Омразата не е мнение, а проявите й не са дребно хулиганство

Съвсем наскоро в Пловдив станахме свидетели на изблик на насилие от непълнолетни към техни връстници. Проблемът с хомофобията в обществото ни не е от вчера, достатъчно е да припомним 25-годишния студент по медицина, Михаил Стоянов, който беше убит на 30 септември 2008 г. от от група младежи, които пред полицията оправдали действията си с това, че „прочиствали“ парка от гейове.

Не са малко младежите, които напускат страната, заради нарастваща агресия и неприемане на различните. Същевременно у агресорите расте чувството на безнаказаност.

Правозащитни организации от години настояват за промени в законодателството и необходимостта да подобрят защитата на уязвимите групи и да се противопоставят на речта на омразата и престъпленията мотивирани от нея.

Неадекватно е криминализирано и домашното насилие у нас. Мерките срещу него реално не пазят жертвата.

В редица случаи Наказателният кодекс третира актове на насилие като този от Пловдив като обикновена проява на хулиганство, а не като престъпление от омраза. Поради това ставаме свидетели на нарастващи случаи на хомофобски и ксенофобски изблици и на домашно насилие.

Вероятно не е излишно винаги да се напомня, че омразата към другия и към различието е бич за обществото, а непрекъснатото сваляне на възрастовата граница на извършителите е плашещо.

Разбира се, проблемът тръгва от семейството - от повтарянето на порочни модели, от употребата на насилие като норма, от речта на омразата, която се лее безнаказано.

"Време е за адекватна законодателна рамка, която да обхваща всички прояви на насилие.

Време е и за промяна на образователния модел и когато говорим за права на човека и отказ от насилие - това трябва да е програма за обучение от най-ранна възраст.

И не на последно място, търсете помощ! Дори при положение, че системата не е напълно адекватна, има начини да ви се помогне - казва адв. Милена Кадиева, изпълнителен директор на фондация „Джендър алтернативи“. Само когато говорим за насилието, имаме шанс за подкрепа - първо лична и емоционална, после и институционална - къде да се обърнем за помощ и консултация и да осъзнаем, че има проблем и това, което се случва не е нормално."