Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

112 години от рождението на Марин Големинов

Снимка: личен архив

На 28 септември се навършват 112 години от рождението на големия български композитор, диригент и музикален педагог Марин Големинов. Възпитал поколения музиканти, акад. Големинов формира с творчеството си характерни за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и неговото авторско претворяване.

Роден е през 1908 година в Кюстендил. Завършва ДМА (дн. НМА “Проф. П. Владигеров”) през 1931 година. Учи цигулка при проф. Т. Торчанов и теоретични дисциплини при проф. Добри Христов и проф. Н. Атанасов. През 1931­34 следва в Scola Сantorum в Париж, където учи композиция при проф. Венсан Д`Енди, Пол льо Флем и Алберт Бертлен. Посещава лекции по композиция при Пол Дюка в Eсole Normale de musique, както и лекции по музикална теория, естетика и литература в Сорбоната. 

През 1934 се завръща в България и става член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика”. Свири втора цигулка в известния квартет “Аврамов” (1935­-38). Един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент (1936­38). През 1938 заминава за Мюнхен, където една година специализира композиция при проф. Йозеф Хаас, проф. Х. Кнапе и дирижиране при проф. Карл Еренберг в Академията за музика. От 1943 в продължение на четири десетилетия е професор в ДМА по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция. В периода 1954-­56 година е ректор на НМА. Директор на Софийската опера (1965­-67). Носител на наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет (1976). Член на БАН, академик (1989).

Автор е на четири опери, две танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; четири симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; осем струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители. Публикува 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина.

Запис от Златния фонд – как е написал „Нестинарка“ – можете да чуете в звуковия файл.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Самобитният талант Патриция Копачинская

„Най-вълнуващият цигулар на нашето време“ е единодушното мнение на публиката след концерт на цигуларката Патриция Копачинская . Наричат я още „музикален екстремист“, заради неповторимото звучене на нейната цигулка и сценичното присъствие, което няма аналог. „Хората са съсредоточени върху съвършенството и глазурата. Те искат да видят една перфектна..

публикувано на 25.07.21 в 07:35

Джузепе ди Стефано като Каварадоси в „Тоска“ на Пучини

На днешния ден, 24 юли преди 100 години е роден Джузепе ди Стефано . Съдбата го бе дарила с неземно красив глас и неустоим сценичен чар, които довеждаха публиката до екстаз… Записът, който може да слушате на 24 юли от 20 часа , е продуциран от EMI през 1953 година – част от златната колекция регистрации на легендарното трио Мария Калас, Джузепе..

публикувано на 24.07.21 в 08:05
Проф. Виктор Чучков

Проф. Виктор Чучков – истории от моя живот

В разгара на лятото по желание на слушателите, програма „Христо Ботев” излъчва музикални предавания, които са предизвикали голям интерес в радиоаудиторията. Сред тях е „Музикалната вечер”, посветена на проф. Виктор Чучков. Талантливият български пианист и композитор е също обаятелен разказвач. В неговата богата артистична биография се вплитат..

публикувано на 23.07.21 в 07:50

По следите на музикалната история в концерта във „Варна, музиката и морето“

На музикална разходка от миналото към настоящето на брега на морето ни канят във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ с втория концерт от серията в програмата, посветена на 100-годишнината от обявяването на Варна за курортен град. Концертът ще има още няколко издания, като предстоящото е на 25-и юли от 21 часа, на лятната сцена..

публикувано на 22.07.21 в 18:41

„Мария ди Роан“, опера в 3 действия от Гаетано Доницети

Либрето: Салваторе Камарано. Първо изпълнение: 5 юни 1843 г. в Кертнертор театър, Виена. Действащи лица: • Рикардо, граф дьо Шале – тенор; • Енрико, Херцог ди Шеврьоз – баритон; • Мария, графиня ди Роан – сопрано; • Армандо ди Гонди – тенор; • Фиеско – бас. За операта „Мария ди Роан“ е 64-тата опера на Доницети и една от най-зрелите творби на..

публикувано на 22.07.21 в 08:15