Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Доц. д-р Николай Марков – „В борба срещу невидимите убийци“

| обновено на 21.09.20 в 16:26
Доц. д-р Николай Марков
Снимка: Божидар Любенов

В своята най-нова книга – „В борба срещу невидимите убийци“ – доц. д-р Николай Марков от Националния исторически музей изследва представите на балканските народи и тяхното отношение към заразните болести и ваксините през Средновековието и през Османския период.

За първи път в едно от предишните предавания доц. д-р Марков споделя, че негов прадядо е Марко Тотев – една легендарна фигура от градския фолклор. А всъщност този човек е бил изключителен адвокат. Той няма загубено дело. И следвайки своята прословута педантичност, успява да осъди дори и Народното събрание от този период заради непрецизно изписан закон. А историята на фамилията е любопитна. Двамата му сина – Георги и Никола – са генерали в Българската армия, до пенсионирането им през 1941 г. За съжаление неговият образ става нарицателен заради поредицата от несполуки, които го преследват през целия му бурен живот.

Доц. д-р Николай Марков проучва и исторически факти в много други области. Интересна е историята на похода на Амедей VI Савойски, наречен Зеления граф, по българските земи.

В това предаване е засегната и темата за ролята на българските музеи по време на пандемия и след това… Във връзка с пандемията той споделя, че някои чудесни идеи от музейните планове са били изоставени. „Във всеки случай, аз искрено се надявам, че точно тези събития, които се случват днес в страната и в частност в музеите ни, ще ни дадат възможност да бъде поставен за пореден път въпросът за мястото и ролята на музеите в българското общество, а защо не и в световното.“ – споделя доц. д-р Марков и допълва – „Ние все по-тясно трябва да привързваме работата на музеите към училищата, към образованието."


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Портрет на Александър фон Хумболт от Йозеф Карл Щиле (1843)

Откривателят на природата – Александър фон Хумболт 

През по-голямата част от дълголетния си живот Александър фон Хумболт бил смятан за най-важната фигура в научния свят, а трудовете му оказват трайно влияние върху Дарвин, Уърдзуърт, Гьоте, Мюър, Торо и др. Неговите открития коренно променят разбирането за природния свят и поставят основите на съвременно екологично движение, а идеите му за функционирането..

публикувано на 26.10.20 в 17:15

Бергман, бащата

Лин Улман е известна норвежка писателка с шест издадени романа, преведени на много езици, а първият ѝ роман на български „Неспокойните" е номиниран за Наградата за литература на Северния съвет. Разказът се движи по ръба на документалното и на спомена за нейните родители – актрисата Лив Улман и режисьора Ингмар Бергман. Доминантата обаче е върху Бергман..

публикувано на 26.10.20 в 14:52
Иван Мудов, Фрагменти (кутия №3), 2002-2007

25 години Институт за съвременно изкуство – София

Институтът за съвременно изкуство – София е сред най-дълго съществуващите и активни неправителствени организации, занимаващи се с визуално изкуство в България. Неформалното му съществуване се корени още в 80-те, когато се изграждат отношенията на колегиалност, приятелство и доверие между основателите му.  Ключов стимул за създаването му е участието на..

публикувано на 26.10.20 в 14:10
Емил Янев (вляво) и Петър Райжеков

Свобода

В епизод 390 „Трамвай по желание“ среща своята публика с актьора Петър Райжеков, мениджър на открита сцена „Сълза и смях“ и председател на настоятелството на читалище „Славянска беседа“. Обединени и разклонени, фамилиите Шопови и Райжекови оцветяват българския театрален живот повече от 100 г. Легендарната Мара Шопова е наричана "Светилникът на Стара..

публикувано на 26.10.20 в 11:45
Вера Мутафчиева

Вера Мутафчиева – будител на съвременна България

“Благодаря ти, Господи, че ми вдъхна нахалство да пропиша, че ме сподоби с такъв калабалък от измислени човеци. Радвах им се, сякаш изненадващо ги срещам, вниквах в личността им, ядосвах се, ако разкалят терена. Живот, докрай реален. А аз пък, макар неканена, бях се озовала сред тях и нямаше начин да се отърват от мене.” – пише Вера Мутафчиева в своите..

публикувано на 26.10.20 в 11:40