именно така – като инструмент, който има задачата да подбере най-вкусните думи за разказване.
„Най-красивото е, че в процеса на разказването всяка история се довършва във всяка една отделна душа“, казва още Мария Касимова-Моасе. Тя открива допълнението на историите си в очите на слушателите им. През тях тя вижда силата на думите, от които се получава едно съвместното пътуване през въображението и езика.
Човек има нужда да се припознае в нечия история и да се открие в откритото от някой друг преди него. Разказът дава именно това. Прави и най-важното – буди любопитството у хората. А как един човек, който обича да разказва истории, се превръща в разказвач Мария Касимова, която вече е готова за разказвачески маратон, споделя в звуковия файл.
Художествената галерия "Станислав Доспевски" - Пазарджик гостува в София, представяйки за първи път в столицата колекцията "Стоян Василев". Това е възможност за публиката в София да се потопи в магията на произведенията на един от най-големите пейзажисти в българското изобразително изкуство, художникът, който превръща старите улици, пазари и..
Журналистът Иво Тодоров създаде първия български компактдиск с музика, генерирана от изкуствен интелект. Компилацията е със заглавие "Обещай да ме целунеш" и съдържа 14 композиции, направени от Suno АI, като мелодиите и вoкалите са генерирани изцяло от платформата. 12 от текстовете на песните са по стихове на Иво Тодоров от последната му книга..
Възкресия Вихърова поставя "Съзвездия" от Ник Пейн. В премиерния спектакъл участват Антоанета Петрова и Цветомир Лазаров. Сценографията е на Зарко Узунов, композитор – Емилиян Гацов (Елби). Ник Пейн се увлича от различни теории, като квантовата механика и се опитва да ги внуши в пиесата си. Това е било огромно предизвикателство за Вихърова...
"И леглото ни е зеленина" е дебютен роман на Виолета Радкова. Редактор на книгата е Борис Минков, художник – Люба Халева. Виолета е завършила английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", с магистратура по британска и американска литература. Заедно с Михаил Минчев е съавтор на книжния подкаст "Четене му е майката". Писателят Христо..
Автор: Велизара Сърчаджиева Трилърът "Конклав" спечели в категорията "Най-добър филм" на наградите БАФТА , предадоха световните агенции. Филмът за папския конклав и драмата "Бруталистът" триумфираха на снощната церемония. Лентата "Конклав", режисирана от Едуард Бегер, беше номинирана в най-много категории от всички останали, цели..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg