Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мика Зайкова:

Колкото е по-бедна една страна, толкова по-социална трябва де е нейната политика

| обновено на 02.10.20 в 13:16
Снимка: Ани Петрова

За увеличение на всички пенсии от началото на следващата година настояват от КНСБ. Водят се  разговори с управляващите най-ниските пенсии с размер до прага на бедност да получат най високо увеличение.

В "Нашият ден" за индексациите на пенсиите говорят макроикономистът Мика Зайкова и преподавателят от УНСС доцент Жеко Милев.

"Пенсиите могат лесно да се изчислят спрямо приноса на всеки към осигурителната система, каза Мика Зайкова.

Прагът на бедността се измерва по критерии на ЕС и той измерва способността на човек да посреща разходите си, но истината е, че колкото е по-бедна една страна, толкова по-социална трябва де е нейната политика.

Няма да е кой знае колко ощетена пенсионната система, ако преизчислим пенсиите - това ще значи едни около 30% увеличение на пенсиите - и тогава ще постигнем онези фамозни 300 лв. минимална пенсия, за които настоява В. Симеонов.

Испания и Италия не са най-богатите страни в ЕС, но са сред най-дълголетните, защото имат най-справедлива социална система.
Справедливата социална система не бива да се свързва пряко с възможностите на бюджета

Трябва да се вдигне максималния пенсионен праг, иначе обричаме хората с високи доходи на ниски пенсии.
Защото какво излиза: млад човек, който работи в ІТ сектора и взема заплата примерно 15 хил. лева, когато тръгне да се пенсионира, ще получава пенсия, изчислена на максимален праг от 3 хил. лв.

Колкото до първия стълб на пенсионно осигуряване, той да се раздели на две - едната част да е държавна пенсия, близка до издръжката за живот, а втората вече да се изчислява според приноса на конкретния човек."

Чейте цялото интервю с Мика Зайкова:


"Със сигурност първият стълб ще остане и ще е задължителен, но според мен трябва да остане и вторият - той ще свали една част от тежестта върху бюджета. Ако хората внасят редовно осигурителните си вноски, ще успеят да получат по-адекватни доходи от тези, които получават днес българските пенсионери, коментира Жеко Милев, по повод цитирано изследване, според което системата с втора пенсия - в която се осигуряват всички, родени след 1959 г., е провал и всеки 100 лева, внесени през 2002 г., през 2020 г.  могат да купят стоки за 80 лв.

Пенсионните системи навсякъде са под натиск, проблемът с пенсионните фондове стои пред Европа от години. Причината е в демографската криза и стареещото население.

При нас е най-видимо, защото ние сме от страните с най-бързо застаряващо население.

Как става така, че човек с 36 години стаж в сферата на медицината през 2002 се е пенсионирал с 320 лв. пенсия, а през 2020 същият служител се пенсионира с 800 лв. Как става това, откъде идва разликата?

Ръстът на средния осигурителен доход расте много през годините. Той беше 100 лв., 50 евро през 2002, сега е 1000 лв.
И се получава, че колкото по-бавно се пенсионира човек, толкова повече пенсия ще вземе.

В момента осигурителните вноски, постъпващи във фонд Пенсии, стигат за едва половината пенсии и този фонд завършва всяка година на дефицит и взема пари от бюджета.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Лора Георгиева

Лора Георгиева: Институциите у нас или не си вършат работата, или я вършат по поръчка

Антикорупционният фонд ( АКФ) излезе с ново разследване , в което разкрива "скандални назначения на политически свързани лица в "Булгартрансгаз". Защо това в важно днес и от кои партии са политически свързаните лица, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Лора Георгиева , координатор правна програма на АКФ. "Разказът може да..

публикувано на 26.01.25 в 09:15
Предаване от с. Перущица

Духовно-нравствената просвета на БПЦ чрез радиото

В това издание на "Благовестие" по повод 90-ата годишнина на радиото надникваме в отношението на Църквата и радиото в периода преди идването на комунистическия режим в България. Още от първите стъпки на радиото в България между него и БПЦ има симбиоза. Ще чуем как Църквата провежда своята духовно-нравствена просвета чрез микрофона на радио София...

публикувано на 26.01.25 в 09:10
Антон Митов, Дейвид Джордан и Росица Петкова

Антон Митов представя: Дейвид Джордан от BBC

В деня на честването на 90-годишнината на БНР, гост в студиото е Дейвид Джордан - директор "Редакционна политика и стандарти" в BBC и генерален секретар на PBI – Международната организация на обществените радио и телевизионни оператори. Каква е връзката между 90-годишнината на БНР и годишната конференция на Международната асоциация на обществените..

публикувано на 25.01.25 в 14:43
Гергана Дойчинова, Ана-Мария Кръстева и д-р Слава Янакиева

Радиото и религиозните общности в България

В деня, когато отбелязваме 90 години от създаването на БНР насочваме вниманието ви за възможностите на медиите да спомагат или да пречат на религиозните послания на различните религиозни общности в България. Правим го заедно с д-р Слава Янакиева преподавател в Нов български университет, тя е доктор в научна област "Социология, антропология и..

публикувано на 25.01.25 в 14:05

90 години Българско национално радио: празнично издание на програма "Христо Ботев"

Българското национално радио отбелязва своята 90-годишнина. По този повод е  празничното издание в ефира на програма "Христо Ботев". Включиха се колеги от програма "Христо Ботев", програма "Хоризонт", дирекция "Дигитални програми" и РРС. Водещи са Мария Мира Христова и Стойчо Стоев.  Ето какво сподели Димитрина Кюркчиева, водещ в предаването..

публикувано на 25.01.25 в 12:00