Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сръбско-българската война – премълчани или пропуснати факти

„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски
Снимка: Wikipedia

На 6 септември се отбелязаха 135 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Известно е, че този акт не е добре приет от съседните държавици, тъй като с присъединяването на Румелия към Княжеството, то удвоява площта си, с което изменя значително съотношението между силите на Балканите и се превръща в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя.

Само два месеца по-късно Кралство Сърбия обявява война на Българското княжество. От тази дата също ни делят точно 135 години. Но сръбската агресия срещу новородената ни държава съвсем не е неочаквана и вероломна, както сме учили по някогашните соц учебници. Защото още през 1881 г. сръбският крал Обренович уведомява Великите сили, че ще нападне веднага България след евентуалното обединение между Княжеството и Източна Румелия.

Как реагират братята ни по Христова вяра и техните крале в Гърция и Румъния, какви са териториалните им претенции към нас? Кои от Великите сили – Германия, Австро-Унгария, Русия и Великобритания са на страната на България и кои са против нея в тази братоубийствена война? Каква е ролята на Александър I Батенберг, наречен Князът на Съединението, в битката срещу нашествениците? Преувеличени ли са неговите заслуги за победата, или продължават да се пренебрегват?

Какво се знае и не знае за онези трагичните, но и епични дни на покруси и победи на бойното поле? И днес – живеем ли със съзнанието, че едва 23 години след боевете при Сливница България най-сетне окончателно се освобождава и се самообявява за независима?








Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Чрез кохлеарни импланти може да се възстанови слухът

Освен с високотехнологичното си производство "Сентилион" се гордее с ежедневната си кауза – да помага на стотици българи да бъдат част от красивия свят на звуците. Компанията е официален представител за България на световния лидер във високотехнологичните имплантируеми решения при слухова загуба MED-EL Австрия. Благодарение на сътрудничеството между..

публикувано на 26.04.24 в 14:10

Фестивал "Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" организират в с. Ловчанци

"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община Добрич на 28-и април.  В него са включени четири задачи за всички участници – певческа, танцова, кулинарна и игри от миналото, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Стоян Варналиев –..

публикувано на 26.04.24 в 11:15
Паметник на партиарх Евтимий

Патриарси и екзарси

Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..

публикувано на 25.04.24 в 12:20
Проф. Румен Кастелов

Застраховка "транспортен травматизъм"

В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..

публикувано на 25.04.24 в 08:23
Арменско цивилно население ескортирано от османски войници към затвора в Мезире, април 1915

109 години от арменския геноцид

Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..

публикувано на 24.04.24 в 07:55