Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Омразата не е мнение, а проявите й не са дребно хулиганство

Снимка: Фейсбук

Съвсем наскоро в Пловдив станахме свидетели на изблик на насилие от непълнолетни към техни връстници. Проблемът с хомофобията в обществото ни не е от вчера, достатъчно е да припомним 25-годишния студент по медицина, Михаил Стоянов, който беше убит на 30 септември 2008 г. от от група младежи, които пред полицията оправдали действията си с това, че „прочиствали“ парка от гейове.

Не са малко младежите, които напускат страната, заради нарастваща агресия и неприемане на различните. Същевременно у агресорите расте чувството на безнаказаност.

Правозащитни организации от години настояват за промени в законодателството и необходимостта да подобрят защитата на уязвимите групи и да се противопоставят на речта на омразата и престъпленията мотивирани от нея.

Неадекватно е криминализирано и домашното насилие у нас. Мерките срещу него реално не пазят жертвата.

В редица случаи Наказателният кодекс третира актове на насилие като този от Пловдив като обикновена проява на хулиганство, а не като престъпление от омраза. Поради това ставаме свидетели на нарастващи случаи на хомофобски и ксенофобски изблици и на домашно насилие.

Вероятно не е излишно винаги да се напомня, че омразата към другия и към различието е бич за обществото, а непрекъснатото сваляне на възрастовата граница на извършителите е плашещо.

Разбира се, проблемът тръгва от семейството - от повтарянето на порочни модели, от употребата на насилие като норма, от речта на омразата, която се лее безнаказано.

"Време е за адекватна законодателна рамка, която да обхваща всички прояви на насилие.

Време е и за промяна на образователния модел и когато говорим за права на човека и отказ от насилие - това трябва да е програма за обучение от най-ранна възраст.

И не на последно място, търсете помощ! Дори при положение, че системата не е напълно адекватна, има начини да ви се помогне - казва адв. Милена Кадиева, изпълнителен директор на фондация „Джендър алтернативи“. Само когато говорим за насилието, имаме шанс за подкрепа - първо лична и емоционална, после и институционална - къде да се обърнем за помощ и консултация и да осъзнаем, че има проблем и това, което се случва не е нормално."


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Околийски, управляващ офиса на СЗО в България

Доц. Околийски: Пандемичната умора води до неспазване на мерките

Броят на случаите на Covid-19 в света се е увеличил през миналата седмица с над 2,8 милиона души, което е най-големият ръст от началото на пандемията, показват данни на Световната здравна организация. 2569 нови случая на Covid-19 са регистрирани у нас през изминалото денонощие. Това е най-голямата бройка установени случаи на заболяването на..

публикувано на 28.10.20 в 12:07

Просвещението е повече от образование

Кому са нужни будителите във време, в което всички са грамотни, образовани и квалифицирани като работна ръка? И вероятно за да отговорим на въпроса, трябва да вникнем в разликата между образованост и просветеност – на това навежда разговорът с философа Тодор Тодоров. " Просвещение е мръсна дума в съвременния свят. Свикнали сме с клишето, че просвещението..

публикувано на 28.10.20 в 11:34
Д-р Пламен Димитров

Д-р Пл. Димитров: Има ясни индикации за масова и отричана колективна невроза

Как от екзистенциалната тревожност – страховете за здравето и живота – в най-бедната и корумпирана страна в ЕС, според всички статистики, може да се пробуди подсъзнателно търсене на нови герои, спасители и будители.   Социалният психолог д-р Пламен Димитров коментира темата в "Нашият ден": " В момента целият свят съпреживява една засилена екзистенциална..

публикувано на 28.10.20 в 09:57
Доц. д-р Анелия Касабова

„Европейският Левиатан“ и наследството на следвоенната медицина

"Болестите, са онова, които границите и националните държави не са могли да спрат. “Нито Желязната завеса, нито националните граници са могли да спрат разпространението на епидемиите. Необходими са били обединени усилия за тяхното овладяване“, разказва българският учен доц. д-р Анелия Касабова.  Не се случва често български учен, още повече с хуманитарна..

публикувано на 28.10.20 в 09:52

Бюджет 2021 – антипандемичен или фискално безумие

За силните страни на Бюджет 2021 и за рисковете, които носи моментното разпределение на парите на държавата. Дали е лошо да се харчи повече през следващата година, и как ще се отрази на бизнес средите предложението за повишаване на минималния доход на българите. Проектобюджетът за 2021 г. се разглежда днес в Националния съвет за тристранно сътрудничество,..

обновено на 27.10.20 в 14:41