Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Глухите у нас очакват официалното признаване на българския жестов език

БНР Новини
Николай Нинов
Снимка: Ася Чанева

„Законопроект за българския жестов език е внесен в Парламента още преди четири години, но не срещна подкрепа от депутатите и дори не беше предложен за гласуване, казва Николай Нинов. Тогава още нямаше научно изследване, което да докаже съществуването на жестовия език като отделен език в България. Преди 2 години научни експерти, лингвисти доказаха наличието на български жестов език и се създаде специализиран речник.

На деня на жестовите езици - 23 септември премиерът обяви, че МС ще внесе в Парламента проектозакон за признаването на българския жестовия език в България. Очакваме скоро той да се разгледа в комисиите в Парламента и да се гласува.

Утвърждаването и приемането на българския жестов език ще повлияе на защитата на човешките права на глухите, ще им даде достъп до информация, ще даде възможности за по- високо ниво на образование на глухите, ще спомогне за тяхното развитие, ще създаде приобщаваща среда и ще защитава техните права във всички институции чрез осигуряване на превод“ казва Николай Нинов.

Той апелира към използването на термините: „хора с увреден слух или „глухи“, а не „глухонеми“, защото глухите хора не са неми, те просто не използват гласа си, когато използват жестовия език помежду си.

„Инициативата да се преформулира думата „глухонеми“ с „глухи“ е много позитивна и в правилната насока, това е и световната тенденция. В света се използва думата deaf глух.“ – казва Нинов.

Николай Нинов се надява все повече хора да разбират и да употребяват правилно думите, защото хората са с различна степен на увреждане на слуха –  има хора, които са родени глухи с различни по степен затруднения в говора, има късно оглушали хора с напълно запазен говор, слабочуващи, тежкочуващи, сляпо-глухи, а процентът на хората с увреден слух, които изобщо не могат да говорят е нищожен.

„СГБ и нито една от организациите за глухи нямат нищо общо с хора, които разпространяват на картончета с азбуката на българския жестов език. Ние не предприемаме такива кампании по този начин да се събират пари за каквито и да било центрове.

Тази заблуда и злоупотреба е една жестока манипулация, която подрива авторитета на организациите, които работят с глухи.

Апелирам към цялата българска общност за съпричастност с всички глухи хора и искрена човешка подкрепа към правата на глухите в България.“



Над 6500 са езиците в целия свят. Сред тях има и езици, които не се изговарят, думите и фразите в тях не се произнасят на глас, тези езици не могат да се чуят, но се използват от 70 милиона глухи по света. 34 милиона са децата по света с увреден слух. 

Глухи хора има сред всички културни, езикови и етнически малцинства по целия свят.

Ако не се предприемат адекватни действия, до 2030 г. се предполага, че ще има близо 630 милиона души с увреждаща загуба на слуха. До 2050 г. броят им може да нарасне до над 900 милиона – един на всеки 10 души ще има увреден  слух.

В България има около 120 000 души с различна степен на слухова загуба, над 12 000 души с висока степен на увреждане на слуха и близо 250 000 души с някаква степен на увреждане на слуха.

Над 200 са жестовите езици, които се използват от хора с увреден слух по света.

Българският жестов език има над 100 годишна история и, точно както и българският говорим език, се развива и обогатява постоянно.


Немският сурдопедагог Фердинанд Урбих създава първото частно училище за глухи на Балканите в София през 1898 г., с което слага началото на сурдопедагогиката в България, оттогава започва и развитието на българския жестов език и неговото преподаване.

В България има няколко организации, работещи за и с хора с увреден слух, но официалната е Съюзът на глухите в България, който съществува от 1934 г., а една от неговите мисии е признаването на български жестов език за официален език в България.

От 2015 г. председател на СГБ е Николай Нинов.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Околийски, управляващ офиса на СЗО в България

Доц. Околийски: Пандемичната умора води до неспазване на мерките

Броят на случаите на Covid-19 в света се е увеличил през миналата седмица с над 2,8 милиона души, което е най-големият ръст от началото на пандемията, показват данни на Световната здравна организация. 2569 нови случая на Covid-19 са регистрирани у нас през изминалото денонощие. Това е най-голямата бройка установени случаи на заболяването на..

публикувано на 28.10.20 в 12:07

Просвещението е повече от образование

Кому са нужни будителите във време, в което всички са грамотни, образовани и квалифицирани като работна ръка? И вероятно за да отговорим на въпроса, трябва да вникнем в разликата между образованост и просветеност – на това навежда разговорът с философа Тодор Тодоров. " Просвещение е мръсна дума в съвременния свят. Свикнали сме с клишето, че просвещението..

публикувано на 28.10.20 в 11:34
Д-р Пламен Димитров

Д-р Пл. Димитров: Има ясни индикации за масова и отричана колективна невроза

Как от екзистенциалната тревожност – страховете за здравето и живота – в най-бедната и корумпирана страна в ЕС, според всички статистики, може да се пробуди подсъзнателно търсене на нови герои, спасители и будители.   Социалният психолог д-р Пламен Димитров коментира темата в "Нашият ден": " В момента целият свят съпреживява една засилена екзистенциална..

публикувано на 28.10.20 в 09:57
Доц. д-р Анелия Касабова

„Европейският Левиатан“ и наследството на следвоенната медицина

"Болестите, са онова, които границите и националните държави не са могли да спрат. “Нито Желязната завеса, нито националните граници са могли да спрат разпространението на епидемиите. Необходими са били обединени усилия за тяхното овладяване“, разказва българският учен доц. д-р Анелия Касабова.  Не се случва често български учен, още повече с хуманитарна..

публикувано на 28.10.20 в 09:52

Бюджет 2021 – антипандемичен или фискално безумие

За силните страни на Бюджет 2021 и за рисковете, които носи моментното разпределение на парите на държавата. Дали е лошо да се харчи повече през следващата година, и как ще се отрази на бизнес средите предложението за повишаване на минималния доход на българите. Проектобюджетът за 2021 г. се разглежда днес в Националния съвет за тристранно сътрудничество,..

обновено на 27.10.20 в 14:41